Определение № 149 от 19.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 3191/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1499 / 15.07.2014 год. по гр.д.№ 1604 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 04.03.2014 год. по гр.д.№ 949 / 2013 год. на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. И. М. против касатора иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ, за сума от 70 000 лева и вместо това е уважен иска за същата, ведно със законната лихва от деня на увреждането. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и конкретно – с ТР № 2 / / 06.06.2012 год. по тълк. дело № 1 / 2010 год. на ОСТК на ВКС ,считайки че последното изключва възможността удовлетвореният, до размера на присъденото по съвместно разгледан в наказателното производство срещу делинквента граждански иск, увреден да претендира обезщетение над този размер по реда на прекия иск срещу застрахователя. В евентуалност оспорва правилността на решението и като постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД относно определяне справедлив размер на дължимото обезщетение. Ответната страна – В. М. – не е взел становище. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: За да отмени частично и уважи иска по чл.226 ал.1 КЗ до размера на сумата от 70 000 лева,въззивният съд е приел, че ирелевантно за допустимостта на иска срещу застрахователя е обстоятелството, че застрахованият е удовлетворен,на основание влязло в сила срещу делинквента решение по граждански иск, предявен в наказателното производство, за сума в размер на 60 000 лева / при претендирани с иска срещу застрахователя 90 000 лева /.Мотивирал е съображения, че в настоящото производство съдът е свободен да определи справедлив размер на обезщетението, тъй като субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, по уважения граждански иск в наказателното производство, не се разпростират и спрямо ответника – застраховател на гражданската отговорност на делинквента.Като е определил справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 130 000 лева, въззивният съд е отчел удовлетворените 60 000 лева от делинквента и присъдил в тежест на ответника разликата от 70 000 лева. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1 / Може ли застрахователят на гражданската отговорност на прекия причинител да дължи повече, отколкото е определено дължимото обезщетение за непозволено увреждане от прекия причинител ? и 2 / Отговорността на застрахователя,като функция на отговорността на прекия причинител на неимуществени вреди, ограничена ли е до размера, установен с влязло в сила решение срещу прекия причинител, по граждански иск на пострадалия предявен в наказателно производство срещу делинквента, ако застрахователят не е бил конституиран като страна в същото производство ? / насетне в изложението отнесен и към приложението на чл.298 ал.1 ГПК – относно обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо /. Настоящият състав намира,че поставените въпроси кореспондират със съдържанието на въпрос първи,а в евентуалност от отговора по същия – и с въпрос четвърти, по образувано и висящо тълкувателно дело № 1 / 2014 год. на ОСТК на ВКС,отговорът на които би предпоставил и отговор относно допустимостта на касационната жалба,поради което и на основание чл.229 ал.1 т.7 вр. с чл.292 ГПК настоящото производство следва да бъде спряно, до постановяването на тълкувателното решение. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение