Определение № 637 от 04.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3451/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците С. Е. И. и М. С. И., чрез адв. Е. В. срещу решение № 260149/11.05.2021 г. по в.гр.дело № 675/2020 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение№ 145/06.08.2020 г. по гр.дело № 290/2018 г. на Районен съд Ихтиман, с което е развален на основание чл.87,ал.3 ЗЗД сключения с нотариален акт № 42/2007 г. договор между Д. Я. И., С. З. И. и Е. Д. И. за прехвърляне правото на собственост върху УПИ/дворно място/ с площ от 241 кв.м. с уредени регулационни сметки, находящ се в [населено място], [улица], № 34, съставляващ парцел X. – 1943, в кв.199 по регулационния план на [населено място], ведно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 220 кв.м. и навес без оградни стени със застроена площ от 10 кв.м. срещу задължение за издръжка и гледане до размер на 3/4 идеални части от имота. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД се отхвърли. В изложението, което е част от касационната жалба е формулиран въпросът: 1. Следва ли съда да развали изцяло и напълно на основание чл.87,ал.3 ЗЗД договор с наименование „договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка”, тогава когато по своята правна същност този договор е смесен и в него се съдържат волеизявлението за положени грижи за минал период, както и волеизявление за вече извършена покупко-продажба на част от имота?” Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответниците по касационната жалба Д. Я. И. и Д. Д. И., чрез адв. Л. Л. в писмен отговор са изразили становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима. Ищците Д. Я. И. и Д. Д. И. са предявили против ответниците М. С. И. и С. Е. И. иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № (№), том V, рег. № (№), дело № (№)/2007 г. Прието е за безспорно между страните, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 24.10.2007 г., Д. Я. И. и съпругата му С. З. И. прехвърлят на сина си Е. Д. И. УПИ /дворно място/ с площ от 241 кв.м. с уредени регулационни сметки, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ парцел X. – 1943 в кв. 199 по дворищно регулационния план на [населено място], ведно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ 220 кв.м. и навес без оградни стени със застроена площ 10 кв.м., като благодарност за положените до сега грижи за Д. Я. И. и съпругата му С. З. И., както и срещу задължението на Е. Д. И. да поеме и за в бъдеще гледането /лично или чрез друго лице/ и издръжката на Д. И. и С. И., като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто водят за сега, и за в бъдеще докато са живи, заедно и по отделно, като 10 000 лева от дължимата издръжка Е. Д. И. е вложил под формата на подобрения и ремонти на имота, предмет на договора. Приел е за установено от представеното удостоверение за наследници изх. № 497/15.03.2018 г., издадено от [община], че С. З. И. е починала на 04.11.2014 г., като е оставила наследници Д. Я. И. /съпруг/, Д. Д. И. и Ягода Д. И. /дъщери/ и Е. Д. И. /син/. Приел е също за установено от удостоверение на наследници изх. № (№) г. на Столична община, район М., че Е. Д. И. е починал на 22.02.2018 г. и оставил наследници М. С. И./съпруга/ и С. Е. И./дъщеря/. Съдът е приел за установено от приложените трудов договор № 2/17.01.2011 г., трудов договор № 2/17.01.2011 г. и допълнителни споразумения от 30.12.2011 г. и от 13.07.2014 г., че Д. Д. И. е била назначена за личен асистент на майка си С. И. през 2011 г. и 2014 г. От показанията на свидетелката Р. П., която е съсед на ищците е приел за установено, че Д. И. живее с дъщеря си Д. в къщата. Е. като ученик живеел в [населено място] и после като се оженил отишъл да живее в [населено място]. Дъщерята на Д. - Д. се грижела за него - водила го на лекари, пазарувала, готвела. Посочено е, че според разпита на свидетелката С. Ц. И., която е съсед на ищците, Е. живял в къщата, но преди 10 години се преместил в [населено място], че за С. и Д. се грижела Д. – непрекъснато и денонощно. За гледането им друг не е помагал.След като Е. се преместил в София, идвал при родителите си един два пъти в месеца. През времето, през което С. е била болна, средствата за лечението й осигурявал Д.. На погребението на С. свидетелката разбрала, че Е. И. е болен и опериран. Прието е за установено от показанията на свидетелката Т. Т. А., че Е. идвал при родителите си два или три пъти месечно. Свидетелката от Е. знае, че е поръчвал лекарства от чужбина на майка си, когато се разболяла. Помагал е непрекъснато на майка си с финансови средства. На къщата е правен цялостен ремонт. Д. през годините не е работила, гледала майка си – физически я обслужвала, тъй като била неподвижда. Д. И. и преди и сега го е гледала Д.. Съдът е приел за установено от показанията на свидетелката Л. Х. К. /племенница на ищците и дъщеря на св. А. /, че същата познава всички страни по делото. Докато бил жив Е. посещавал родителите си – на седмица две или месец. Е. осигурявал финансови средства на родителите си, грижил се за лечението на майка си. Е. споделял, че много пари се харчат и не знае къде отиват. След като С. се разболяла всички нужни грижи полагала Д., а Е. помагал финансово, но за размера на финансовите средства не е споделял. Посочено е, че от разпита на свидетелите Ж. и Н. се установяват факти относно събития осъществили се на 09.11.2019 г., за което е приета и преписка от РПУ на МВР-Ихтиман. Посочено е, че според съдебно оценителната експертиза средната пазарна цена на имота към 24.10.2007 г. е в размер на 78 800 лева. От правна страна е прието, че в случая е предявен иск за разваляне на валиден договор за гледане и издръжка от един от прехвърлителите по сделката, който се явява и един от наследниците на другия прехвърлител. Прието е също за безспорно по делото, че ищецът, заедно с вече покойната си съпруга, са прехвърлили през 2007 г. на сина си Е. И. недвижим имот, който за тях е бил в режим на СИО, прекратена със смъртта на съпругата през 2014 г. Посочил е, че доколкото починалата е оставила за свои законни наследници преживял съпруг и три деца, всеки от тях по правилата на чл. 9 ал. 1 от ЗН наследява по равно оставената 1/2 идеална част от наследството на починалата, докато другата 1/2 се наследява само от съпруга. Приел е, че правата на ищеца Д. Я. И. да поиска разваляне на сделката се ограничават само до обема на неговите лични права, които са за 5/8 ид. части от имота, а правата на ищцата Д. И. да поиска разваляне са за 1/8 ид.ч. като останалата 2/8 идеална част не е предмет на спора, доколкото тя принадлежи на другите наследници- децата на починалата и техните части ищците не могат да ги претендират като свои, поради забраната за разпореждане с чужди права от свое име. Посочил е, че тази постановка е възприета в задължителната съдебна практика - т. 3 от ТР № 30/ 1981 г. на ОСГК на ВС, според която наследниците на прехвърлителя могат да упражнят правото си на разваляне на договора за издръжка и гледане спрямо неизправния длъжник до размер на притежаваните от тях права, или с други думи- съобразно наследствения си дял, но не и по отношение на целия договор, ако не са единствени наследници, както е в случая. Съдът е приел, че общият принцип, заложен в чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, предвижда, че, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а, когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред- ал. 3. Прието е, че договорът за издръжка и гледане е алеаторен такъв и с неговото сключване се прехвърля правото на собственост върху имота, като приобретателят трябва за в бъдеще да изпълнява задължението си по доставяне на грижи и издръжка. Посочено е, че в хипотезата, в която той не го изпълнява, се поражда основанието за разваляне на договора, като в тежест на ответника е да докаже факта на изпълнението на съглашението, а в тежест на ищеца- нуждите на прехвърлителя от грижи и издръжка, както и необходимите средства за издръжка и естеството на грижите. Преценено е за неоснователно възражението, че поради това, че договорът има смесен характер – първата част представлява комутативен договор /част от правото на собственост се прехвърля срещу вече положени грижи и срещу вложени подобрения в размер на 10 000 лева/, а втората част от договора има характеристика на алеаторна сделка, то договорът не може да бъде развален поради неизпълнение на задължението за минали грижи. Съдът е посочил, че по-старата съдебна практика приема, че когато частите не са определени от страните, по иск за разваляне на договора съдът ги определя и при установяването на неизпълнение, разваля договора за тази част, за която е приел, че договорът е алеаторен и го отхвърля за онази част, за която е приел, че е комутативен. Посочил е още, че понастоящем установената съдебна практика приема, че когато частите не са определени от страните, договорът по общата им воля е единен, като преобладаващо значение има алеаторната част, поради което при неизпълнение на тази част се разваля целият договор. Приел е, че при прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка, както за минало време, така и за в бъдеще, договорът е единен. При всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението. Прието е, че по този начин се процедира и когато част от уговорената престация срещу прехвърлената вещ, е била получена от отчуждителя към момента на сключване на договора – чрез дадени грижи и издръжка за минал период или парична сума, вещ и т.н. Цитирани са Решение № 83/26.06.2019 по гр.дело №2084/2018 на ВКС, ГК, III г.о., Решение №238/26.10.2015 по гр.дело №1368/2015 на ВКС, ГК, III г.о. и др. Съдът е приел, че задължението за издръжка и гледане изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника. Прието е, че по делото не е установено от събраните гласни и писмени доказателства изпълнение на договора от страна на наследодателя на ответниците Е. И., нито пък от тях самите след смъртта му, тъй като неговите задължения по договора са преминали към тях. Прието е още, че в тяхна тежест е да докажат, че са осигурявали грижи и издръжка на прехвърлителите, че от свидетелските показания се установява само, че имало правени ремонти на имота, че Е. идвал едни два пъти в месеца и осигурявал финансови средства, но не са събрани доказателства в какъв размер. Въззивният съд е кредитирал показанията на св. Р. П. и св. С. Ц. И., които са съседи на ищците и имат преки и непосредствени впечатления за семейството. Посочил е, че показанията им са последователни, непротиворечиви и отразяват техни лични възприятия. Съдът е приел за установено от показанията им, че дъщерята на Д. - Д. се грижела за него - водила го на лекари, пазарувала, готвела. Свидетелката С. И. посочила, че за С. и Д. се грижела Д. – непрекъснато и денонощно и друг не е помагал. След като Е. се преместил в София, идвал при родителите си един два пъти в месеца. Приел е, че от свидетелите на ответника тези факти не се опровергават, дори напротив и св. Т. Т. А. заявила, че Д. през годините не е работила, гледала е майка си – физически я обслужвала, тъй като била неподвижна, а баща си Д. и преди и сега го е гледала. Посочил е, че от разпита на св. Л. К. също се установява, че след като С. се разболяла всички нужни грижи полагала Д.. Според въззивния съд подобни епизодични прояви на заинтересованост по отношение на двете лица не представляват полагане на грижи за тях, защото задължението по договора е неделимо и продължително. Приел е, че неделимо означава, че е недопустимо то да се разделя на периоди, да не се извършва цялостно или да не се предоставя в пълен обем, а под продължително се разбира, че то е дължимо ежедневно, постоянно и по всяко време. Приел е още, че ангажираните от ответниците гласни доказателства категорично не установяват дължимото изпълнение по договора, доколкото свидетелите разказват само за финансова помощ /не може да посочат каква/ и в чисто битов аспект (ремонт). Прието е за установено от ангажираните трудови договори и допълнителни споразумения, че Д. И. е била личен асистент на майка си С. З. И., която била неподвижна и е полагала грижи за нея. Съдът е приел, че естеството на задължението за предоставяне на издръжка и гледане е такова, че всяка една форма на неизпълнение- частично, забавено или неточно, се приравнява на пълно неизпълнение и е достатъчна за развалянето на съглашението. Посочил е, че в случая дори не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 87 ал. 4 от ЗЗД за незначителност на неизпълнението, защото освен епизодично оказвана помощ най - вече при ремонт и епизодични посещения, ответниците не доказват конкретно положени грижи, още по- малко пък давана издръжка за периода от сключване на договора до момента. Прието е, че задълженията по договора на длъжника не са били извършвани цялостно и не са били изпълнявани в пълния им обем, че това са достатъчни основания да се приеме, че са налице изискуемите предпоставки за разваляне на договора. При тези съображения е изведен извод, че искът следва да бъде уважен, като договорът за издръжка и гледане се развали до притежаваните от ищците 3/4 идеални части от правото на собственост върху имота, описан в нотариалния акт. Прието е, че предявеният иск е основателен, както по изложените от въззивния съд съображения, така и съобразно мотивите на първоинстанционния съд, към които е препртил, на основание чл. 272 от ГПК. Поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния решението на последния съд е потвърдено. По правния въпрос: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос в изложението. С решение № 500/23.08.2010 г. по гр.дело № 1702/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че при иск за разваляне поради неизпълнение на алеаторен договор, с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане и издръжка, ако в него има изрична клауза че се прехвърля собствеността и за вече престирани грижи, решаващият съд е длъжен да установи имуществените пропорции между частите на договора, да установи паричният им еквивалент и съобразно с това изчисление да прецени каква е частта от алеаторния договор,която подлежи на разваляне. Тази практика на ВКС е преодоляна с последващи многобройни решения, постановени от състави по чл.290 ГПК. Част от тези решения са цитирани от въззивния съд – например решение № 83/26.06.2019 г. по гр.дело № 2084/2018 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК, решение № 238/26.10.2015 г. по гр.дело № 1368/2015 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК, както и решение № 327/25.02.2015 г. по гр.дело № 1205/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 88/16.04.2013 г. по гр.дело № 528/2012 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК и др. С решение№ 83/26.06.2019 г. по гр.дело № 2084/2018 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е прието, че договорът за издръжка и гледане е ненаименован. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните, но във всички случаи договорът е възмезден, тъй като основанието за прехвърляне на собствеността е предоставянето на издръжка и/или полагането на грижи. Обикновено този договор урежда бъдещи задължения на приобретателя, най-често до смъртта на прехвърлителя. В тези случаи договорът е алеаторен, тъй като отнапред не може да се знае, колко дълго ще живее прехвърлителят и от какви издръжка и грижи ще се нуждае. Такъв договор е лишен от основание, ако при сключването му приобретателят е знаел за предстоящата смърт на прехвърлителя в близко бъдеще, така че той няма да престира нищо или почти нищо. Договорът може да бъде и комутативен, когато прехвърлянето се извършва срещу вече предоставени издръжка и грижи. Възможно е също договорът да има смесен характер – една част от имота да се прехвърля срещу минали, а друга част срещу бъдещи издръжка и грижи. Когато частите са определени от страните, договорите всъщност са два – за едната прехвърлена част той е комутативен, а за другата – алеаторен. Според съдебния състав по-старата съдебна практика приемаше, че когато частите не са определени от страните, по иск за разваляне на договора съдът ги определя и при установяването на неизпълнение, разваля договора за тази част, за която е приел, че договорът е алеаторен и го отхвърля за онази част, за която е риел, че е комутативен. Прието е, че понастоящем установената съдебна практика приема, че когато частите не са определени от страните, договорът по общата им воля е единен, като преобладаващо значение има алеаторната част, поради което при неизпълнение на тази част се разваля целият договор. С решение № 88/16.04.2013 г. по гр.дело № 528/2012 г. на ВКС, IV г.о по чл.290 ГПК обжалване е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за правното значение на предоставените издръжка и грижи преди сключването на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за минали и бъдещи издръжка и грижи при развалянето му поради неизпълнение. По поставения материалноправен въпрос е прието, че договорите за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу издръжка и гледане са подчинени на различен режим според времето на изпълнение на задължението за издръжка и грижи. Когато прехвърлянето е извършено срещу вече предоставените издръжка и грижи, договорът е възмезден, но не е алеаторен - двете насрещни престации са определени. Такъв договор не подлежи на разваляне поради неизпълнение, тъй като за никоя от страните не възниква никакво задължение. Ако в действителност издръжка и грижи не са били предоставяни, договорът е привиден и прикрива други правоотношения между страните: възмездни, ако срещу прехвърлянето в действителност е предоставено нещо друго; или безвъзмездни, ако в действителност срещу прехвърлянето не е предоставено нищо (такъв договор накърнява права на наследниците със запазена част). Когато прехвърлянето е извършено срещу бъдещи издръжка и грижи, договорът е възмезден и е алеаторен - не е известен обемът на бъдещите издръжка и грижи (тъй като не е известно каква ще бъде нуждата), а когато уговореният срок е смъртта на прехвърлителя (или бенефициера), не е известна и продължителността на времето, през което те ще трябва да се предоставят. Такъв договор подлежи на разваляне поради неизпълнение по причина, за която приобретателят отговаря. Договорът се разваля изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част. Такъв договор не може да бъде развален нито за част от даденото, нито занапред (за това което страните биха си дължали в бъдеще). Когато прехвърлителят е доволен от получените издръжка и грижи и желае да продължи да ги получава и за в бъдеще, той може да прехвърли собствеността върху имот по два различни начина: 1) една част от имота да прехвърли срещу вече положените грижи, а другата част - срещу дължимите в бъдеще или 2) да прехвърли целия имот срещу миналите и бъдещите грижи, без да се посочват части. В първия случай договорите са два: единият кумутативен и неподлежащ на разваляне поради неизпълнение, а другият - алеаторен и подлежащ на разваляне при неизпълнение. Във втория случай, когато страните не са се съгласили каква част от имота се прехвърля срещу миналите и каква част - срещу бъдещите издръжка и грижи, договорът е единен, тъй като не може да се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите грижи, без да си осигури такива и за в бъдеще. Прехвърлянето срещу минали грижи в този случай прави прехвърлянето с основание, дори когато на страните е била известна предстоящата в съвсем близко бъдеще смърт на прехвърлителя. При развалянето на такъв договор е неприложима разпоредбата на чл. 88 ЗЗД, която се отнася за договорите с продължително или периодично изпълнение, тъй като тази разпоредба визира договорите, при които и двете престации се разменят продължително време или периодично. Недопустимо е съдът да определя, каква част от имота страните са се съгласили да прехвърлят срещу миналите и каква част - срещу бъдещите грижи, както и да предполага, че нещо би било прехвърлено и без задължението за бъдещи грижи. Договорът е единен и подлежи на разваляне изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част. Отношенията между страните във връзка с даденото по разваления договор ще се уредят съгласно чл. 55 ЗЗД, тъй като всеки дължи да върне даденото на отпаднало основание или неговата равностойност, ако полученото не налице в неговия патримониум или връщането му е невъзможно по други причини. Когато предметите на задълженията за връщане се окажат еднородни (пари), насрещните вземания могат да се прихванат. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВКС - № 83/26.06.2019 г. по гр.дело № 2084/2018 г. на ВКС, III г.о., решение № 238/26.10.2015 г. по гр.дело № 1368/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 327/25.02.2015 г. по гр.дело № 1205/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 88/16.04.2013 г. по гр.дело № 528/2012 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. Тези изводи на съда са, че в конкретния случай договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, извършен с нотариален акт № 42/2007 г. е сключен за вече положени грижи и срещу дължими в бъдеще грижи и издръжка от приобретателя Е. И., като не е посочено каква част от имота се прехвърля за миналите грижи и каква за бъдещите такива. Прието е, че договорът е единен и, че от събраните по делото доказателства е установено неизпълнение на задълженията за гледане и издръжка на прехвърлителите от страна на приобретателя, а след неговата смърт от наследниците му. Цитираните изводи на въззивния съд не са в отклонение от установената трайна практика на ВКС, цитирана по-горе. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Съдът не обсъжда цитираното от жалбоподателите решение № 11/25.02.2011 г. по гр.дело № 1510/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК, тъй като със същото е разрешен правен въпрос, различен от поставения: дали наследникът на прехвърлителя по алеаторния договор ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник само в обема на притежаваните от него права - т.е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник. Цитираните от жалбоподателите решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ съдът също не обсъжда, тъй като същите са извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същият правен въпрос. Въпросът касае приложното поле на разпоредбата на чл.87,ал.3 ЗЗД, която е ясна и пълна и не следва да се тълкува. По приложението й е установена трайна и обилна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи по предмета на спора. С оглед изхода на делото в полза на ответниците по касационната жалба разноски не следва да се присъждат, тъй като към отговора по жалбата с вх. № 265494/02.08.2021 г. и вх. № 265863/03.09.2021 г. по регистъра на СОС не са приложени писмени доказателства за направени разноски за настоящото производство. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение