Определение № 1483 от 19.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 187/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД „ Бул инс“ АД, [населено място] срещу решение №372 от 07.06.2024 г. по в.гр.д. № 173/2024 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – „Ню Лего“ ЕООД, [населено място] е на становище, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: „Ню Лего“ ЕООД, [населено място] е предявил против ЗД „ Бул инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. 99.,ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника за сумата 35000лв. – представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „ Гражданска отговорност„ за причинени неимуществени вреди, претърпени от А. Е. Т. при ПТП на 02.08.2018г., което вземане е цедирано на ищеца- „Ню Лего“ ЕООД, [населено място] от Т. с договор за цесия от 09.10.2018г. и иск по чл.409 КЗ вр. чл.86 ЗЗД за заплащане сумата 16 670лв. лихва върху така претендираната главница за периода – 05.11.2018г.-21.06.2023г. Първостепенният съд, сезиран с тази искова молба е отчел извършеното в хода на процеса плащане от ответника към ищеца на исковата сума от 35000лв. и е отхвърлил иска. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила. Въззивна жалба е постъпила само по отношение отхвърляне на обективно съединения самостоятелен иск по чл.86 ЗЗД - за заплащане на мораторна лихва в размер на 16670лв., като този иск е и предмет на атакуваното пред ВКС решение, с което същият е бил уважен. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК касационното производство следва да бъде прекратено. С посочената норма са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв. с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая, основанието на претендираното придобито право на ищеца – търговско дружество- е заплащането на застрахователно обезщетение, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Цесионерът – търговско дружество е предявил иск срещу застрахователя, обоснован от него с това, че е придобил вземане основано на задължение, поето по този договор за застраховка. Следователно, спорът между страните е свързан с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, което и обуславя търговския характер на делото, чийто предмет е заплатеното застрахователно обезщетение. Освен това и ищецът не е потребител по смисъла на пар. 13 т.1 ДР ЗЗП. От изложеното следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена по-малка от 20 000 лв. Съобразно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,