Определение № 1074 от 17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2489/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], Т. А. В., [фирма], [населено място], Л. Н. Б., М. В. М., Ф. С. Н., Й. М. Й. и М. М. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 8852/ 07.12.2016 г. по гр.д.№ 11576/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 24702/ 2010 г. По този начин, по предявените искове от С. Й. С., Г. И. К., Е. Н. К., П. Й. Х., Г. И. П., И. Г. М., Н. Ц. К., С. Г. П., Е. В. Т., Д. П. П., В. В. П., Л. С. П., З. И. Н., М. Г. П., С. И. С., Е. Б. М., Д. А. Ш., Д. С. Ш., Н. Е. В., М. П. Г., А. А. Г. и С. В. С. против [фирма] (чиито правоприемник е касатора [фирма]), [фирма], З. Х. Л., М. М. М., Ф. С. Н., А. К. К., М. В. М., Л. Н. Б., Й. М. Й. и Т. А. В. е прогласена нищожността на договорите за продажба на недвижим имот, оформени както следва: 1. с нотариален акт № *, т.*, рег.№ ***, н.д.№ 548/ 2008 г. на нотариус рег.№ *, в частта, в която [фирма] продава на Т. А. В. 16,76/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място],[жк], блок 50 а, партерен етаж, които идеални части съответстват на паркомясто № 8, заедно с 4,284 % от общите части на паркинга и заедно с 0,259 % ид.ч. от У. *-, по плана на [населено място], м.”М. 1”; 2. с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, н.д.№ 558/ 2008 г. на нотариус рег.№ *, в частта, в която [фирма] продава на [фирма] 16,62/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място],[жк], блок 50 а, партерен етаж, които идеални части съответстват на паркомясто № 10, заедно с 4,248 % от общите части на паркинга и заедно с 0,256 % ид.ч. от У. *-, по плана на [населено място], м.”М. 1”; 3. с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, н.д.№ 557/ 2008 г. на нотариус рег.№ *, в частта, в която [фирма] продава на [фирма] 16,62/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място],[жк], блок 50 а, партерен етаж, които идеални части съответстват на паркомясто № 11, заедно с 4,284 % от общите части на паркинга и заедно с 0,256 % ид.ч. от У. *-, по плана на [населено място], м.”М. 1”; 4. с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, н.д.№ 559/ 2008 г. на нотариус рег.№ *, в частта, в която [фирма] продава на Л. Н. Б. 16,91/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място],[жк], блок 50 а, партерен етаж, които идеални части съответстват на паркомясто № 12, заедно с 4,322 % от общите части на паркинга и заедно с 0,261 % ид.ч. от У. *-, по плана на [населено място], м.”М. 1”; 5. с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, н.д.№ 560/ 2008 г. на нотариус рег.№ *, в частта, в която [фирма] продава на Л. Н. Б. 16,62/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място],[жк], блок 50 а, партерен етаж, които идеални части съответстват на паркомясто № 13, заедно с 4,248 % от общите части на паркинга и заедно с 0,256 % ид.ч. от У. *-*, по плана на [населено място], м.”М. 1”; 6. с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, н.д.№ 556/ 2008 г. на нотариус рег.№ *, в частта, в която [фирма] продава на Й. М. Й. 16,76/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място],[жк], блок 50 а, партерен етаж, които идеални части съответстват на паркомясто № 16, заедно с 4,284 % от общите части на паркинга и заедно с 0,259 % ид.ч. от У. *-, по плана на [населено място], м.”М. 1”; 7. с нотариален акт № , т., рег.№ *, н.д.№ 590/ 2008 г. на нотариус рег.№ *, в частта, в която [фирма] продава на М. В. М. 16,62/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място],[жк], блок 50 а, партерен етаж, които идеални части съответстват на паркомясто № 18, заедно с 4,248 % от общите части на паркинга и заедно с 0,256 % ид.ч. от У. *-, по плана на [населено място], м.”М. 1”; 8. с нотариален акт № , т., рег.№ *, н.д.№ 609/ 2008 г. на нотариус рег.№ *, в частта, в която [фирма] продава на Л. К. Д. 16,62/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място],[жк], блок 50 а, партерен етаж, които идеални части съответстват на паркомясто № 9, заедно с 4,248 % от общите части на паркинга и заедно с 0,256 % ид.ч. от У. *-,** по плана на [населено място], м.”М. 1”; 9. с нотариален акт № *, т.*, рег.№ ***, н.д.№ 751/ 2008 г. на нотариус рег.№ *, в частта, в която [фирма] продава на Ф. С. Н. 16,76/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място],[жк], блок 50 а, партерен етаж, които идеални части съответстват на паркомясто № 7, заедно с 4,284 % от общите части на паркинга и заедно с 0,259 % ид.ч. от У. *-, по плана на [населено място], м.”М. 1”; 10. с нотариален акт № *, т., рег.№ *, н.д.№ 1028/ 2008 г. на нотариус рег.№ *, в частта, в която [фирма] продава на [фирма] 16,76/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място],[жк], блок 50 а, партерен етаж, които идеални части съответстват на паркомясто № 20, заедно с 4,284 % от общите части на паркинга и заедно с 0,259 % ид.ч. от У. *-, по плана на [населено място], м.”М. 1”; 11. с нотариален акт № , т.*, рег.№ ***, н.д.№ 14/ 2009 г. на нотариус рег.№ *, в частта, в която [фирма] продава на М. М. М. 18,56/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място],[жк], блок 50 а, партерен етаж, които идеални части съответстват на паркомясто № 24, заедно с 4,744 % от общите части на паркинга и заедно с 0,288 % ид.ч. от У. *-, по плана на [населено място], м.”М. 1”; 12. с нотариален акт № , т., рег.№ *, н.д.№ 207/ 2009 г. на нотариус рег.№ *, в частта, в която [фирма] продава на З. Х. Л. 16,91/391,23 идеални части от паркинг, находящ се в [населено място],[жк], блок 50 а, партерен етаж, които идеални части съответстват на паркомясто № 19, заедно с 4,322 % от общите части на паркинга и заедно с 0,261 % ид.ч. от У. *-*,**** по плана на [населено място], м.”М. 1”.

Ответниците З. Х. Л. и А. К. К. не са обжалвали въззивното решение в частта, в която са уважени предявените против тях искове.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.2 ГПК касаторът [фирма] повдига правни въпроси, които, уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, са следните: самостоятелен обект на правото на собственост ли е паркинг, изграден върху покривна плоча на подземни гаражи с определена площ, местонахождение и граници, функционално обособен и ограден, макар без оградни стени и покрив; невъзможен ли е предметът на договора, с който се прехвърля идеална част от определен обект; допустимо ли е по реда на чл.20 ЗЗД съдът да извърши тълкуване на договора, което е различно от съдържанието на договора и от потвърденото от страните по него в съдебното производство; налице ли е правен интерес от отрицателен установителен иск за нищожност на сделка между трети лица, обоснован с твърдения за нарушено владение, ако ищецът не заявява самостоятелни права върху обекта на сделката; валиден ли е актът на въззивния съд, ако обжалваното пред него решение е постановено по нередовна искова молба и такъв довод изрично е направен във въззивната жалба; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията и доводите на страните, както и да посочи от кои конкретни доказателства установява правнорелевантните факти. Според този жалбоподател първият въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а останалите въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

Касаторите Т. А. В., [фирма], [населено място], Л. Н. Б., М. В. М., Ф. С. Н. и Й. М. Й. твърдят, че обжалваното решение е недопустимо. Съдът прогласил нищожността на придобивните им сделки и в частта, в която им е транслирана идеална част от У., не само от паркинга, без за това ищците да са заявили искане. Освен това релевират като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол правния въпрос налице ли е правен интерес от отрицателен установителен иск за нищожност на сделка между трети лица, обоснован с твърдения за лишаване от право да се ползва обща по предназначението си част от сграда – етажна собственост, ако уважаването на иска не би довело до благоприятни последици за патримониума на ищеца. Считат, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

Жалбоподателката М. М. М. също релевира твърдения за недопустимост на постановения съдебен акт поради произнасяне свръхпетитум при обявяване на нищожността на продажбата на идеална част от У.. Освен това повдига правните въпроси (уточнени) за доказателствената тежест по отношение на опорочаващия сделката факт при предявен иск за установяване на нищожността й; за действителността на сделката, с която се прехвърлят идеални части от реално определен обект, за който е изготвен инвестиционен проект и който е изграден при спазване на действащите правила и норми; за тълкуването на договор, с който се прехвърля реална част от неподеляем поземлен имот и за конвертирането му в действителен договор за прехвърляне на идеална част от същия имот; за допустимостта на решението, с което се обявява за нищожна изцяло прехвърлителна сделка с имот, ако то е постановено по иск от един или няколко, но не от всички съсобственици. Счита, че по отношение на тези въпроси са налице всички допълнителни основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.

Касаторът [фирма] взема становище, че жалбите на неговите съ-ответници са основателни.

Ищците С. Й. С., Г. И. К., Е. Н. К., П. Й. Х., Г. И. П., И. Г. М., Н. Ц. К., С. Г. П., Е. В. Т., Д. П. П., В. В. П., Л. С. П., З. И. Н., М. Г. П., С. И. С., Е. Б. М., Д. А. Ш., Д. С. Ш., Н. Е. В., М. П. Г., А. А. Г. и С. В. С. оспорват касационните жалби. Поддържат, че същите са недопустими, тъй като цената на всеки от обективно съединените искове е под 5 000 лв. Евентуално поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е допустимо, поставените правни въпроси са необуславящи, по тях не са представени доказателства за наличие на противоречива практика, а решенията на ВКС, на които касаторите се позовават, са неотносими към процесния казус.

Съдът приема, че жалбите са допустими. Първоинстанционният съд е определил цената на иска в размер 24 725,736 лв и върху този размер е събрана държавната такса. Въпрос за цената на иска не е повдигнат нито от страните, нито от съда до приключване на първото съдебно заседание, а последващото му повдигане е недопустимо (чл.70 ал.1 изр.1 ГПК). Въззивните решения по граждански дела, образувани по искове с цена над 5 000 лв, не са изключени от обхвата на касационното обжалване и подадените жалби са допустими.

Исканията на касаторите за допускане на въззивното решение (в обжалваните части) до касационен контрол са основателни.

Софийски градски съд е постановил обжалваното решение след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства, като е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение и е направил собствени правни изводи по доводите във въззивните жалби. Констатирал е, че ищците и ответниците са собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда, построена в У. *-,** кв.50 а по плана на [населено място], м.”М. – 1”, въз основа на договори за покупко-продажба с „ [фирма]. Страните по делото са титуляри на правото на собственост и на идеални части от сградата и терена, върху който е построена, също въз основа на продажба от това дружество. Ответниците обаче сключили с [фирма] и оспорените в настоящето производство сделки, с които им се прехвърля идеална част от паркинг – гараж, които части съответстват на конкретно паркомясто в него, както и на идеални части от същия У.. Съдът констатирал, че такъв паркинг – гараж не съществува, тъй като на [фирма], като собственик на процесния У., е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда с подземни гаражи, кафе – сладкарница и магазини. В акт образец 15 и в акт образец 16 за приемане на строителството и въвеждане на сградата в експлоатация е посочено, че сградата има сутеренен етаж със складове, машинни помещения, абонатна станция и 31 броя подземни гаража; партерен етаж с 10 броя гаражи, магазини и кафе – сладкарница; жилищни етажи с 61 апартамента. Сградата няма отделно обособен обект паркинг – гараж, което се установява и от удостоверение, издадено от главния архитект на район „М.”. В инвестиционния проект за сградата са предвидени паркоместа и маневрена зона към тях с площ на паркозоната 391,23 кв.м. Реализираните на място паркоместа са ситуирани върху конструкцията на покривната плоча на подземните гаражи, не са оградени, а са само очертани. При установените факти съдът приел, че правен интерес от установяване на нищожността е налице, тъй като ищците са етажни собственици в сграда, обект от която е предмет на прехвърлителната сделка. С исковете ищците бранят правата си като етажни собственици и отричат вещнотранслативния ефект на сделките, които легитимират ответниците като собственици на обща по предназначението си част на сградата. Исковете съдът приел и за основателни, като посочил, че паркоместата не са годен обект на правото на собственост. Съдът посочил, че макар в оспорените нотариални актове страните да са посочили като предмет на сделката идеална част от паркинг – гараж, те са уточнили и конкретното паркомясто, което се продава и са поели задължение да зачитат правата на останалите собственици. Това означава, че волята им е била именно да премине собствеността върху конкретното паркомясто, а то не е възможен предмет на сделка. Съдът посочил още, че по делото не се установява съществуването на паркинг – гараж като самостоятелен обект на правото на собственост. В строителните книжа за сградата, както и в разрешението за ползването й, тя е описана като състояща се от сутерен с подземни гаражи, партер с гаражи и търговски обекти и жилищни етажи. Не е предвидено изграждането на паркинг – гараж и такъв не е изграден на място. Асфалтирането на предвидената по инвестиционния проект паркозона и очертаването в нея на места за паркиране не могат да доведат до възникване на „паркинг – гараж”, част от който да бъде годен обект на транслативни сделки. Съдът обявил сделките между ответниците за нищожни изцяло, без в исковата молба да е правено искане за прогласяване на нищожността на прехвърлянето на идеални части от У..

С оглед тези мотиви на въззивния съд, от поставените от касаторите въпроси обуславят обжалваното решение питанията за допустимостта на съдебно решение, с което се уважава искане, което не е заявено в исковата молба; допустимо ли е по реда на чл.20 ЗЗД съдът да извърши тълкуване на договора, което е различно от съдържанието му и от потвърденото от страните по него в съдебното производство; явява ли се самостоятелен обект на правото на собственост паркинг, изграден върху покривна плоча на подземни гаражи с определена площ, местонахождение и граници, функционално обособен и ограден, макар без оградни стени и покрив; за тълкуването на договор, с който се прехвърля реална част от неподеляем поземлен имот и за конвертирането му в действителен договор за прехвърляне на идеална част от същия имот. Основателно е и поддържаното от касаторите, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решения на ВКС по гр.д.№ 222/ 2009 г., ІV г.о., гр.д.№ 1227/ 2011 г., ІІ г.о., т.д.№ 1091/ 2011 г., І т.о. и цитираните в него актове), а останалите два са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като изричен отговор не се съдържа нито в закона, нито в установената по прилагането му практика. Следователно касационното обжалване следва да бъде допуснато, а останалите поставени правни въпроси съдът ще разгледа като касационни доводи.

По изложените съображения Върховният касационен съд