Определение № 505 от 04.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1460/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Г. Т. Арсенов против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 753 от 09.05.2011 г. по гр. дело № 404/2011 г., с което е потвърдено решение № 3655 от 21.06.2010 г. по гр. дело № 2608/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против Е. М. П. с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лв. за периода 05.01.2009 г. - 25.03.2009 г. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателя поддържа, че с обжалваното решение искът е отхвърлен, тъй като съдът не е обсъдил представените по делото писмени доказателства - две жалби до началника на ответника, в които са изложение оплакванията му против поведението на ответника и молба до Главния прокурор на РБ по същия повод. Позовава се на тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът Е. М. П. не е представил писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иска за непозволено увреждане намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Твърденията в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не обосновават приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С обжалваното решение е прието, че ищецът не е доказал фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД в неговите кумулативно необходими елементи - извършени от ответника конкретни действия или бездействие в качеството му на длъжностно лице или на физическо лице без посоченото качество, които да са засегнали честта, достойнството, личността на ответника, противоправен характер на деянието, причинно следствена връзка между настъпила вреда и деянието. Твърденията на ищеца в негови жалби и молби до различни лица и инстанции, в исковия процес подлежат на доказване с всички доказателствени средства. Ищецът не е провел пълно доказване на фактите релевирани за спорното право и в този смисъл твърденията му за допуснати с обжалваното решение процесуални нарушения не се оправдават от правна и фактическа страна. Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.