Определение № 84 от 09.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. З. П. срещу определение №.13172/21.12.22 по ч.г.д.№.8139/22 на СГС, Іж състав, с което е потвърдено определение №.20198477/14.10.21 по г.д.№.53018/20 на СРС, 90с., за прекратяване на производството по предявения от касатора иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ поради неспазване на процесуалната предпоставка на чл.8 ал.2 ЗОДОВ за непроведена административна процедура /предвид подаване на заявление по реда на глава трета “а“ ЗСВ повече от 6м. след приключване на производството с окончателен акт/ и доколкото фактическият състав на основанието по чл.2б ал.1 ЗОДОВ се поглъща от този на иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, а такъв е предявен по-рано. С определение №.657/06.04.23 производството по делото е спряно до приключването на тълк.д.№.1/22 на ОСГК на ВКС - което е станало с тълкувателно решение 1/22 от 27.11.23, ОСГК. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството следва да бъде служебно възобновено. Постъпила е частна касационна жалба от Б. З. П., в която се твърди, че определение №.13172/21.12.22 по ч.г.д.№.8139/22 на СГС, Іж, е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Софийска градска прокуратурата не взема становище. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че съобразно чл.8 ал.2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица имат право на иск по чл.2б ЗОДОВ по приключили производства само при проведена административна процедура и непостигане на споразумение по реда на глава ІІІА ЗСВл. В случая безспорно се касае за вреди от забавено наказателно производство, което е приключило и попада в хипотезата на чл.8 ал.2 ЗОДОВ; от друга страна постигането, респективно непостигането на споразумение в рамките на административната процедура по ЗСВЛ, е възможност, предоставена само за разглеждане на депозирано заявление по същество - което предполага подаването му в установения преклузивен шестмесечен срок по чл.60а ал.4 ЗСВл; изчерпана административна процедура по смисъла на чл.8 ал.2 ЗОДОВ означава започнала такава и приключила с акт по чл.60а ал.4 ЗСВл- с отхвърляне на заявлението като неоснователно или с определяне на обезщетение и предложение за сключване на споразумение със заявителя за изплащането му, както и че провеждането на тази процедура и непостигането на споразумение по нея е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск по чл.2б ЗОДОВ. Законодателната уредба предвижда производството по обезщетяване като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до втората се стига само ако пострадалият остане недоволен от предложения му размер обезщетение /т.е. при наличие на приключила административна процедура/; когато министърът на правосъдието, респективно оправомощените от него лица, откаже да разгледа заявлението по чл.60а ЗСВл с оглед подадено след срока по чл.60а ал.4 ЗСВл заявление, какъвто е настоящият случай, е налице отказ да бъде разгледано по същество искане за издаване на административен акт по чл.60е ЗСВл. Този отказ препятства предявяването на иск по чл.2б ал.2 ЗОДОВ, защото е процесуална пречка да бъде осъществена положителна процесуална предпоставка по чл.8 ал.2 ЗОДОВ за допустимостта на този иск. При отказ да бъде разгледано по същество заявление по чл.60а ЗСВл административната процедура по глава ІІІА ЗСВл не само, че не е финализирана, но дори не е започнала, защото решаващият орган е счел, че е сезиран с едно недопустимо за разглеждане по същество заявление. По тези мотиви /доколкото не е споделил становището на първоинстанционния съд, че съставът на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ поглъща този на чл.2б ЗОДОВ – тъй като последният има самостоятелен характер и чл.126 ал.1 ГПК е неприложим/ въззивният съд е потвърдил прекратителното определение. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпрос допустим ли е иск по реда на чл.2б ал.1 ЗОДОВ, ако ищецът е сезирал ИВСС извън 6-месечния срок по чл.60а, респективно достатъчно ли е Инспекторатът към ВСС да е сезиран по реда на глава ІІІА от ЗСВл, за да се счете, че административната процедура по чл.60а от ЗСВ е изпълнена /реш.№.306/18 от.22.10.19 по г.д.№.4482/17, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице. Сочената от касатора практика е постановена по въпрос относно критериите и съотношението между тях при определяне на вредите, съответно обезщетението от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС и има ли значение качеството на страната по забавеното дело при преценка на критерия предмет на производството. Същевременно, цитираните във въпроса разпоредби са ясни /чл.8 ал.2 ЗОДОВ изрично предвижда, че гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл.2б ал.1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение/ и по тях вече е формирана практика на ВКС, в това число задължителна /реш.№.210/ 15.06.15 по г.д.№.3053/14, ІІІ ГО, опр.№.10/05.01.18 по г.д.№.2643/17, ІІІ ГО, опр.№.141/11.04.22 по ч.г.д.№.1069/22, ІV ГО, и др./, която настоящият състав споделя. В същата е изяснено, че изчерпана административна процедура по смисъла на закона означава започнала и финализирана с акт по чл.60е ЗСВ, който административен акт може да бъде позитивен (благоприятстващ) или негативен (неблагоприятстващ) за лицето, подало заявление за обезщетение; когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице, откаже да разгледа заявлението - било като подадено след срока по чл.60а ал.4 ЗСВ или поради неотстранена в указан срок друга нередовност, редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда чл.197 АПК; предвиждането е исковият ред по приключени производства /каквото е процесното - краен акт на ВКС от 11.03.19/ /а не по висящи/ да се прилага само след изчерпване на административната процедура - ако се отрича правото на обезщетение по същество или не се стигне до споразумение с държавата по обезщетението, а не когато ищецът не прибегне до тази процедура или поради своята небрежност я компрометира с нередовно или просрочено заявление. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,