Определение № 50433 от 21.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 451/2022 г.

Образувано е по КЖ от страна на Прокуратурата на РБ срещу решение № 742 от 01.12.2021 г. по търг. дело №880/21 г. на САС - ТО, с което е обезсилено решение № 261100 от 09.07.2021 г. по т.д. № 2160 /20 на СГС, ТО и е прекратено производството по исковете на касатора, предявени по реда на чл.155 т.1 ТЗ за прекратяване на търговско дружество „Мистрал -2 „ЕООД. Навеждат се оплаквания за неправилност. Ответникът по КЖ не изпраща писмен отговор. Настоящото производство е било спряно на основание чл.292 ГПК до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълк.дело №1/20 по описа ВКС и с оглед постановяването на ТР №1/2020 от 31.05.2023 г. на ОСТК по същото тълк.дело на ВКС, настоящото дело подлежи на възобновяване и произнасяне по чл.288 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и подлежи на обжалване намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да се произнесе, въззивният съд е изложил следните съображения: В исковата молба са изложени факти за настъпилата смърт на едноличния собственик и управител на ответника „Мистрал - 2” ЕООД – Б. Н. К. на 10.11.2014г., за което са представени и доказателства към исковата молба – препис извлечение от акт за смърт № 15/11.11.2014г. и удостоверение за наследници № 328/24.11.2014г. Изложени са твърдения законният наследник на починалия собственик на капитала, Д. С. – негов брат, изрично да е заявил, че не желае да продължи дейността на дружеството, за което е представено сведение от 05.10.2020г., както и удостоверение за вписан отказ от наследството на починалия му брат. От извършена служебна проверка на вписаните обстоятелства по партидата на ответното дружество в ТР не е вписана промяна по заявено искане от наследници на починалия собственик на капитала за продължаване дейността на дружеството, а обявеният актуален учредителен акт на дружеството не съдържа уредба на правни последици при смърт на едноличния собственик на капитала. При тези факти по делото и общоизвестните вписани в ТР обстоятелства, въззивният съд е направил извод за недопустимост на производството по иска по чл. 155, т. 3 ТЗ, респективно на постановеното по същия иск първоинстанционно решение, като е изложил следните свои правни съображения за това: Предвид нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ дружество, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Законовата разпоредба е специална и урежда хипотеза на прекратяване на еднолично ООД, стояща извън очертаните общи хипотези за ООД в чл. 154 ТЗ и чл. 155 ТЗ. Прекратяването, според съда, с оглед съдържанието на чл. 157, ал. 1 ТЗ настъпва по силата на самия закон със смъртта на едноличния собственик на капитала, когато последният е физическо лице и не са налице ясно очертаните изключения, а именно да е предвидено различно в учредителния акт или в друг последващ акт на едноличния собственик на капитала, или ако наследниците не поискат да продължат дейността на търговеца. Никое от изключенията от правилото на чл. 157, ал. 1 ТЗ не се твърди или установява по делото, предвид на което и по силата на последната правна норма ответното еднолично ООД – „Мистрал - 2” ЕООД, е прекратено със смъртта на едноличния му собственик, настъпила на 10.11.2014г. Вписването на настъпилото по силата на закона прекратяване има съобразно нормата на чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ само оповестително действие по отношение на третите добросъвестни лица и не изключва възможността съдът, основан на фактите по делото, да приеме, че прекратяването е настъпило. Интересът по предявен конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е да бъде постигната правна промяна с влизане в сила на съдебното решение, с което искът се уважава, изразяваща се в прекратяване на ответното дружество. В конкретния случай правната промяна е вече настъпила през 2014г. на основание на специалната разпоредба на чл. 157, ал. 1 ТЗ, предвид на което и предявеният иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е лишен от правен интерес и на последното основание недопустим, доколкото е недопустимо и повторно прекратяване на вече прекратено ЕООД. С оглед изложеното, според състава на въззивния съд обжалваният съдебен акт като недопустим следва на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК да бъде обезсилен, а производството по делото по предявения недопустим иск- прекратено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на така постановеното въззивно решение от страна на касатора се сочи като такова противоречието на решението с посочената практика на ВКС по въпроса относно приложимостта на исковия ред по чл.155 т. 3 ТЗ за прекратяване на ЕООД в хипотезата на чл.157 ал.1 ТЗ при смърт на едноличния собственик на капитала на същото и негов управител и бездействие на наследниците му. Налице е междувременно произнасяне на ОСТК на ВКС по тълк.дело №1/20 по описа ВКС, който в т.1 на ТР №1/2020 от 31.05.2023 г. на ОСТК по същото тълк.дело на ВКС, дава задължително тълкуване по обуславящия изхода на спора правен въпрос в насока, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ. При това положение, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намера, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК-противоречие на последното с цитираното ТР, представляващо задължителна за съдилищата практика на ВКС. Държавна такса не се събира на основание чл.83 ал.1,т.3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение