Определение № 459 от 12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Апостол Х. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Ц. и касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. К. срещу решение № 412 от 21.12.2015г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав, касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. К. срещу решение № 269/12.08.2016г. по същото в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав и касационна жалба на третото лице – помагач П. С. Я. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. П. Д. срещу решение № 268/12.08.2016г. по същото дело на Апелативен съд П..

С решение № 412 от 21.12.2015г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав е отменено решение № 31 от 24.03.2015г. по т. дело № 78/2014г. на Хасковски окръжен съд и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявеният от Апостол Х. А. против [фирма], [населено място] иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите, взети на проведеното на 05.07.2014г. заседание, а именно: 1. Решение за одобряване на ГФО на дружеството за 2011г., 2012г. и 2013г.; 2. Решение за освобождаване на членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им до края на 2013г.; 3. Решение за приемане на перспективите на развитието на дъщерното дружество [фирма]; 4. Решение за приемане на ГФО на [фирма] за 2011г., 2012г. и 2013г.; 5. Решение за вземане на решение да бъде разпределена печалбата на [фирма]; 6. Решение за избор на одитор за извършване на одит, съобразно решението на Съвета на директорите на акционерното дружество; 7. Решение за персонални промени в управлението на [фирма], както и за промяна на начина на представителство на същото търговско дружество; 8. „а“ – Решение за вземане на решение за освобождаване от отговорност на управителите на [фирма] за дейността им от 2011г., 2012г. и 2013г. включително; 8. б.“б“ – Решение за вземане на решение да бъдат предявени искове против управителите или само някои от тях за причинените на [фирма] имуществени вреди и пропуснати ползи.

Касаторът - ищец Апостол Х. А. прави оплакване за недопустимост на въззивното решение № 412 от 21.12.2015г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав поради недопустимост на въззивната жалба на третото лице – помагач П. С. Я., тъй като в първоинстанционното решение не е посочено, че решението е постановено при участието на трето лице – помагач. Релевира евентуални доводи за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Поддържа становище, че неправилно въззивната инстанция е отхвърлила иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ като в същото време в мотивите е приела, че свикването и провеждането на Общото събрание на акционерите на ответното дружество е незаконосъобразно. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът – ищец излага доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. След като в решението не е посочено, че се постановява при участието на трето лице помагач и след като то не е поискало допълване на решението в тази насока, разполага ли третото лице помагач с възможността да обжалва самостоятелно постановеното решение?

2. Допустимо ли е въззивната инстанция да проверява обжалваното решение на различни основания извън посочените в жалбата?

3. Задължена ли е въззивната инстанция да обсъжда всички факти и обстоятелства по предмета на спора или може да съобразява други факти и обстоятелства, които са несъотносими спрямо конкретния спор /например обстоятелства относно друго общо събрание/ и въз основа на тях да прави изводи относно основателността на иска?

4. В такъв случай възможна ли е изобщо проверката на така постановено решение от по-горната инстанция за законосъобразност и правилност на постановеното решение или това не следва ли да се приравни на липса на мотиви и решението да се обезсили и върне за ново разглеждане и произнасяне по предмета на спора?

5. Допустимо ли е толкова съществено разминаване между мотиви и диспозитив - на практика фрапиращо противоречие - приемане де факто и за безспорно, че едно общо събрание е незаконосъобразно свикано, вземани са незаконосъобразни решения и въпреки това с диспозитива да се отхвърля иска именно за обявяване на тази незаконосъобразност?

6. След като е прието, че свикването на общото събрание е незаконосъобразно, а искът за отмяна на решенията му като незаконосъобразни е отхвърлен, какъв характер има вътрешно и очевидно противоречивото решение на въззивната инстанция? Допустимо ли е подобно решение?

Ответникът [фирма] поддържа становище за основателност на касационната жалба на ищеца и наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Третото лице – помагач П. С. Я. оспорва касационната жалба на ищеца и прави възражение, че същата не отговаря на условията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд П., тъй като посочените от ищеца въпроси не се базират на действителната фактическа обстановка, а по отношение на някои от тях е налице постоянна практика на ВКС, например въпросът, засягащ правомощията на въззивната инстанция е разгледан в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по предявения иск, очертан от изявленията и действията на страните в процеса.

Касаторът – ответник [фирма] прави оплакване за нищожност, евентуално недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение № 412 от 21.12.2015г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно в мотивите е обсъдил първото Общо събрание на акционерите, на което са взели участие всички акционери, докато предмет на исковото производство са решенията на второто /алтернативното/ Общо събрание, които не са обсъдени във въззивното решение. Евентуално, ако се приеме, че въззивната инстанция е обсъдила решенията на алтернативното ОСА, то диспозитивът на съдебното решение не кореспондира с мотивите. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът – ответник релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение № 1567/12.01.2004г. по гр. д. № 2440/2002г. на ВКС, ТК, Решение № 699/15.10.2008г. по т. д. № 245/2008г. на ВКС и Решение № 11/26.04.2012г. по т. д. № 615/2010г. на ВКС:

Когато в производството по чл. 74, ал. 1 от ТЗ първоинстанцинният съд е отменил обжалваните решения на ОС на дружеството като незаконосъобразни и въззивната инстанция споделя изводите относно законосъобразността на Решенията на ОС, независимо от констатираните пороци, следва ли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено или то следва да бъде отменено?

Третото лице – помагач П. С. Я. оспорва касационната жалба на ответника и поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по предявения иск, очертан от изявленията и действията на страните в процеса. Прави възражение за недопустимост на касационната жалба на ответното дружество, тъй като липсва правен интерес от обжалване на въззивното решение от ответника, предвид отхвърлянето на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Релевира доводи за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт поради това, че формулираният въпрос е безпредметен, а приложената практика на ВКС е неотносима към спора.

С решение № 268/12.08.2016г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав е оставена без уважение молба вх. № 348/15.01.2016г. на третото лице – помагач П. С. Я. – акционер в [фирма] за постановяване на допълнително решение по реда на чл. 250 ГПК в частта за отхвърляне на исковете на ищеца срещу решенията по т. 8 „в” до т. 9 от дневния ред на Общото събрание на акционерите, проведено на 05.07.2014г.

Касаторът – трето лице – помагач П. С. Я. прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на посоченото решение. Поддържа становище, че вместо да разгледа предявеното пред него искане по чл. 250 ГПК и да прецени дали произнасянето във въззивното решение обхваща целия спорен предмет, въззивният съд се е произнесъл недопустимо по правилността на собствения си съдебен акт.

Ищецът Апостол Х. А. оспорва касационната жалба на третото лице – помагач по съображения, че пороците на въззивното решение са толкова съществени, че не могат да бъдат отстранени нито по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка, нито по пътя на допълването му, а единствено чрез отмяната му от касационната инстанция.

Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба на третото лице – помагач и поддържа становище, че допълването на решение № 412/21.12.2015г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П. би било в нарушение на процесуалните правила, тъй като самото решение е порочно и следва да бъде обезсилено, евентуално отменено.

С решение № 269/12.08.2016г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав са оставени без уважение молба вх. № 810/01.02.2016г. на Апостол Х. А. и молба вх. № 812/01.02.2016г. на [фирма] за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решение № 412/21.12.2015г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П., като вместо постановения диспозитив да бъде постановен нов текст: „Потвърждава решение № 31 от 24.03.2015г. по т. дело № 78/2014г. на Хасковски окръжен съд”.

Касаторът – ответник [фирма] прави оплакване за неправилност на решението по чл. 247 ГПК поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по важни процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

Налице ли е очевидна фактическа грешка при противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт? – противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 155/10.06.2013г. по гр. дело № 898/2012г. на ВКС, ІV г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Допустимо ли е в производството по поправка на очевидна фактическа грешка да се променя изцяло диспозитива на въззивното решение без да се съдържат в мотивите изложени основания за това? Допустимо ли е в производството по чл. 247 ГПК съдът да се произнася по съществото на спора като на практика изменя както собственото си решение, така и първоинстанционното решение? Може ли по реда на чл. 247 ГПК да се повтори обявяването на решението в друг смисъл? Допустимо ли е в производството по поправка на очевидна фактическа грешка да се коригират правните изводи на съда? Допусната грешка на съда, дължаща се на пропуск да обсъди релевантни факти по делото, може ли да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК?

Касационните жалби са редовни от външна страна – подадени са от надлежни страни в процеса в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок, насочени са срещу подлежащи на обжалване въззивни съдебни актове и отговарят на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в тях и изложенията са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Д. на третото лице – помагач за недопустимост на касационната жалба на ответното дружество е неоснователен. Правото на обжалване предпоставя правен интерес от обжалването, който за ищеца и ответника може да бъде различен с оглед решението на спора по същество. Когато решението е нищожно или недопустимо, всяка страна има правен интерес да го обжалва, независимо, че съдържанието му потвърждава нейното правно твърдение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните доводи и след проверка на данните по делото, приема следното:

По касационните жалби на ищеца Апостол Х. А. и на ответника [фирма] срещу решение № 412 от 21.12.2015г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П.:

С решение № 412 от 21.12.2015г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П. съдебният състав е направил извод, че ищецът Апостол Х. А. е легитимиран да предяви конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, тъй като е акционер в ответното акционерно дружество най- малко с 1 800 броя акции, с които е вписан в Книгата на акционерите.

По отношение на свикването на Общото събрание на акционерите на [фирма], проведено на дата 05.07.2014г., е приел, че мястото за неговото провеждане е достатъчно ясно конкретизирано - в поканата за провеждането на ОСА е посочено, че мястото е „ стаята на управителя на [фирма], т. е. офиса на действащия управител, който е един.

Въззивният съд е констатирал, че писмени материали не са били изготвени, поради което акционерите не са могли да получат достоверна информация относно професионалната квалификация на предлаганото за одитор лице /доклад, документи и други/ - нарушение на изискванията на чл. 224, ал. 1 и чл. 223а, ал. 4 ТЗ.

Приел е, че всички решения са взети в нарушение на чл. 37 от действащия устав на ответното дружество. За да направи този извод, съдебният състав е констатирал, че на 05.07.2014г. за участие в общото събрание са се регистрирали лично или чрез пълномощници следните акционери: К. М. с 1 800 броя акции, Апостол А. с 2 150 акции, но е гласувал с 1 800 броя акции, И. Г. се е регистрирал с 200 броя акции. Участниците в „алтернативното събрание“ са се регистрирали, както следва: М. П. като притежател на 750 броя акции и П. Я. като притежател на 450 броя акции. Въззивният съд е изложил съоражения, че неправилно на акционера И. Г. е отказано да бъде признато качеството на акционер, притежаващ 200 броя акции. Извършеното в полза на И. Г. джиро от 25.03.2015г. е валидно, легитимира го като акционер, притежаващ 200 броя поименни акции, поради което е следвало да бъде допуснат и да участва в работата на проведеното на 05.07.2014г. Общо събрание. Съдебният състав е установил, че на процесното събрание са участвали лично или чрез пълномощници петима акционери, притежаващи общо 5 000 броя акции, а именно К. М. с 1 800 броя акции, Апостол А. гласувал с 1 800 броя акции, независимо, че е записал 2 150 акции, И. Г. с 200 броя акции, П. Я. - 450 броя акции и М. П. - 750 броя акции. Поради това, че на събранието са представени всички акции, решенията е следвало да се приемат с квалифицирано мнозинство от ѕ от представените акции, т. е. за всяко едно от решенията е следвало да гласуват акционери, притежаващи общо 3 750 броя акции, но в случая нито едно от осемте решения не е прието с такова квалифицирано мнозинство – нарушение на чл. 37 от Устава на акционерното дружество. Въз основа на посочените съображения въззивният съд е направил извод, че всички решения следва да се отменят като взети в нарушение на чл. 37 от Устава на ответника. В същото време съдебният състав е приел, че по изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на ОСА, взети на проведеното на 05.07.2014г. заседание, да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростирра и във фазата по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК и разрешението с Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т. 10 намира приложение и в това производство. Съобразно постоянната практика на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. С оглед данните по делото настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на решение № 412 от 21.12.2015г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П. за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост. Формулираните в изложенията към двете касационни жалби въпроси са обусловени от отговора на въпроса за допустимост на въззивното решение, поради което произнасянето по тях е в зависимост от произнасянето по допустимостта на въззивния съдебен акт.

По касационната жалба на третото лице – помагач П. С. Я. срещу решение № 268/12.08.2016г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П.:

С решение № 268/12.08.2016г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П. е оставена без уважение молба вх. № 348/15.01.2016г. на третото лице – помагач П. С. Я. за постановяване на допълнително решение по реда на чл. 250 ГПК в частта за отхвърляне на исковете на ищеца срещу решенията по т. 8 „в” до т. 9 от дневния ред на Общото събрание на акционерите, проведено на 05.07.2014г., по аргументи, че въззивният съд не се е произнесъл нито в мотивите, нито в диспозитива по иска, с който е бил сезиран – за отмяна на второто общо събрание на акционерите, проведено на 05.07.2014г. само с участието на акционерите М. П. и П. Я., а вместо това се е произнесъл по законосъобразността на решенията, взети на първото общо събрание на акционерите, проведено също на 05.07.2014г., но с участието на всички акционери, включително акционерите М. П. и П. Я.. Съдебният състав е посочил, че е допуснал такъв порок на въззивното решение, който може да бъде отстранен само по пътя на касационното обжалване, но не чрез постановяване на допълнително решение.

Д. за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд П., с което е оставена без уважение молбата на третото лице – помагач за допълване на решението за проверка на допустимостта на съдебния акт е неоснователен. Съгласно постоянната практика на ВКС едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по недопустим или непредявен иск или иск на различно правно основание от заявеното решението е недопустимо. В настоящия случай съдебният състав се е произнесъл по направеното искане за допълване на решението, а преценката за правилността на мотивите не може да бъде извършвана в производството по чл. 288 ГПК.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 268/12.08.2016г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П..

По касационната жалба на ответника [фирма] срещу решение № 269/12.08.2016г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П.:

С решение № 269/12.08.2016г. по същото в. т. дело № 427/2015г. Апелативен съд П. е оставил без уважение молба вх. № 812/01.02.2016г. на [фирма] за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решение № 412/21.12.2015г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П., като вместо постановения диспозитив да бъде постановен нов текст: „Потвърждава решение № 31 от 24.03.2015г. по т. дело № 78/2014г. на Хасковски окръжен съд”, по съображения, че не е налице очевидна фактическа грешка, а правна грешка, изразяваща се в това, че вместо да се произнесе по предявения иск, с който е бил сезиран - за отмяна на второто общо събрание на акционерите, проведено на 05.07.2014г. само с участието на акционерите М. П. и П. Я., въззивният съд е обсъдил законосъобразността на решенията, взети на първото общо събрание на акционерите, проведено 05.07.2014г. с участието на всички акционери.

Д. на касатора – ответник [фирма] за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 247 ГПК на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е неоснователен. Първият, посочен в изложението въпрос, не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, тъй като въззивният съд е приел, че не е налице очевидна фактическа грешка между мотивите и диспозитива на решението, а е допусната правна грешка, изразяваща се в това, че вместо да се произнесе по предявения иск, с който е бил сезиран - за отмяна на общото събрание на акционерите, проведено на 05.07.2014г. само с участието на акционерите М. П. и П. Я., въззивният съд е обсъдил законосъобразността на решенията, взети на общото събрание на акционерите, проведено също на 05.07.2014г. с участието на всички акционери. В мотивите на решение № 412 от 21.12.2015г. съдебният състав е заключил, че решението на Хасковски окръжен съд следва да бъде отменено и предявеният иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ да бъде отхвърлен като неоснователен, което съответства на диспозитива на решението. Обстоятелството, че в мотивите въззивната инстанция е направила взаимно противоречащи се изводи, не може да обоснове допускане на касационно обжалване на решението по чл. 247 ГПК. Противоречието в мотивите може да се отстрани по реда на касационно обжалване на решение № 412 от 21.12.2015г.

Останалите въпроси, посочени в изложението не отговарят на изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по отношение на тях е формирана трайна практика на ВКС, която не се налага да бъде променена. В настоящия случай с решението по чл. 247 ГПК диспозитивът на решението не е променен в твърдяната от касатора насока.

Въз основа на изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 269/12.08.2016г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П..

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение