Определение № 2055 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4311/2023 г.
ВКСIV гражданско отделение24.04.2024 г.докладчик Мария Христова
Диспозитив
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №794/12.06.2023г. постановено по в.г.д.№327/2023г. на Апелативен съд – София. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационна жалба от М. Н. С., чрез майка си и законен представител К. Ж. Ж. – С., чрез адвокат Б. Е., срещу въззивното решение на Апелативен съд - София №794/12.06.2023г. по в.г.д.№327/2023г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на оспореното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез юрисконсулт М. В., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице предвидените в чл.280 от ГПК основания за допускане на обжалването, тъй като наведените в изложението твърдения по естеството си са несъгласие с изводите на въззивния съд. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е прогласил нищожността на решението на първостепенния съд и е върнал делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно дадените указания. За да постанови този резултат, съдът приел, че обжалваното пред него решение не е подписано от съдията, който го е постановил, по следните съображения: Съгласно правилото на чл.236 от ГПК, съдебното решение трябва да съдържа изчерпателно изброените реквизити и да е подписано от всички съдии, взели участие в постановяването му. Приел, че разпоредбата на закона изисква подписване на решението със саморъчен подпис от съдията, а в конкретния случай такъв не е бил поставен в обжалваното решение. Изложил, че подписването на решението само с електронен подпис не съставлява „подписване“ по реда и смисъла на чл.236, ал.3 от ГПК. Посочил, че разпоредбата на чл.102а от ГПК не дерогира разпоредбата на чл.236 ал.3 от ГПК и не отменя изрично или мълчаливо нормативните актове и съответните разпоредби, уреждащи досегашния ред на извършване на процесуалните действия и постановяване на съдебните актове. Отбелязал, че такава отмяна не се съдържа и в правилата регламентиращи Единния портал за електронно правосъдие (Глава ХVIIIа от ЗСВ). С оглед на изложеното, въззивният съд направил извод, че липсата на саморъчен подпис на съдията постановил обжалваното решение води до неговата нищожност от една страна, а от друга – до липса на оригинален съдебен акт, постановен по делото, тъй като издаденият в електронна форма акт не може да замести оригиналния съдебен акт. Посочил, че нищожността на съдебния акт е съществен порок, за който съдът следи служебно и който не може да бъде саниран, поради което същата следва да бъде прогласена, а делото върнато за повторното му разглеждане от друг съдебен състав. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по правния въпрос: Валидно ли е съдебно решение, издадено само в електронна форма и подписано с електронен подпис? Твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Излага, че с определение №1183/18.05.2023г. по г.д.№4782/2022г. на ВКС, ІV г.о. съдът е допуснал касационно обжалване по него, но към датата на подаване на касационната жалба по същото не е постановен съдебен акт и няма формирана съдебна практика. Поставеният въпрос е от значение за предмета на делото и е обуславящ правните изводи на въззивния съд. По него е формирана съдебна практика на ВКС, след подаване на касационната жалба, обективирана в решение № 161/06.11.2023г. по гр.д. № 4782/2022г. на ІV г.о. и решение №209/14.12.2023г. по гр.д. № 746/2023г. на ІV г.о. В същите е прието, че след влизане в сила на измененията в ГПК (ДВ бр.110/2020г.) не е нищожно съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно. Разрешението на въззивния съд в обжалваното решение противоречи на дадените в съдебната практика разяснения, поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал. 1, т.1 от ГПК. В заключение, касационното обжалване следва да се допусне по правния въпрос, уточнен от съда (съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): Нищожно ли е съдебно решение издадено само в електронна форма и подписано с електронен подпис? Жалбоподателят М. Н. С., чрез майка си и законен представител К. Ж. Ж. – С. е освободен от заплащане на държавна такса, на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Мотивиран от горното, съдът