Определение № 38 от 05.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1700/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 8290 от 3.V.2018 г. на „ПМ Електрикал” ЕАД-София, подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от САК против решение № 771 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 7.ІV.2017 г., постановено по т. д. № 6658/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1248/27.VІ.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-20, по т. д. № 4852/2013 г.: за осъждането на търговеца настоящ касатор – на основание чл. 79, ал. 1-във вр. чл. 266 ЗЗД - да заплати на ищцовото „ПСС България” ООД сума в размер на 99 000 лв. / без вкл. ДДС/ дължима по сключен помежду им договор за изработка на идеен проект – Част „Електрическа - първична комутация”, както и на идеен проект - Част „Електрическа – вторична комутация” на подстанция „Ч.” 110/10/6.3 kV, а също и разноски /по чл. 78, ал. 1 ГПК/ в размер общо на 8 000 лв. (осем хиляди лева) за двете инстанции. Оплакванията на дружеството настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушениe на материалния закон. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели „оставени изцяло без уважение предявените от „ПСС България” ЕООД искове – като неоснователни и недоказани”, а в тежест на последното да бъдат присъдени всички направи от касатора разноски по водене на делото в трите инстанции. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й „ПМ Електрикал” ЕАД-София обосновава приложно поле на касационния контрол, както с твърдение за „очевидна неправилност” /чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/ на атакуваното въззивно решение, така и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните шест материално- и процесуалноправни въпроса: 1./ „Когато в ТР е вписан адрес, на който се намира седалището и адресът за кореспонденция на едно търговско д-во и то действително се помещава и осъществява дейността си там, може ли връчването на нотариална покана чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК да стане на друг адрес, който не е упоменат никъде като адрес за кореспонденция с това дружество или като адрес, на който последното има канцелария?”; 2./ „В случай, че е налице връчване на нотариална покана чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, нотариусът или лицето, отговорно за връчването, длъжни ли са да посочат защо уведомлението не е залепено на вписания в ТР адрес на дружеството, както и длъжни ли са същите две лица, отговорни за връчването, да опишат обстоятелствата, наложили залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, като напр. – на кои дати адресът е бил посетен и не е било намерено лице, на което да се връчи поканата, тези дати в почивни или в работни дни са, в какъв часови диапазон са били извършени посещенията, както и има ли информация от съседи /лица от адреса на дружеството/ и други?”; 3./ „Доколкото разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ се прилага към договорите за изработка, дали при определяне на цената решаващият съд е свободен да определи по своя преценка размера на цената на предоставената услуга към момента на сключване на договора или следва да използва съществуващи тарифи за конкретната услуга, да изиска документи от страните, удостоверяващи обичайната цена за подобна услуга, съответно – да използва знанията на вещо лице с цел установяване на обичайната цена?”; 4./ „Дали писмената форма за сключване на договори с участници в процеса на строителството по чл. 160, ал. 2 ЗУТ е такава за действителността им или единствено за доказването им?” 5./ „Ако писмената форма по чл. 160, ал. 2 ЗУТ е такава за валидност на договорите между участниците в строителството, следва ли същото изискване за форма да се прилага и по отношение на подизпълнителите на основните участници в процеса на строителството?” 6./ „Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо счита определена цена за „обичайна” /по см. на чл. 326, ал. 2 ТЗ/ за съответната услуга към датата на сключване на договора?” Първите три правни въпроса били решени от САС в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговата търговска колегия, докато произнасянето му по останалите три /тези с пор. №№ 4, 5 и 6/ се явявало от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „ПСС България” ООД писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски в размер на сумата от 2 625 лв., изплатена като адвокатски хонорар: съгласно приложените към отговора по жалбата пълномощно от 15.VІ.2018 г., договор за правна защита и съдействие № А-684117 от същата дата, както и Списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на „ПМ Електрикал” ЕАД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: За да потвърди решението на първостепенния съд за уважаване на осъдителния иск с правно основание по чл. 79, ал. 1-във вр. чл. 266 ЗЗД, воден срещу търговеца настоящ касатор, въззивната инстанция е приела (въз основа на данните по делото, че изпълнителят „ПСС България” ООД „работи по превъзлагане, а не е пряк участник в строителството по смисъла на чл. 160, ал. 1 ЗУТ”), че процесният договор за изработка има общите белези на консенсуален, двустранен, възмезден и неформален, а също и че претендираната сума от 99 000 лв. /без вкл. ДДС и лихви върху нея/ представлява „договорено заплащане за проект”. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че последният от въпросите, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, се явява такъв досежно правилността на атакуваното въззивно решение, докато останалите са с изцяло хипотетичен характер, т.е. не са били включени в предмета на спора и не са обусловили решаващите правни изводи на състава на САС. Нещо повече: без в жалбата да е навеждано оплакване за наличие и на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, са релевирани процесуално правни въпроси относно приложението на съдопроизводственото правило по чл. 47 ГПК. В заключение, атакуваното въззивно решение не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика) нито е било постановено contra legem (до степен, при която закона е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (т.е. САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това, касаторът „ПМ Електрикал” ЕАД ще следва да бъде осъден да му заплати направените разноски в размер на сумата от 2 625 лв. (две хиляди шестстотин двадесет и пет лева), изплатена като хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложените към писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК пълномощно от 15.VІ.2018 г., договор за правна защита и съдействие № А-684117 от същата датата, както и Списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение