Определение № 393 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4755/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Д. чрез пълномощника й адвокат Л. Н. против решение № 688 от 22.05.2023 г., постановено по гр. д. № 931 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 260167 от 20.12.2021 г. по гр. д. № 736/2019 г. на Районен съд - Карлово в атакуваната му част по иска по чл. 108 ЗС и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от С. Г. Д. против И. Д. Г. ревандикационен иск по отношение на дворно място в [населено място], [община], ул. „41-ва“ № 10, цялото с площ от 897 кв. м., ведно с построените в него къща, плевня и навес. И. Д. Г. е подал чрез пълномощника си адвокат Д. Р. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 5058 от 6.11.2024 г. производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК. С решение № 2 от 11.06.2025 г. по т. д. № 2/2025 г., ОСГТК на ВКС е отклонено искането за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: „На кое основание е нищожен договор с вещнотранслативен ефект и предмет недвижим имот, сключен във връзка със съглашение, което е нищожно на основание чл. 152 ЗЗД и прилага ли се в тази хипотеза чл. 17, ал. 2 ЗЗД?“, поради което настоящото дело следва да бъде възобновено. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е прогласена нищожността на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 63, том ІІІ, рег. № 6943, дело № 445 от 12.06.2008 г. на нотариус № *, с който С. Г. Д. и съпругът й В. И. Д. са продали на Г. П. П. дворно място в [населено място], [община], ул. „41-ва“ № 10, цялото с площ от 897 кв. м., ведно с построените в него къща, плевня и навес по иска, предявен от С. Г. Д. против Г. П. П., А. К. П., И. Д. Г. и В. И. Д.. Въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 63, том ІІІ, рег. № 6943, дело № 445 от 12.06.2008 г. на нотариус № * С. Г. Д. и съпругът й В. И. Д. са прехвърлили на Г. П. П. чрез договор за покупко-продажба процесния имот. С нотариален акт № 157, том I, peг. № 2955, дело № 152 от 2010 г. на нотариус № * Г. П. П. и съпругата му А. К. П. са продали имота на И. Д. Г.. Съдът е посочил, че съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидните договори са нищожни. По правило нищожните договори не пораждат правно действие. Когато такъв договор има за предмет прехвърляне на вещни права, той не поражда вещнопрехвърлително действие и приобретателят по него не придобива правото на собственост. Поради това и последващият приобретател, който придобива права от приобретателя по нищожната сделка, също не придобива право на собственост, тъй като никой не може да прехвърли права, каквито няма. В случаите на нищожност на сделките законодателят не е предвидил запазване на правата на трети лица, с едно изключение – когато придобиват от приобретателя по една симулативна сделка. В тези случаи, съгласно чл. 17, ал. 2 ЗЗД, правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. В настоящия случай договорът по нотариален акт № 157, том I, peг. № 2955, дело № 152 от 2010 г. на нотариус № *, от който И. Д. Г. черпи правата си, е вписан на 29.04.2010 г., а исковата молба за прогласяване нищожността на симулативния договор е вписана на 27.05.2019 г. По делото не са ангажирани доказателства И. Д. Г. да е бил недобросъвестен, поради което и прогласяването на нищожността на договора, от който праводателите му черпят права като симулативен, не засяга придобитите от него права. Въпросът, който касаторката поставя е по приложението на чл. 17, ал. 2 ЗЗД (молба вх. № 22992 от 18.07.2023 г.), като поддържа, че по този въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС. Въпросът следва да бъде уточнен с оглед фактите по делото: за приложението на чл. 17, ал. 2 ЗЗД когато договор за покупко-продажба е прогласен за нищожен като симулативен, като прикритото съглашение нарушава забраната на чл. 152 ЗЗД. Касаторката се позовава на тълкуването по решение № 788 от 04.01.2011 г. по гр. д. № 1741/2009 г., І г. о. на ВКС, според което: „Привидност на договора по предмета му е налице, когато страните не желаят настъпването на правните последици на обективирания договор, а с него прикриват друг, чиито последици желаят. Сключения договор за продажба на имота между заемателите и заемодателя е израз на действителната воля на страните. Те са постигнали споразумение, че заемателите ще продадат на заемодателя своя имот, а той ще им го продаде обратно след като върнат получения заем. Правните последици на договора са желаните от страните и те са настъпили. Договорът е нищожен като сключен в нарушение на забраната установена в чл. 152 ЗЗД, тъй като с него е уговорен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. След като договорът не е привиден, позоваването на нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е неоснователно.“ Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. В случая влязлото в сила първоинстанционно решение установява със сила на пресъдено нещо привидността на договора по нотариален акт № 63, том ІІІ, рег. № 6943, дело № 445 от 12.06.2008 г. на нотариус № * и основанието за нищожност по 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, което обуславя и приложимостта на 17, ал. 2 ЗЗД, поради което тълкуването по решение № 788 от 04.01.2011 г. по гр. д. № 1741/2009 г., І г. о. на ВКС е неотносимо. Неотносима към поставения въпрос за приложението на чл. 17, ал. 2 ЗЗД са и останалите решения на ВКС., на които се позовава касаторката, даващи тълкуване за предмета на исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, който е за нищожност на явната сделка и чл. 17, ал. 1 ЗЗД, който е за разкриване на прикритата сделка (която в случая е за нищожно съглашение по чл. 152 ЗЗД). При липса на основание за допускане на касационно обжалване С. Г. Д. дължи възстановяване на направените от И. Д. Г. разноски по повод касационната жалба в размер на 613.55 евро, равностойност на заплатените на адвокат Д. Р. 1200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение