Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011 г.

Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. О. О. от [населено място] срещу решение № 269/1.11.2010 г., постановено по гр. д. № 433/2010 г. на Окръжен съд [населено място], с което след като е отменено решението по гр. д. № 146/2010 г. на Радневския районен съд е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от Д. О. О. от [населено място] срещу Т. [фирма], [населено място], обл. Стара З. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, като неоснователни. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост. Касаторът развива доводи, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, което е довело до формиране на неверни фактически изводи. Счита, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е спазил изискванията на чл. 189 КТ като не е взел предвид какво нарушение е извършено, при какви обстоятелства, какви са били неговите подбуди, цялостното му поведение, личността му, дали са настъпили вредни последици за предприятието и пр. Ответникът по касация [фирма], с. К., обл. Стара З., оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото. С определение № 655/26.05.2011 г. по делото, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса относно законността на наложеното дисциплинарно наказание с оглед изискването за преценка по чл. 189 КТ за тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника, както и относно задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващия орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ като обсъди всички обстоятелства, които имат отношение към тази преценка. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото по посочения правен въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с Решение № 418 по гр. д. № 522/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и Решение № 461 по гр. д. № 626/2009 г. на ВКС, III г. о., постановени при условията на чл. 290 ГПК. В отговор на поставения въпрос с цитираните решения, които имат задължителен характер е прието, че преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид -тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени. По касационната жалба: С въззивното решение е прието, че касаторът О. е работил Т. [фирма], [населено място] по трудов договор като "машинист на многокофов багер", че на 1.01.2010 г. при извършена проверка за употреба на алкохол на влизащите работници в предприятието, е установено, че същият има наличие на алкохол в кръвта 1,42 промила, а съгласно протокола на извършената в последствие експертиза - 2,27 промила. В тази връзка и на осн. чл. 190, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 187, т. 2 и чл. 126, т. 2 със заповед № 21/19.01.2010 г. на изпълнителния директор на дружеството му е наложено наказание дисциплинарно уволнение. Прието е, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени изискванията на чл. 193 - 195 КТ като преди издаване на процесната заповед, работодателят е поискал и получил обясненията на работника за вменяваното му дисциплинарно нарушение, дисциплинарното наказание е наложено в рамките на законовия двумесечен срок и че заповедта е надлежно мотивирана. Тези фактически и правни изводи съответстват на събраните по делото доказателства, правилни са и следва да бъдат споделени. Неправилен е обаче извода на съда, че работодателят е извършил преценката по чл. 189 КТ и че наложеното дисциплинарно наказание съответства на извършеното дисциплинарно нарушение. За да направи този извод съдът се е занимал с въпроса дали касаторът е отишъл в предприятието с цел да постъпи на работа и с оглед на това дали е осъществен фактическия състав на дисциплинарното нарушение явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи /чл. 187, т. 2 КТ/ както и каква е тежестта на това нарушение само по себе си. Не са обсъдени обстоятелствата, които с оглед конкретния случай попадат в хипотезиса на чл. 189 КТ. Съдът не е съобразил данните в показанията на св. М. К. - непосредствен ръководител на касатора, относно това, че последният е много добър работник, че не е бил дисциплинарно наказван преди това, че се ползва с добро име в колектива, в който работи. Не са обсъдени обстоятелствата, при които нарушението е извършено - наличие на лични проблеми у касатора, направения от него опит да намери подходящо разрешение на проблема като предупреди прекия си ръководител за това, че вечерта /става въпрос за новогодишната нощ/ е употребил алкохол и необходимостта от намиране на негов заместник. С оглед на това не е съобразено и обстоятелството, че работникът очевидно е имал критично отношение към собственото си състояние на посочената дата, както и това, че в крайна сметка за работодателят не са настъпили вредни последици - намерен е бил заместник на касатора и смяната е минала нормално. Като не е съобразил и обсъдил тези обстоятелства и е приел, че наложеното наказание съответства на извършеното нарушение съдът е постановил неправилно решение, което следва да се касира. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, настоящата инстанция следва да реши спора по същество. Заповедта за дисциплинарно уволнение следва да бъде отменена, касаторът Д. О. О. следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "машинист на многокофов багер" както и да се присъди претендираното от него обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в установения по делото размер от 10 369, 80 лв., дължимо за периода 19.01.2010 г. до 19.07.2010 г. Предвид изхода на делото Т. [фирма], [населено място] следва да бъде осъдено да заплати на Д. О. О. направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 4 300 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.