Определение № 299 от 12.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 877/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗЕАД“Булстрад Живот Виена Иншурънс груп“ЕАД, [населено място] против решение №25 от 23.01.2023г. по т.д. №652/22г. на Пловдивски апелативен съд. Ответниците по касационната жалба- М. Т. К., К. А. П. и Т. А. К., чрез пълномощника им – адв. В. З. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. С. Ц. – И. е поддържал, че в случая е налице хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. По първото посочено основание е поставен въпросът – „ Приложима ли е разпоредбата на чл.282, ал.3 от КЗ и налице ли е бездействие от страна на Банката – кредитор в случаите, в които спазвайки условията на групов застрахователен договор Банката е предявила застрахователна претенция пред Застраховател по повод настъпило застрахователно събитие със застраховано по договора лице“. Направено е кратко оплакване, че в случая банката била уведомила застрахователя за настъпилото събитие и той й отказал плащане, като по този начин се е произнесъл по претенцията. Поставен е въпросът – „ Притежават ли активна материалноправна легитимация по чл.456,ал.1 от КЗ наследници на застраховано лице, които не са платили задължението на своя наследодател при настъпило застрахователно събитие“. Направено е лаконично оплакване, че съдът не е съобразил липсата на основание за „суброгация“ в правата на наследодателя на неговите наследници- ищци по спора. Касаторът е възпроизвел диспозитива на т.4 на ТР ОСГТК №1/09г. и в заключение е посочил, че по така формулираните въпроси била налице „непълнота в позитивното ни право“. По основанието по чл.280, ал.2 ГПК, конкретизирано като „очевидна неправилност“ са направени оплаквания за необоснованост на решението, изведени изцяло от защитната теза на страната.Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, формулира се от касатора, който следва да го изведе от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставените въпроси като еманиращи защитната теза на страната и съдържателно обосновани с твърдяни но неустановени от нея факти са необосновани като общо основание. Този извод се налага поради това, че първият въпрос съдържа твърдение на касатора, че банката е предявила претенция към застрахователя. Това твърдение, обаче, не е установено по спора. Т.е. страната нито доказва, нито твърди, че банката е предявила претенцията си и по съдебен ред, като такива доводи не са правени изобщо в производството. В съответствие със защитната си теза, касаторът е посочил, че банката била предявила претенции пред застрахователя, който отказал плащане, като това, според него, е напълно достатъчно за да бъде оспорена възможността на наследниците на застрахования да предявят иска пред съд. Доводът е фактически и правно несъобразен както с мотивите на съда, така и с императивната законова норма на чл.382,ал.3 КЗ предвиждащ в конкретната хипотеза това,че наследника на застрахования има същите права по застрахователния договор. Т.е. и по втория поставен въпрос, страната е твърдяла приложимост на неотносима норма в съответствие само със защитната си теза, а не с правните изводи на състава. Но дори и от така поставените въпроси да бъде изведен релевантен, то не е налице допълнителен критерий. Макар и страната да е възпроизвела текста на диспозитива на т.4 на ТРОСГТК № 1 /09г. изобщо не е съобразила тези разрешения, тъй като кратките и лаконични оплаквания изцяло свързани с твърденията й за неправилност на акта са без значение за това основание. Липсва, както обосноваване на непълнота или неяснота в правната уредба по отношение на конкретно и действително приложима правна норма, така и липсва обосноваване на неправилно формирана съдебна практика, нуждаеща се от осъвременяване. Касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „очевидна неправилност“, чрез общи оплаквания за необоснованост на решението и изразяване на несъгласие с правните изводи на състава. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност на изводите на съда са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. На основание чл.87, ал.3 ГПК на ответниците по касация следва да бъдат присъдени установените и поискани разноски в размер на 3000лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение