Определение № 305 от 17.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 767/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 12092 от 27.05.2011 г. на Р. И. К. от [населено място], чрез адвокат С. П.- К. срещу въззивно решение № 568 от 15.04.2011 г., постановено по гр.д. № 499/2011 г. на Окръжен съд – Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 2 от 04.01.2011 г., постановено по гр. д. № 812/2009 г. на Районен съд - Карлово, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство Върховният касационен съд, ІІ г.о. констатира, следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм.–ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационнaта жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 145 лв. В изпълнение на изискването на чл. 127, ал. 1 ГПК с исковата молба е посочена цена на иска в размер на 216,22 лв., ето защо подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника по касационната жалба разноски в размер на 300 /триста/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.