Определение № 1538 от 22.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 467/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ, БУЛСТАТ[ЕИК], против решение № 369/22.10.2024 г. по в.т.д. № 415/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, потвърждаващо решение № 45/26.04.2024 г. по т.д. № 174/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик в обжалваната част за осъждане на настоящия касатор да заплати на “ПЪТСТРОЙ” ООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 205 268,47 лева с ДДС - част от дължимото възнаграждение, съобразно частично изпълнение на договор за обществена поръчка № 223/20.10.2020 г. (част от фактура № [ЕГН]/02.08.2021 г.), ведно със законната лихва от 07.10.2022 г. до окончателното й плащане. С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорват се изводите на съда, че процесните обекти са годни за ползване по предназначение съобразно договореното между страните. Според касатора, по делото се установява пълната негодност на изпълненото, в която хипотеза възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно волеизявление, тъй като недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното напълно непригодно за обикновеното или предвиденото в договора ползване, а изпълнителят не може да претендира възнаграждение. Неправилно е отхвърлено и възражението на ответника за недължимост на възнаграждението поради забавено и некачествено изпълнение. Изтъква се, че съдът е кредитирал само показанията на свидетелите на ищеца и е игнорирал тези на ответника. Не е съобразил и наличието на едностранно изменение на процесния договор, с което по недопустим начин са нарушени параметрите на проведената обществена поръчка по реда на ЗОП. Заявява се и оплакване, че в противоречие с доказателствата по делото въззивният съд е преценил, че възложителят е приел работата без възражения, а такива са били направени. Поддържат се доводите и аргументите, изложени в отговора на исковата молба. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне изцяло на предявените искове, както и присъждане на разноските по делото за трите съдебни инстанции. Релевира се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси: 1. “Съществените недостатъци на престирания резултат – предмет на изработката, погасяват ли задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение или пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД?”. 2. “Дали приемането на извършените СМР по договор за строителство следва да става с Протокол (акт) образец 19 като условие за заплащане на възнаграждение, когато това е изрично уговореното между страните?”. Иска се допускане на касационна проверка и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, като се излагат доводи, че процесните СМР не са приети, че плащането се дължи след приключване на изпълнението по съответното възлагателно писмо и приемане на работите с двустранно подписан протокол обр. 19, че изпълнените работи са некачествени и не съответстват на договореното. Ответникът по касация ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната уважителна част, е приел, че по делото не се спори относно сключването на договор за обществена поръчка № 223/20.10.2020 г. за изпълнение по възлагане от ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ на текущ ремонт на улици в населените места на територията на общината. Посочил е, че предмет на настоящото производство са извършените СМР в [населено място], [улица], и в [населено място], ул. “12-та”, ул. “22-ра” и ул. “27-а”, които са част от сключения договор. Обсъдени са доводите на страните, както и събраните по делото доказателства – писмените такива, свидетелските показания и изготвените основно и допълнително заключение на комплексната съдебно-техническа и икономическа експертиза. Според експертите, действително извършените СМР от ищеца са на стойност 205 268,47 лева с ДДС, т.е. по-ниска стойност от актуваните от него в размер на 265 517,69 лева с ДДС. Въз основа на така събрания доказателствен материал е направен извод, че ищецът е изпълнил част от договорените СМР, отнасящи се до процесните обекти в [населено място] и [населено място], като тези СМР не касаят извършени последващи дейности за тези улици по друг договор. Улиците не са затворени, ползват се съобразно предназначението им, които обстоятелства се установяват от непротиворечивите в тази част свидетелски показания, ангажирани от ищеца и от ответника. Апелативният съд е намерил за установено от писмените доказателства, че срокът на действие на договора е 24 месеца от сключването му, т.е. от 20.10.2020 до 20.10.2022 г., както и че срокът за изпълнение на възложените дейности е до 15.03.2021 г. Прието е, че към момента на приключване на съдебното дирене действието на съглашението е прекратено поради изтичане на уговорения срок. По време на действието му страните не са постигнали съгласие за прекратяването на договора по взаимно съгласие, независимо от отправената от ищеца покана, тъй като не се е стигнало до писмено съгласие по чл. 27, ал. 1 от договора. Ответникът възложител не се е възползвал и от правото си да прекрати договора при условията на чл. 27, ал. 2 и 3 от същия. Решаващият състав е преценил, че ищецът е изпълнил частично поетите от него задължения по начина, описан в изготвената комплексна експертиза, чиито изводи са кредитирани от въззивната инстанция, като компетентни и извършени на база изпитване на СМР чрез съответна техническа лаборатория. Частичното изпълнение се потвърждава и от разпита на явилите се свидетели. Участъците от улиците - предмет на договора, се ползват по предназначението им. Няма конкретни твърдения и данни, сочещи констатиране на несъответствия или некачествени материали и даване на срок за отстраняването им. Последващото възлагане на СМР за тези улици на друг изпълнител не касае процесните участъци. Апелативният съд е отбелязал, че в случая не е налице приемане съгласно условията на договора, като възложителят не е подписал изгответния протокол обр. 19. Същевременно СМР са изпълнени в обема, установен от експертизата, в срока на действие на договора. При тези данни е направил извод, че на ищеца се дължи възнаграждение за тези дейности, доколкото са полезни за поръчващия - асфалтираните участъци на улиците се ползват по предназначението им. Въззивният съд е приел за недоказано възражението на ответника за пълна негодност на изпълнението, която влече правото му да развали договора, тъй като недостатъците са толкова съществени, че го правят негодно за ползване, както за обикновеното, така и за предвиденото в договора предназначение, при което не се дължи възнаграждение. Изложил е мотиви, че възражението се основава на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, касаещ негодно изпълнена работа, която не може да се ползва за нейното договорно или обикновено предназначение и страда от недостатъци, които не могат да бъдат отстранени и които създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. В този случай негодността се приравнява на пълно неизпълнение за разлика от хипотезата на изпълнение с недостатъци, които са поправими или водят до намаляване на възнаграждението, уредена в чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Апелативният съд е преценил, че от заключението на експертизата се установяват извършените работи и действителното им количество, включително тоновете плътен асфалтбетон на база взети проби - ядки и последващото им изпитване от строителна лаборатория, определящо степен на уплътнението и дебелината на асфалтовата настилка. Пояснил е, че не са изпълнени само дейностите по т.2 и т. 3 - профилиране трошенокаменна настилка до ниво асфалт и технологично фрезоване на уличен участък от 4 см за 27-ма улица в [населено място], което е отчетено при определяне стойността на извършените работи. Въз основа на така установеното въззивният състав е достигнал до извода, че възложеното е изпълнено в обема и качеството, описани в констатациите на експертизата, като се дължи заплащане за действително изпълнените работи, както е приел и първоинстанционният съд. Ето защо, е потвърдил решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол. При дължимата служебна проверка не се обосновава директен достъп до касационно обжалване поради вероятна нищожност или вероятна недопустимост на съдебното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и съответно т. 2 ГПК. Не е налице и третата хипотеза за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - “очевидна неправилност” на въззивното решение. Същата е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от решаващия състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност на касационната инстанция. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от страната и не се констатират от съдържанието на обжалваното решение. В останалите случаи, каквото е изразеното несъгласие на касатора с мотивите на въззивния съд относно приемане на изпълнените СМР предвид тяхното ползване по предназначение и за възникване задължението на страната за заплащане на дължимото възнаграждение за изпълнените СМР, представляват оплаквания за обикновена неправилност по чл. 281, ал. 3 ГПК, но не и за очевидна такава. Такива доводи не могат да бъдат разглеждани в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. Поставеният от касатора първи въпрос не е коректно зададен, тъй като не кореспондира с решаващата воля на въззивния състав, който не е приел наличие на съществени недостатъци в изпълнението на процесния договор, нито разваляне на същия от възложителя. Формулировката на питането отразява доводите на страната, че на изпълнителя не се дължи заплащане на възложените СМР поради некачественото им изпълнение. Поради изложението, този въпрос няма характер на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 на Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. не покрива общата селективна предпоставка за допускане на касационен контрол. Липсата на обосноваването й изключва необходимостта от обсъждане на релевираното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният от страната втори въпрос е материалноправен и е относим към доказване приемането на изпълнената работа по договор за изработка, което поражда задължение за възложителя за заплащане на уговореното между страните възнаграждение. Същият е релевантен към решаващите мотиви на въззивния съд и отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно трайната практика на ВКС, намерила израз в решение № 9/05.06.2017 г. по т.д. № 2690/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 65/16.07.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 121/27.09.2013 г. по т.д. № 621/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 138/17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., фактът на приемане на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, обуславящо насрещното задължение на възложителя за заплащане на изработеното съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД, може да бъде установен с всички допустими от ГПК доказателствени средства – писмени доказателства (приемо-предавателен протокол), гласни такива, съдебно-техническа експертиза, др., както и с доказване на осъществени от възложителя правни и фактически действия, каквито са осчетоводяването на издадената от изпълнителя фактура и ползването правото на приспадане на данъчен кредит по същата. Според решение № 50183/14.07.2023 г. по т.д. № 2161/ 2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., и решение № 48/31.03.2011 г. по т.д. № 822/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., извършените СМР могат да се считат приети и ако по делото съществуват доказателства за извършени от възложителя конклудентни действия във връзка с това, каквото по същество е използването на завършения обект според функционалното му предназначение. В решение № 638/24.10.2008 г. по т.д. № 302/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., е прието, че липсва обусловеност между задължението за подписване на актове обр. 19 и задължението за плащане на приети СМР, поради характера на тези протоколи като количествено-стойностни актове за извършени работи, а не приемателни такива с оглед условията и реда за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Наличието на така формираната практика на касационната инстанция и липсата на изложена от страната мотивировка относно нуждата от осъвременяването й изключва приложението на поддържания допълнителен критерий по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК за факултативен достъп до касация. Обжалваното въззивно решение не е постановено в разрез с казуалната практика на ВКС. Апелативният съд е анализирал приобщените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели на двете страни, както и приетите заключения на комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза. Въз основа на същите е прието за установено, че ищецът е изпълнил част от договорените СМР, отнасящи се до [улица]в [населено място], както и улици “12-та”, “22-ра” и “27-ма” в [населено място]. Посочените улици не са затворени. Ползват се съобразно предназначението им. Въззивният съд е приел за установено, че изпълнените в срока на договора СМР в обема, доказан от експертизата, са полезни за поръчващия, тъй като асфалтираните участъци на улиците се ползват по предназначението им. При това положение е формирал извод, че на изпълнителя се дължи възнаграждение за изпълнените работи в установения от вещите лица обем. С оглед на горното по така формулирания от касатора втори въпрос не се обосновава и наличие на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив. Поради недопускане на касационна проверка право на разноски има ответникът по касация. Въпреки направеното в отговора на касационната жалба искане в този смисъл, същият не представя доказателства за извършването на такива пред ВКС, поради което и не му се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,