Определение № 50826 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2287/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 1731/13.04.2022г., подадена от Я. М. Я., чрез адв.Г. М., против решение № 48 от 07.03.2022г., постановено по в.гр.дело № 48/2022г. на Сливенския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 777/17.12.2021г. по гр.дело № 3469/2021г. на Сливенския районен съд за отхвърляне на предявения от Я. Я. против „Енерго-Про продажби” АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение в обжалваната част, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба-„Енерго-Про продажби” АД, чрез юрк. М. Д., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на решението в обжалваните части с ТР №4 от 29.01.2013г. по тълк.дело № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС по въпросите: 1. Носи ли отговорност цедента за действията на цесионера при договора за цесия и 2. Следва ли при продължаващо по време влошаване на здравословното състояние на потърпевшия от неправомерно поведение на ответника да се обезщетят настъпилите имуществени вреди и какъв да бъде техния размер. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Предявени са искове с правно основание чл. 82, във вр. чл.52 ЗЗД от Я. Я. против „Енерго-Про продажби” АД-иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 88,11 лева-надвзети суми и иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 20 000 лева, изразяващи се във влошаване на здравословното състояние на ищеца, в резултат на неправомерно прекъсване на ел. захранването в имота на Я., намиращ се в [населено място], общ. Е.. Предмет на касационната жалба е решението на въззивния съд по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като в останалата част, с която ответникът е осъден да плати на ищеца сумата 38 лева-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.08.2021г. до окончателното плащане, решението е влязло в сила. От фактическа страна е прието, че ищецът и ответникът са обвързани от валидно сключен договор за продажба и доставка на електрическа енергия за собствения на ищеца недвижим имот в [населено място], [община]. На 01.11.2017г. и на 18.08.2020г. електричеството в обекта е прекъснато, поради просрочени задължения за плащане на консумирана енергия в общ размер 28,37 лева и 0,63 лева лихва, от които 7,78 лева за консумирана ел. енергия в периода от 09.07.2013г. до 07.08.2013г. със срок на плащане 25.09.2013г., сумата 20,59 лева за консумирана ел. енергия в периода от 06.06.2015г. до 04.07.2015г. със срок на плащане 26.08.2015г. и лихва за просрочие в размер 0,63 лева. Просрочените задължения са платени от ищеца на ответното дружество на 23.09.2020г. Според ангажираните в производството гласни доказателства (показанията на свидетеля Д.) ищецът изживял емоционално спирането на тока -превъзбуждал се, разстройвал се, ставал разсеян, изпадал в депресия и се тревожел; споделял, че страда от безсъние, притеснявал се, че не може да ползва пълноценно имота си. Приетата по делото медицинска документация установява, че ищецът страда от редица заболявания с водеща диагноза „Специфични разстройства на личността” – разстройство на личността с преобладаване на ананкастни елементи чести компенсации, ИБС стабилна стенокардия ІІ ФК хронично белодробно РЦЕ, хиперлазия на простата с остатъчна урина 40мл, катаракта нилис иницияле ет дегенерацио макуле лутее ок.утр., хроничен обикновен бронхит лека степен, за които му е определена инвалидност 81% поради общо заболяване и пожизнен срок с ЕР от 05.11.2013г. на ТЕЛК – Варна. На 23.03.2021г. е извършен преглед при психиатър -д-р Р. П., която констатирала, че през последните 10 години ищецът не е посещавал психиатър, а състоянието му се е влошило през последния 1 месец. Според специалиста-психиатър ищецът е вътрешно леко напрегнат; говори с плачлив глас; засилено съзнание за болест; МП – дифузен страх; обстоятелствен; нозофобия; себенеуверен, без суициден риск; тревожен; манипулативен; личност – ананкастен. На 09.12.2021г. ищецът е прегледан от пулмолог д-р В. П. заради оплаквания от задух при усилие, лесна умора, периодична кашлица, като е установено, че не е налице тежък пристъп на задух; ищецът е в добро общо състояние, леко изострено везикуларно дишане, удължено издишване. За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди в размер 20 000 лева е отхвърлен, въззивният съд от правна страна е приел, че прекъсването на снабдяването с ел.енергия на имота на ищеца е неправомерно, тъй като е извършено в нарушение на изискванията на чл.20, ал.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби” АД. Ответникът не е изпратил на потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определен срок не плати, ще последва прекъсване или ограничаване на електрозахранването, поради което е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ответното дружество да снабдява с електрическа енергия имота на ищеца, разположен в обслужваната от него територия (чл.15, т.1 от ОУ). Съдът е приел, че по делото не е установено настъпването на неимуществени вреди за ищеца, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорното задължение за снабдяване на имота с електрическа енергия-установеното неправомерното прекъсване на ел. захранването в имота, съответно на 01.11.2017г. и на 18.08.2020г. За да направи този извод, съдът е съобразил, че представените по делото медицински документи установяват, че действително ищецът страда от редица заболявания, но те са диагностицирани много преди м.ноември 2017г. и м.август 2020г., когато са извършени процесните неправомерни прекъсвания на ел. захранването в имота му; за тези заболявания на ищеца е определена степен на инвалидност с ЕР от 05.11.2013г. на ТЕЛК – Варна, но по делото не са ангажирани доказателства, с които да се установи, че е налице влошаване на здравословното му състояние, именно в резултат на посоченото неправомерно прекъсване на ел.захранването. Съобразил е, че през последните 10 години ищецът не е посещавал психиатър, че състоянието му се е влошило през м.февруари 2021г., но не е констатирано обостряне на останалите заболявания. Съдът е посочил, че основните медицински документи касаят период през 2021г. и не установяват извънредно, извън нормалното за заболяванията и възрастта, влошаване на здравословното му състояние, още по-малко то да се дължи на неправомерното прекъсване на ел. захранването през м.08.2020г. Според въззивния съд изслушаният в първоинстанционното производство свидетел Д. пресъздава казано му и споделено от самия ищец, без свидетелят да има познания и компетенции, за да се приеме, че субективните оплаквания на Я. се дължат единствено и само от неправомерните действия на ответното дружество по спиране на ел. захранването. Съдът е посочил, че е нормално ищецът да се притеснява, че не може да оставя храна в имота, докато няма ел. захранване, но не е установено това да е довело до рязко влошаване на здравословното физическо и психическо състояние, да е изпаднал в депресия и безсъние единствено в резултат на това. С оглед изложеното, въззивният съд е приел за недоказано настъпването на твърдените неимуществени вреди – влошаване на здравословното състояние на ищеца, пряко и непосредствено в резултат на неправомерното спиране на ел. снабдяването в имота му, поради което исковата му претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на тези действия, е приета за неоснователна и недоказана. С тези мотиви съдът е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение. Допускането до касационен контрол предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК - да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Първият поставен от касатора въпрос не е съобразен с мотивите на обжалваното решение, съответно не е значим за спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което и не отговаря на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая въпрос, свързан с договор за цесия и отговорността на страните по него изобщо не е обсъждан от въззивния съд. Вторият въпрос относно съобразяването на съда с влошаващото се по време на процеса здравословно състояние на ищеца е хипотетичен и не кореспондира с направените от съда изводи, обусловили крайното му решение. Освен това въпросът е свързан със становището на касатора за неправилност на въззивното решение, а в производство по чл. 288 ГПК касационният съд не се произнася по оплаквания за неправилност. В случая, въззивният съд е съобразил разясненията, дадени в ТР № 4/29.01.2013г. на ВКС, ОСГТК по тълк. дело №4/2012г. на ОСГТК на ВКС, че отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие, когато неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора, е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.. Решаващият извод за да отхвърли иска за заплащане на обезщетяване на неимуществени вреди поради договорно неизпълнение на задълженията на ответното дружество е, че по делото са останали недоказани твърденията на ищеца, че влошаването на здравословното му състояние е в резултат на прекъсването на електрозахранването на посочените дати. Причинно-следствената връзка между деянието и вредите сама по себе си е обективен факт, който се доказва, респективно не може да се направи предположение за наличието ѝ от установяване на влошено здравословно състояние и твърдение на страната за наличие на причинен процес. Правилността на изводите на въззивния съд, че не е установена по делото причинна връзка между заболяванията на ищеца, констатирани още през 2013г., влошаването им през м.февруари 2021г. и прекъсванията на електрозахранването в имота на ищеца през м.11.2017г. и през м.8.2020г. не може да се преценява в производството по чл.288 ГПК. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика или осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият случай не е такъв. Липсва обосноваване от жалбоподателя на посочените хипотези, самият той твърди, че формулираните от него въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, без да мотивира необходимост от промяна в тази практика. Ответникът в касационното производство е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, което с оглед изхода на спора следва да бъде присъдено в размер 100 лева, определен по реда на чл.37 ЗПрП, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение