Решение № 372 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 13/2009 г.
ВКСIII гражданско отделение21.05.2010 г.докладчик Мария Иванова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд по гр. д. № 3410/07 г. от 23.06.08 г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ исковете на А. М. Г. срещу национална а. за п. - Централно управление, София, с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ - за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед от 29.06.06 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, за възстановяване на предишната работа "гл. експерт по приходите" в отдел "Данъчна методология" при ответника и за обезщетение в размер на 5 988 лв. за времето, през което е останала без работа - от 10.07.06 г. до 10.01.07 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 372 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 13/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Н. а. за п. / НАП/ срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр. д. № 3410/07 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че същественият за спора материалноправен въпрос: дали задължителният при уволнението на ищцата на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата, подбор е извършен по критериите на чл. 329 от КТ, е от значение за точното прилагане на закона по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба А. Г. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на решението: за да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че е налице съкращаване на щата за част от бройките - 3 от 11, на заеманата от ищцата длъжност "гл. експерт по приходите" в отдел"Данъчна методология" при ответника. Работодателят е представил доказателства за подбор, от които според ГС не се установява действителното му извършване чрез съпоставка на ищцата с останалите подлежащи му, по критериите на чл. 329 от КТ. Тези изводи на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни: Със заповед от 23.05.06 г. / л. 41/ работодателят е разпоредил извършването на подбор при съкращаването на щата за ищцовата длъжност, посочил е поименно подлежащите на подбор служители и е определил комисия за извършването му. Комисията е представила протокол от 26.0506 г., от който се установява, че служителите са съпоставени по следните показатели: образователна степен, професионален опит и допълнителна квалификация/ за които точковата оценка на ищцата е колкото на останалите участници/, изпълнение и принос / за които ищцата е получила значително по-ниска от останалите оценка/, довела до общ неблагоприятен точков резултат, предпоставящ уволнението й със заповед от 29.05.06 г., връчена й на 7.07.06 г. Представен е индивидуалният й формуляр с точкова оценка и приложение към него, в което наред с общата положителна оценка на знанията и уменията й при изпълнение на работата е посочено, че не проявява сериозен стремеж към повишаване на квалификацията. Тази констатация е оспорена от ищцата с доказателства - на л. 114 и сл., за участие в международни проекти в областта на данъчното облагане, в курсове и за придобита следдипломна квалификация. Те не са от значение за спора, тъй като за допълнителна квалификация оценката на ищцата не е по-ниска от тази на останалите служители, с които е съпоставена. По -ниска оценка са получили приносът й за и изпълнението на работата, преценка за които може да даде единствено работодателят. Той е направил това при данни за реална съпоставка с останалите служители /констатации за тяхната работа са отразени в представените приложения към формулярите с цифрова оценка - л. 136 и сл./. От т. 1,2 на заключението на вещото лице във връзка с подбора се установява, че след съкращението на работа в отдела са останали служители с тр. стаж, образование и квалификация /допълнително обучение/, каквито има и ищцата. Това отново сочи, че не квалификацията / като допълнително обучение/ и образованието, а приносът за и изпълнението на работата са определящи при подбора и съответно - за уволнението на ищцата. За тях преценката на работодателя е самостойна и съдът не може да я контролира и преоценява служителя. При данните за извършена съпоставка на участниците в подбора по показатели, с които се прилагат критериите по чл. 329 от КТ се налага извод, че преди уволнението на ищцата работодателят е извършил законосъобразен подбор за засегнатата от съкращаване длъжност, за да остави на работа тези от заемащите я, които имат по-висока квалификация и работят по-добре, при кумулиране на критериите. Така уволнението на ищцата е законно - при реално съкращаване на щата и предшестващ го законосъобразен подбор, а исковете й за оспорването му по чл. 344, ал. 1 от КТ - неоснователни. Въззивното решение, с което е прието противното е неправилно, следва да се отмени и вместо него - да се постанови ново, за отхвърляне на исковете като неоснователни. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.