Определение № 50698 от 14.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2252/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА (НЗОК) срещу решение № 260122/25.06.2021 г. по в.т.д. № 67/2021 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260016/02.11.2020 г. по т.д. № 145/2019 г. на Окръжен съд – Шумен за осъждане на касатора на основание чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД да заплати на „Комплексен онкологичен център - Шумен“ ЕООД суми в общ размер на 106 517,42 лева, дължими по НРД МД 2018г. Касаторът поддържа, че постановеното от Апелативен съд - Варна решение е недопустимо /поради несъобразена подведомственост на правния спор с оглед изменение на АПК в сила от 01.01.2019г./, съответно е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон /поради превратно тълкуване на норми от НРД за МД 2018г., във вр. с чл.306 ТЗ/, при съществено нарушение на процесуалните правила и в пълно несъответствие със събрания по делото доказателствен материал. Сочи се, че процесното допълнително споразумение № 16/21.02.2019г. към договора между „Комплексен онкологичен център –Шумен“ ЕООД и НЗОК е сключено след изменението на ЗЗО /ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019год./, поради което съставлява административен договор по смисъла на чл.45, б. „а“ ЗЗО и компетентен да разгледа спора по изпълнението му е Административен съд - Шумен. Същевременно, касаторът поддържа, че въз основа на събрания по делото доказателствен материал безспорно е доказано наличие на неизпълнение на договорно задължение от страна на „КОЦ- Шумен“ ЕООД, релевирапо в нормата на чл.352, ал.5 от НРД за МД 2018г. Позовава се на нарушение на разпоредбата на чл.306, ал.3 ТЗ, която предвижда, че длъжникът, който не може да изпълни задължението си, поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. В тази връзка писменото доказателство за твърдян от „КОЦ –Шумен“ ЕООД форсмажор - протокол № 19796-30080/10.05.2019г., е издаден близо осемнадесет дена, считано от периода на отчитане. С оглед конкретното облигационно отношение между „КОЦ –Шумен“ ЕООД и НЗОК, жалбоподателят сочи, че за страните по правоотношението е приложим срокът за уведомяване за твърдян форсмажор от изпълнител на болнична медицинска помощ, посочен в чл.352, ал.13, във вр. с чл.352, ал.5 от НРД за МД 2018г. Твърди се, че срокът е конкретен - с ясно дефиниран период за уведомяване и с изискуеми реквизити, доказващи наличие на непреодолима сила; подходящ по смисъла на чл.306. ал.З от ТЗ - съвпадащ с периода на отчитане, с оглед своевременното откриване /на дневна база/ и отчитане в електронната система на НЗОК на евентуално наличие на непреодолима сила; обективно изпълним - съвпадащ с периода на отчитане на други случаи от същата дата, с оглед своевременното откриване /на дневна база/ и отчитане в електронната система на НЗОК; технически издържан - нормативът, разписан в НРД е в една или друга степен съобразен с възможностите на системата, касателно сроковете за подаване на ежедневните файлове, месечно известие и т.н. С оглед на това касаторът намира, че неправилно е приетото от съдилищата, че договореният между страните по делото срок за отчитане е неподходящ и противоречащ на нормата на чл.306, ал.3 ТЗ. Същевременно се твърди, че е нарушен основният принцип в българското гражданско право никой да не черпи права от собственото си противоправно поведение. В тази връзка жалбоподателят намира за неоснователна претенцията на „КОЦ –Шумен“ ЕООД за заплащане на твърдяна от същия дейност по договор, при налично неизпълнение на задължението чл.352, ал.13 от НРД за МД 2018г. Заявява, че ясната и точна детайлизация на процедурата, по която се отчита извършената медицинска помощ от лечебните заведения, не само на месечна, но и на дневна база, цели максимална прозрачност и „ритмичност“ на периодичните насрещни престации, една от които е разходването на публични средства, предоставени от бенефициента (НЗОК). Това неминуемо е обвързано със спазването на определени задължения от страна на бенефициера (КОЦ-Шумен ЕООД) относно подаването на достоверна информация за изработеното през деня и то в установения от НРД срок. Поддържа, че както в НРД за МД 2018г., така и в индивидуалния договор между „КОЦ –Шумен“ ЕООД и НЗОК, който има силата на закот за страни, според чл.20а ЗЗД, не са налични хипотези, които да допускат подобен тип неизпълнение на договорно задължение. Касаторът се позовава на чл.350, ал.5 от НРД за МД 2018г., съгласно която Националната здравноосигурителна каса не заплаща дейности, лекарствени продукти и/или медицински изделия, които не са били включени в ежедневно подаваната по електронен път информация по чл.352 от НРД за МД 2018г. за съответния отчетен период. Претендира направените деловодни разноски за трите съдебни инстанции. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Каква е подсъдността и кой съд е компетентен да разгледа спор за изпълнение на договор за оказване на медицинска помощ, сключен след 01.01.2019 год. между НЗОК и изпълнител на болнична медицинска помощ? Твърди се наличие на противоречие на обжалвания акт с: определение № 236/05.04.2019 год. по ч.т.д. 787/2019 год., на II т.о. на ВКС, определение № 412/19.06.2019 год. по ч.т.д. № 1262/2019 год. на II т.о. на ВКС и определение № 16/28.02.2019 год. по гр. д. № 4/2019год. по описа на ВКС на петчленен състав на ВКС и ВАС; 2/ Приложима ли е нормата на чл.306, ал.З ТЗ за облигационно отношение между НЗОК и изпълнител на болнична медицинска помощ, при доказано и прието неизпълнение на договорно задължение от страна на изпълнителя на болнична медицинска помощ, свързано с неспазен договорен срок?; Свободни ли са страните да договарят срок и параметри на изпълнение по облигационно отношение и допустимо ли при неспазването на същия срок да бъде противопоставена нормата на чл.306, ал.З ТЗ?; 3/ Приложима ли е нормата на чл.306, ал.З от ТЗ в облигационно отношение между НЗОК и изпълнител на болнична медицинска помощ при наличие на изрични норми /чл.352, ал.13 във вр. с ал.5 от НРД за МД 2018 г./ за облигационната връзка между двата субекта, уреждащи насрещни права и задължения?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл. 2-ро ГПК /по първи въпрос/ и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /по втори и трети въпрос/. Ответникът по жалбата и ищец по делото, “КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР - ШУМЕН” ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Намира въззивното решение за допустимо и правилно. Сочи, че предметът на делото е спор относно изпълнението, респ. - отказ да се плати извършена лечебна дейност от ищеца по индивидуален договор за оказване болнична помощ по клинични пътеки с РЗОК [населено място] № 270307/23.05.2018г и допълнително споразумение № 16/21.02.2019г, сключени на основание чл.59, ал.1 от 330 и в съответствие с НРД МД 2018г. В тази връзка отношенията между страните по договора са облигационни и делото правилно е разгледано и решено именно по тези правила. Относно наличието на форсмажорни обстоятелства, респ. увадомяването за такива, в решението правилно е посочено на база на констатацията на вещите лица, че лечебното заведение има правомощия единствено да въвежда необходимата информация за извършените дейности, но не разполага с техническа възможност да отстрани софтуерния срив, който е независим и непреодолим от ищеца. Също така, апелативният състав правилно е намерил за установено по делото, че в софтуера, използван от ищеца са съставени необходимите отчетни медицински документи в пълен обем и съобразно изискванията за отчитане. След актуализация в системата е имало софтуерен проблем, свързан с изготвянето на отчета, т.е. целостта на базата данни е норушена и е било невъзможно до 17.00 часа на 23.04.2019г генерирането на ХМL файла за 22.04.2019г. Това е обосновало извода, че ищецът в срока по чл.352, ал.5 НРД е направил опит да отчете извършената БМП — като първият отчет за извършената амбулаторна помощ е генериран успешно в системата на ответника. При отчитането на останалата част от извършената БМП, в следствие на софтуерен срив, този файл не е достигнал до получателя - системата на ответника. Дружеството – ищец претендира заплащане на направените за настоящото производство деловодни разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативният състав е приел следното относно спора за наличието на предпоставки, даващи основание на ответника да откаже да изпълни своите задължения по договора да заплати извършените дейността по болничната медицинска помощ: Съобразно чл. 352, ал.1 НРД МД 2018г., изпълнителите на БМП ежедневно подават файлове по електронен път, в утвърдени от НЗОК формати, през интернет портала на НЗОК. Според чл.352, ал.5 НРД МД 2018 г., оказаната болнична помощ се подава най-късно до 17,00 часа на първия работен ден, следващ деня на извършване на дейността. Съгласно ал.9 на чл.352 НРД МД 2018г., НЗОК не заплаща дейността, която не е подадена в ежедневните файлове и не е приета от информационната система в срока по чл.352, ал.5 НРД МД 2018г. Според чл.352, ал.13 НРД МД 2018г., възраженията във връзка с чл.352, ал. 9 НРД МД 2018г. се разглеждат и решават в съответната РЗОК само за случаите на форсмажорни обстоятелства, независещи от изпълнителите на БМП. Последният следва да уведоми за тези обстоятелства, в сроковете по чл.352, ал.5 НРД МД 2018г. и да представи писмени доказателства. Съдът е счел за безспорно установено по делото, че неизпращането в срок на отчетената БМП се дължи на форсмажорно обстоятелство, независещо от ищеца. Мотивирал се е, че съобразно доказателствата по делото, вкл. заключението на комплексната експертиза, в софтуера, използван от ищеца, са съставени необходимите отчетни медицински документи в пълен обем и съобразно изискванията за отчитане. След актуализация в системата е имало софтуерен проблем, свързан с изготвянето на отчета, т.е. целостта на базата данни е нарушена и е било невъзможно до 17,00 часа на 23.04.2019г. генерирането на ХМL файла за 22.04.2019г. С оглед на това е прието, че ищецът в срока по чл.352 ал.5 НРД МД 2018г. е направил опит да отчете извършената БМП - като първият отчет - за извършената амбулаторна помощ, е регенериран успешно в системата на ответника. При отчитането на останалата част от извършената БМП, вследствие на софтуерен срив, този файл не е достигнал до получателя - системата на ответника. За това, според показанията на свидетеля М. О., първо са се обърнали към техния системен оператор, за когото проблемът се е оказал непознат, поради което веднага са се обърнали към програмисите на фирмата, която обслужва програмата „ГАМА КОДМАСТЕР“. Впоследствие, на 25.04.2019г. техническият проблем е отстранен от обслужващата софтуера фирма и файлът е успешно генериран и получен от НЗОК. Въз основа на горното е направен извод, че причината за неизпращането на файла за извършените дейността следва да се охарактеризира като форсмажорна по см. на чл.352 ал.13 от НРД по отношение на ищеца, тъй като обстоятелствата, които са довели до невъзможност за изпращане на отчетния файл, са независещи от ищеца - видно е, че той веднага е потърсил помощ за решаване на проблема от фирмата, която е създала и поддържа софтуера, свързан с отчитане на извършените дейности. Относно втората предпоставка на чл.352, ал.13 НРД МД 2018г. - в същия срок да се представят писмени доказателства за наличието на форсмажорни обстоятелства, съдът е счел, че в конкретния случай това обстоятелство е обективно неизпълнимо - ищецът не е разполагал с писмени доказателства за причините, довели до възникванието на форсмажорните обстоятелства - от една страна, към посочения момент и самата обслужваща фирма, все още не е отстранила проблема, респективно причините не са били ясни. За това решаващият състав е приел, че неизпълнението на втората предпоставка – медицинското заведение да представи писмени доказателства в срока по чл.352 ал.5 НРД/2018 год. не може да се вмени като отговорност на ищеца. Съдът е счел, че в така възникналите отношения между страните, следва да намери приложение разпоредбата на чл.306, ал.З ТЗ, според която длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. Посочено е, че разпоредбата има императивен характер, от което е изведено, че длъжникът разполага с подходящ срок да уведоми другата страна за невъзможността да изпълни. Прието е, че в случая чл.352, ал.13 от НРД МД 2018 г. е в противоречие с чл.306 ТЗ, понеже не предвижда подходящ срок за уведомяване. Аргументирано е, че срокът за уведомяване съвпада със срока за изпълнение, което в редица случаи би довело до невъзможност за представяне на писмени доказателства, още повече, че непреодолимите обстоятелства следва да са извън страната. Съдът се е позовал и на обстоятелството, че след отстраняване на техническия проблем на 25.04.2019г., ищецът незабавно е изпълнил задълженията си по договора, като е изпратил файл с необходимото съдържание и е уведомил ответника за причините за късното му подаване. С оглед на това е направен извод, че ищецът при първа възможност, веднага след отстраняване на възникналия технически проблем, е извършил отчитане на извършената медицинска дейност, съответно при първа възможност е представил и писмено доказателства за форсмажорните обстоятелства - протокол от 10.05.2019год., който е съставен от трето лице. С оглед изложеното, съдът е намерил, че е приложим общият текст на чл.306,ал.3 от ТЗ, поради което е приел, че ищецът е уведомил в подходящ срок - два дни, за наличието на форсмажорни обстоятелства, като при първа възможност е представил и изискващото се писмено доказателство за причините за форсмажорните обстоятелсва. Предвид горното, съдът е заключил, че въпреки, че по делото е установено неизпълнение на задължение от страна на ищеца - не е изпратен ежедневен файл по чл.352, ал.1 от НРД МД 2018г. в срока по ал.5 на същия член, той не следва да отговаря за неизпълнението, тъй като то се дължи на обективна невъзможност /обективни причини/. Ето защо е прието, че ответникът не се е освободил от насрещното си задължение да плати цената на извършените медицински дейности, като искът се явява изцяло основателен. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият поставен въпрос касае допустимостта на решението. В случая не е налице твърдяната от касатора предпоставка по чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК – евентуална недопустимост на въззивното решение, тъй като компетентен да се произнесе по спора е гражданският съд. В цитираната от самия жалбоподател практика на ВКС, вкл. съвместна такава на ВКС и ВАС, е прието, че спорът за изпълнение на договор по чл.20, ал.1, т.4 ЗЗО, сключен между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ – лечебно заведение, преди 01.01.2019г., следва да се разгледа по общия исков ред от гражданските съдилища, независимо, че договарянето е реализирано по административен ред и договорът има административен характер, с оглед разпоредбата на пар. 149, ал.4 ПЗР на ЗИД на АПК (обн. ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г.), според която съдебните производства по спорове за изпълнение на сключените преди 01.01.2019г. административни договори, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. В настоящия случая договорът за оказване на болнична помощ по клинични пътеки е сключен на 23.05.2018г., т.е. преди 01.01.2019г., поради което споровете по него са от компетентността на гражданските съдилища. Без значение относно подсъдността на спора е обстоятелството, че допълнителното споразумение от 21.02.2019г. към договора е сключено след 01.01.2019г., тъй като въз основа на него не възниква ново облигационно правоотношение между страните, а се правят промени във вече съществуващо такова. Вторият въпрос не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като в случая съдът е приел, че причината за неизпращането в договорения срок на файла за извършените дейността следва да се охарактеризира като форсмажорна по отношение на ищеца вкл. по см. на чл.352 ал.13 от НРД, на която разпоредба се позавава и касаторът. Спрямо трети въпрос, така както е формулиран, също не е налице общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакувания акт. Въззивният съд е взел предвид, че е налице регулация в чл.352, ал.13, във вр. с ал.5 от НРД за МД 2018 г на случаите на неизпълнение на задължение за отчет от медицинското заведение, поради форсмажорни обстоятелства, но е счел, че тя противоречи на императивната норма на чл.306, ал.З ТЗ, като с оглед степента на нормативните актове, е приел за приложима законовата норма за уведомяване на насрещната страна за форсмажорните обстоятелства в подходащ срок, какъвто е счетено, че не е срокът по чл.352, ал.13, вр. ал.5 НРД за МД 2018г. Във връзка с тези решаващи за изхода на спора мотиви на апелативния съд липсва поставен от касатора въпрос. Въззивният съд по същество се е позовал и на обективна невъзможност да се представят по-рано писмени доказателства за форсмажорните обстоятелства /т.е. за изпълнение на задължението по чл.352, ал.13, вр. ал.5 НРД за МД 2018г/, тъй като протоколът за тях се изготвя от трето лице – дружеството, поддържащо софтуерната система, като още преди изготвянето на това писмено доказателство, ищецът е изпълнил задължението си за отчет и то незабавно след отстраняване на техническия /софтуерен/ проблем, за който веднага е уведомил обслужващата фирма, като до отстраняването му причините за него не са били ясни. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол. С оглед изхода на спора, на ответника по касацията следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 3294 лева с вкл. ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд