Определение № 50146 от 15.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3353/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение юг” ЕАД гр.Пловдив, подадена чрез юрисконсулт К. А., срещу решение № 453/11.04.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 347/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 261733/14.06.2021 г. по гр.дело № 2507/2021 г. по описа на Районен съд -Пловдив, с което са отхвърлени предявените от касатора, срещу С. К. Б., починал в хода на процеса, заместен от наследниците Л. Г. Б., Е. С. Б., З. С. Й. и А. С. А., искове за признаване за установено в отношенията между страните, че С. К. Б., починал в хода на процеса, заместен от наследниците си, дължи на „Електроразпределение Юг” ЕАД, следните суми: главница в размер на 5282,28 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия вследствие установено неизмерване на количество електроенергия за периода от 23.11.2018 г.- 22.05.2019 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица]; 230,37 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 13.08.2019 г.–16.01.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е била издадена Заповед № 286 от 20.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 683/2020 г. по описа на РС- Пловдив и са възложени разноските по делото на жалбоподателя. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. При установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството електрическа енергия, кой субект в системата на енергетиката е компетентен да извърши корекцията на сметката – операторът на електроразпределителната мрежа или доставчикът на енергия? и 2.Допустим ли е косвен съдебен контрол по чл.17 ГПК от гражданския съд но подзаконов нормативен акт- ПИКЕЕ, при преценка кой субект има право да получи от крайния клиент начислената енергия в резултат на извършената корекция. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и се навеждат доводи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Ответниците по жалбата Л. Г. Б., Е. С. Б., З. С. Й. са депозирали отговор на касационната жалба, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че между страните няма спор, че наследодателят на ответниците С. К. Б. като собственик на имот на [улица] [населено място] е бил ползвател на мрежата съгласно параграф 41а, б. а от ДР на ЗЕ, както и, че служители на ищеца са извършили проверка, при която било констатирано неправомерно присъединяване на обекта на ответника, била преизчислена ползваната ел. енергия на основание чл. 51 ПИКЕЕ и включено процесното задължение. За последното било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като оператор на електроразпределителната мрежа, което било уважено от съда. Срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК на РС- Пловдив било подадено възражение от длъжника, обусловило необходимостта от установяване на вземането по съдебен ред, поради което в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК бил предявен процесния иск. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е оператор на електроразпределителната мрежа, установил нерегламентирана промяна на схемата за свързване на СТИ, довело до непълно измерване, отчитане и съответно заплащане на потребеното от обекта количество ел.енергия, на осн. чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ /ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г./. Посочил е че това дружество няма качеството на краен снабдител, по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ, а се явява електроразпределително дружество - оператор на електропреносната, респ. електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЕ и § 34а, б. "а" и § 34б, б. "б" от ДР на ЗЕ. Според въззивният съд в чл. 98, ал.2, т.6 б. „а“ ЗЕ е посочено по отношение на кои правни обекти е възможно да се извърши корекция на сметката по правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ /наречени за краткост ПИКЕЕ/ и това е крайния снабдител, като Закона за енергетиката не предвиждал в полза на други субекти или страни по сделки с електрическа енергия да се извършва корекция на сметка на потребител за минал период. Съгласно новите ПИКЕЕ /ДВ бр.35 от 30.4.2019 г/ като титуляр на правото да се извърши корекция на сметката на потребителя не е посочен доставчикът на ел.енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа- чл.56 ал.1 ПИКЕЕ. Посочено е, че е налице противоречие между Закона за енергетиката и подзаконовия нормативен акт ПИКЕЕ - чл. 56, ал. 1 и ал. 2, по отношение на това кой субект има право да извършва корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена ел. енергия. Позовавайки се на чл. 15, ал.3 ЗНА въззивният съд е счел, че при противоречие между правилник и нормативен акт от по-висока степен, правораздавателният орган следва да приложи нормативния акт от по-висока степен- т.е. да бъде приложен чл. 98, ал.2 т.6 б. „а“ ЗЕ, поради което правният субект имащ право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия е доставчика на ел.енергия, а не оператора на електроразпределителната мрежа. Прието е, че незаконосъобразно оператора на мрежата „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е фактурирал като дължима на него сумата за неизмерена електроенергия, което обуславя неоснователност на исковата му претенция. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, по следния уточнен и обобщен от съда въпрос: При установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количеството електрическа енергия, кой има право да получи от крайния битов клиент, начислената в резултат на корекцията, сума – операторът на електроразпределителната мрежа или доставчикът на енергия? На съда са служебно известни съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение № 85/27.06.2022 г по гр.д. № 2528/21 г на ВКС, IV ГО; решение № 56/21.06.2022 г по гр.д. № 1629/21 г на ВКС, IV ГО; решение № 60269/27.05.2022 г по гр.дело № 1054/21 на ВКС, III ГО и др., в които е дадено разрешение на въпроса от значение за изхода на спора. Ето защо въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие с цитираната практика на състави на ВКС. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 130,65 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение