Определение № 2287 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4949/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Т. П., чрез процесуалния му представител адв. Р. С., срещу решение № 899/01.08.2023 г. по в. гр. д. № 2228/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 2563 от 14.11.2022 г., постановено по гр. д. № 3496/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против И. Х. Т. и Д. А. Т. за допускане до делба на жилище на втория етаж от сграда с идентификатор *****, с площ от 99,20 кв. м., ведно с прилежаща изба с площ от 35 кв. м., както и 1/2 ид. ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 450 кв. м., в който е изградена постройката. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. нищожно ли е на основание чл. 42, б. „в“ ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане?; 2. не произтича ли нищожността на сделката покупко-продажба, пряко от същата, когато е налице несъответствие между пазарната и действителната стойност на имота?. Вторият въпрос е формулиран от настоящата инстанция съобразно правомощията й, произтичащи от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1. По същия се сочи противоречие със задължителната практика: тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК. В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от И. Х. Т. и Д. А. Т., подаден чрез адв. В. В., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о., намира следното: По делото е прието за безспорно, че процесния имот бил придобит от родителите на жалбоподателя – Т. К. П. и С. С. П., по време на брака им. Установено е, че след смъртта си на 17.03.1995 г. бащата е оставил за свои наследници съпругата си – С. С. П. (починала на 25.04.2019 г.), сина си – К. Т. П. и дъщеря си – М. Т. К. (починала на 17.10.2008 г. и наследена от децата си Х. Л. К. и С. Л. Ц.). От представеното по делото саморъчно завещание от 25.10.1992 г., обявено и вписано в СВп-Бургас на 21.02.2012 г., том I, № 87, вх. № 1483, е видно, че бащата Т. К. П. е завещал на дъщеря си М. Т. К. „собствената си 1/2 ид. ч. от 1/2 ид. ч. от дворното място на [улица], цялото от 428 кв. м., заедно със собствената му 1/2 ид. ч. от втория етаж от двуетажна къща, построена в дворното място, таванско помещение с право на надстрояване и избено помещение с южно изложение и самостоятелен вход от север“. Съдът констатирал, че в завещанието бащата посочил следното: „това завещание правя поради следните съображения: синът ми К. Т. П. заедно със съпругата ми сме му прехвърлили безвъзмездно плоча от жилищната сграда в дворното място описано по-горе, с личен труд и средства наши над 18 000 лв. към 1982 г. върху същата плоча му построихме жилищен етаж; „освен това дъщеря ми е силно привързана към мен и майка си и тя ще ни гледа и издържа при болест и немощ докато сме живи“. Констатирано е още, че същото било оспорено от жалбоподателя като нищожно на основание чл. 42, б. “б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН – ненаписано и неподписано от завещателя, както и като нищожно на основание чл. 42, б. “в“ ЗН - съдържащо разпореждания в противоречие с безвъзмездния характер на завещанието. От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 87/06.12.2012 г., том IV, рег. № 8059, дело 631/2012 г. на нотариус Б. К., е установено, че майката на жалбоподателя С. С. П. е продала на внуците си Х. Л. К. и С. Л. Ц., своята 1/2 ид. ч. от процесното жилище с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 99.20 кв. м., ведно с прилежащото към него избено помещение с площ от 35 кв. м., както и 1/4 ид. ч. от дворното място, върху което е построена двуетажната жилищна сграда, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 450 кв. м., като прехвърлителката си е запазила правото на реално ползване пожизнено и безвъзмездно върху целия продаван недвижим имот. От представените по делото нотариален акт № 117/08.03.2013 г., том І, рег. № 1320, дело № 109/2013 г. и нотариален акт № 29/10.05.2016 г., том ІІ, рег. № 3582, дело № 179/2016 г. било установено, че Х. Л. К. е дарил на сестра си С. Л. Ц., своите 6/12 ид. ч. от процесния имот, при запазване на учреденото пожизнено и безвъзмездно право на ползване на С. С. П.. Установено е още, че с нотариален акт за покупко-продажба № 73/27.12.2016 г., том V, рег. № 10864, дело № 622/2016 г., С. Ц. е продала на ответницата И. Х. Т. (по време на брака й с ответника Д. А. Т.) процесния недвижим имот, предмет на настоящото делбено производство. Съдът констатирал, че оплакванията на въззивника срещу първоинстанционното решение се свеждали до преценка основателността на направените възражения за нищожност на завещанието от 25.10.1992 г. поради противоречие на безвъзмездния му характер съгласно чл. 42, б. „в“ ЗН; за нищожност на извършената от майка му сделка покупко-продажба на 06.12.2012 г. поради противоречие с добрите нрави; за придобиване на 1/2 ид. ч. от процесния имот на основание давностно владение. По отношение на първото възражение въззивният съд приел, тълкувайки волята на завещателя, че от съдържанието на завещанието се установявало наличието на няколко мотива, които трябва да бъдат изяснени с оглед пълния му текст и на всички обстоятелства, имащи отношение към изразената воля на завещателя. При това тълкуване, съдът е направил заключение, че в случая липсва вменено задължение за гледане и издръжка на завещателя, което да е единствения мотив за съставяне на завещателния акт, както и липсва посочване, че ползващият се от завещанието следва да полага грижи и да издържа завещателя и то от момента на неговото изготвяне. Напротив, съдържанието на завещанието сочи на изразена воля на завещателя за справедливо разпределяне на имуществата след смъртта му между неговите двете деца, а именно да осигури дъщеря си след като вече е помогнал на сина си. В обобщение, е направен извод, че не е опорочен безвъзмездния характер на завещанието. По отношение на наведеното възражение за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради нарушение на добрите нрави, е прието, че било недопустимо същото да се прави за първи път във въззивната инстанция, освен ако нищожността произтича пряко от сделката (ТР № 1/2022 на ВКС, ОСГТК), каквато обаче не е настоящата хипотеза. Изложил е и съображения по същество, като е посочил, че противоречието на сделката с добрите нрави като неравноценност на престациите предполага едната престация практически да е сведена до липса на такава, а в конкретния казус това не е така. За неоснователно било прието и наведеното възражение за придобиване на имота по давност, доколкото от събраните по делото доказателства се установявало по категоричен начин, че след смъртта на наследодателя Т. П. (1995 г.) в процесният имот е живяла майката на ищеца С. П., която след продажбата на нейната идеална част от имота през 2012 г. е запазила правото си на ползване. С оглед на изложеното било прието, че липсвало упражнявано от ищеца владение, което да доведе до придобиване на собствеността върху идеална част от имота на основание придобивна давност. С тези мотиви, първоинстанционното решение било потвърдено. С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 21.06.2024 г., производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГК на ВКС. Счетено е, че релевантен за настоящия спор и обусловил решаващите изводи на въззивния съд е въпроса „нищожно ли е на основание чл. 42, б. „в“ ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане?“. С приемане на тълкувателно решение на 21.01.2025 г., са отпаднали пречките за движение на настоящото дело и същото следва да бъде възобновено. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не съществува основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос, който е разрешен в приетия тълкувателен акт по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГК на ВКС. Според същия, завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му, не е нищожно на основание чл. 42, б. “в“ ЗН. В такъв случай при тълкуване волята на завещателя не може да се приеме, че е налице единствен мотив за съставяне на завещанието, който противоречи на закона поради нарушаване принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане. Въззивният съд е посочил, че освен мотив за бъдещи грижи, завещанието съдържа и благодарствен мотив – за положените грижи от дъщерята, за съществувалата нейна привързаност до този момент, както и за справедливо разпределяне на имуществата между двете деца на завещателя. В настоящата хипотеза е приложимо именно разрешението, дадено с тълкувателния акт. В него е разяснено, че поради наличие на благодарствен мотив, дори да е изразено очакване за бъдещи грижи, завещанието е действително, защото е обусловено от поне два мотива, които заедно предопределят волята на завещателя. Възприетото в обжалваното решение изцяло съответства на тълкувателния акт, с оглед на което така поставеният въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос е относим към изводите на съда по отношение възражението за нищожност на сделката покупко-продажба. Не се разкрива противоречие с тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК. Според приетото в него съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. При нееквивалентност на престациите обаче, не може да се достигне до категоричен извод за нищожност на договора само въз основа на неговото съдържание, без да са изследвани обстоятелствата, довели страните до неговото сключване. В този смисъл не е налице хипотеза от категорията на визираните в тълкувателното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 2 200 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 03.10.2024 г. с адвокат В. В.. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение