Определение № 2431 от 14.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба на ответницата по делото Ю. А. Г., подадена чрез процесуалния й пълномощник адв. К. Г. срещу разпореждане № 1795/21.01.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 7984/2024 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното разпореждане е върната касационната жалба с вх. № 136947/09.12.2024 г., подадена от жалбоподателката чрез адв. Г. срещу решение № 6086/07.11.2024 г., постановено по същото въззивно гражданско дело. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на обжалване пред ВКС разпореждане на СГС (така – разясненията в мотивите към тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС). В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, като се излагат доводи, че при направено с касационната жалба оплакване за очевидна неправилност на въззивното решение, въззивната инстанция нямала правомощия да върне касационната жалба, а следвало да администрира същата. Насрещните страни – ищецът по делото „Т. София“ ЕАД и третото лице – негов помагач „Н.“ АД не са подали отговори на частната жалба. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Жалбоподателката е подала чрез пълномощника си касационната жалба с вх. № 136947/09.12.2024 г. срещу въззивното решение № 6086/07.11.2024 г. на СГС, с което, при постановена частична отмяна на първоинстанционното решение по делото, е признато за установено по исковете на „Т. София“ ЕАД, че жалбоподателката му дължи сумата 3 643.65 лв. – незаплатена цена на топлинна енергия, сумата 387.85 лв. – лихва (обезщетение) за забава и сумата 71.51 лв. за дялово разпределение. Видно и от исковата молба по делото, уважените от въззивния съд срещу жалбоподателката обективно кумулативно съединените установителни искове по чл. 422 от ГПК, са за същите парични суми: 3 643.65 лв., 387.85 лв. и 71.51 лв., които съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК са и цените на тези искове. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Следователно, въззивното решение № 6086/07.11.2024 г. на СГС не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по парични искове, всеки един от които е с цена до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 1 от ГПК, това въззивно решение е влязло в сила, именно поради неговата необжалваемост, а подадената срещу него касационната жалба с вх. № 136947/09.12.2024 г. е процесуално недопустима. За да постанови обжалваното разпореждане № 1795/21.01.2025 г., СГС е съобразил гореизложеното и правилно е върнал касационната жалба на жалбоподателката. Оплакването и доводите на жалбоподателката за неправилност на така постановеното обжалвано разпореждане, са неоснователни. Жалбоподателката не оспорва горните констатации и изводи, но неоснователно поддържа в частната си жалба, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, независимо от предпоставките по ал. 3 на чл. 280 от ГПК, въззивното решение се допускало до касационно обжалване при вероятна нищожност и недопустимост и при очевидна неправилност. Тези основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение действително са установени от законодателя с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, но те са неприложими към въззивни решения, които изобщо са изключени от касационен контрол с разпоредбите на чл. 280, ал. 3 от ГПК. Обжалването на съдебните актове и влизането им в сила са регламентирани с императивни правни норми в процесуалния закон, в случая – цитираните по-горе разпоредби на чл. 280, ал. 3, т. 1 и на чл. 296, т. 1 от ГПК, поради което въззивният съд е длъжен да върне касационната жалба, подадена срещу неподлежащото на обжалване и вече влязло в сила негово решение. При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното разпореждане № 1795/21.01.2025 г. на СГС е валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което то следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение