Определение № 127 от 01.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3315/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалби на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ, правоприемник на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – КОНПИ/ - ищец и на И. Ф. И., Т. Н. И. и „Чикън мийт 2012“ ЕООД, гр.София - ответници, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 10401 от 04.06.2021 г. по гр.д.№ 2364/ 2019 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 1503/ 2017 г., и по този начин от И. И. е отнета в полза на държавата сумата 1 000 лв – равностойност на 100 дружествени дяла в капитала на и „Чикън мийт 2012“ ЕООД, от „Чикън мийт 2012“ ЕООД е отнета в полза на държавата сумата 18 000 лв – стойност на товарен автомобил Форд Транзит Конект 200 с ДК [рег.номер на МПС] и са отхвърлени исканията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от И. И. на сумата от 19 525 лв, внесена на каса по спестовен влог в лева с IBAN [банкова сметка], открит в „Банка Пиреос България“ АД, сумата от 68 151,02 лв, постъпила от трети лица по спестовен влог в лева с IBAN [банкова сметка], открит в „Банка Пиреос България“ АД, сумата от 75 лв, внесена на каса по разплащателна сметка в лева с IBAN [банкова сметка], открита в „Уникредит Булбанк“ АД, сумата от 4 000 лв, постъпила от трети лица по разплащателна сметка в лева с IBAN [банкова сметка], открита в „Уникредит Булбанк“ АД и сумата от 1 956 лв, изпратена от И. И. чрез система за бързи разплащания Western Union, както и искането за отнемане в полза на държавата от Т. И. на сумата от 15 лв., внесена на каса по разплащателна сметка в лева № 19076000, открита в „Банка ДСК“ ЕАД, като е разпределена и отговорността за разноските по делото. Касаторът – ищец обжалва въззивното решение в частта му, в която са отхвърлени исканията му за отнемане на незаконно придобито имущество от И. Ф. И. и Т. Н. И.. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК той поставя материалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: подлежат ли на отнемане в полза на държавата парични средства, преминали през банковите сметки на проверяваните лица без да е установено законово основание за внасянето им и неналични към края на проверявания период; при същите предпоставки различен ли е режимът на отнемане на незаконно придобито имущество с оглед на това дали същото липсва или е налично към края на проверявания период. Подържа, че поставените от него въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и че поради неправилното им разрешаване решението е очевидно неправилно. Ответниците И. Ф. И., Т. Н. И. и „Чикън мийт 2012“ ЕООД обжалват въззивното решение в осъдителната му част. Молят то да бъде допуснато до касационно обжалване по правни въпроси, които също следва да бъдат уточнени така: за задължението на съда при разглеждане на иск за отнемане на незаконно придобито имущество да провери допустим ли е същият с оглед разпоредбите на чл.21 ал.2 вр. пар.1 т.7 ЗОПДНПИ /отм./; предпоставка ли е за отнемане на незаконно придобито имущество наличието на връзка между престъпната дейност, станала повод за искането за отнемане и доходите на проверяваното лице и какво е значението на влязлата в сила присъда, с която проверяваното лице е признато за невиновно; как се оценява имуществото, чието отнемане се иска. Жалбоподателите – ответници поддържат, че поставените от тях въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съдът намира жалбите на Т. И. и на КПКОНПИ за недопустими, тази на ответницата – изцяло, а тази на КПКОНПИ – частично. Жалбата на Т. И. е недопустима, тъй като за нея липсва правен интерес от обжалване – въззивното решение не съдържа диспозитив, който да засяга правата й. То съдържа диспозитив, с който единствената претенция на КПКОНПИ срещу нея е отхвърлена, поради което тази ответница няма правен интерес да обжалва акта. Касационната жалба на КПКОНПИ е недопустима в частта й, касаеща въззивното решение за отхвърляне на искането за отнемане на незаконно придобито имущество от Т. И. на стойност 15 лв. Размерът на цената на този иск е 15 лв, а съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК въззивните решения по граждански дела, с които съдът се произнася по искове с цена под 5 000 лв, не подлежат на касационно обжалване. В останалата част жалбата на КПКОНПИ е допустима, както са допустими и жалбите на И. Ф. И. и „Чикън мийт 2012“ ЕООД. За произнасяне по исканията в тези жалби за допускане на касационно обжалване обаче е налице привременна пречка. За да отхвърли исканията на КПКОНПИ съдът приел за установено, че има значително несъответствие между придобитото от ответниците имущество и нетния им доход, но че нямало доказателства внасяните по техните банкови сметки суми да са налични. Преминалите в проверявания период през банковите сметки суми не можели да бъдат предмет на отнемане. Същото приел за сумата 1000 евро, за която установил, че И. И. превел на трето лице в Полша. Това не било имущество, налично в патримониума на проверяваното лице и не подлежало на отнемане. По този начин въззивният съд е разрешил правния въпрос /свързан с първия въпрос, поставен от касатора – ищец/ подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на суми с неустановен законен източник в случай, че те са преминали през банковите сметки, но не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Този въпрос се разрешава противоречиво от състави на Върховния касационен съд, като за преодоляване на това противоречие е образувано Тълкувателно дело № 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по които е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени. В същото тълкувателно решение е посочено, че определението за спиране е окончателно, то не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд