Определение № 1319 от 21.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 733/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото [фирма] срещу решение № 155/04.04.2012 г., постановено по гр. дело № 174/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е отменено решение № 49/28.05.2011 г. по гр. дело № 1050/2010 г. на Старозагорския окръжен съд (СтОС) – в частта, с която ответникът П. П. П. е осъден да заплати на жалбоподателя общо сумата 99 848.66 лв., представляваща изплатени от последния суми на И. и С.С. по изп. дела №№ 716/2009 г. и 717/2009 г., отменено е и допълнително решение № 109/23.11.2011 г. по същото гр. дело № 1050/2010 г. на СтОС, с което ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя-ищец сумата 7 038 лв. – разноски по делото, и вместо това е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ответника иск за заплащане на сумата 99 848.66 лв., представляваща изплатени от касатора-ищец суми, както следва: по изп. дело № 20097650400717, с взискател И. Г. С. – олихвяема сума 28 750 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2005 г. до 17.09.2009 г. в размер 15 938.71 лв., разноски в размер 422.91 лв. и 228 лв., разноски по изпълнителното дело в размер 3 584.71 лв. и други дължими суми към 10.09.2009 г., възлизащи общо на 1 000 лв., в това число адвокатски хонорар, и по изп. дело № 20097650400716, с взискател С. Д. С. – олихвяема сума 28 750 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2005 г. до 17.09.2009 г. в размер 15 864.79 лв., разноски в размер 422.91 лв. и 228 лв., разноски по изпълнителното дело в размер 3 584.71 лв. и други дължими суми към 10.09.2009 г., възлизащи общо на 1 000 лв., в това число адвокатски хонорар, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата 5 338 лв. – разноски пред двете инстанции по делото. С обжалваното въззивно решение, също така е обезсилено решение № 49/28.05.2011 г. по гр. дело № 1050/2010 г. на СтОС – в останалата, неотменена част, с която е присъдена законната лихва върху главницата от 99 848.66 лв., считано от датата на завеждане на иска – 30.03.2010 г. до окончателното й изплащане, и е прекратено производството по делото в тази част. С определение № 507/20.12.2012 г., касационното производство по делото е спряно на основание чл. 292 от ГПК и на ОСГТК на ВКС е предложено да постанови тълкувателно решение по изведения в изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, процесуалноправен въпрос – има ли задължителна сила за гражданския съд, по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, влязлото в сила решение по чл. 78а от НК на наказателния съд. С разпореждане от 18.01.2013 г. заместникът на председателя и ръководител на ГК на ВКС е разпоредил настоящото гражданско дело да се докладва за възобновяване, след приемане на тълкувателно решение по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като поставеният по настоящото дело въпрос е предмет на т. 15 от това тълкувателно дело, което вече е било образувано към датата на постановяване на определението за спиране на производството. Тълкувателното решение (ТР) № 6/2012 г. по посоченото тълкувателно дело е постановено и е обявено на 06.11.2013 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1, във вр. с чл. 292 от ГПК. В т. 15 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., е прието, че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е прието, че с решението по чл. 78а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината; че разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца; че деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а от НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда. Аналогично е и приетото в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 14/04.05.2011 г. по гр. дело № 1493/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В противоречие с така формираната задължителна практика на ВКС, въззивният съд, за да отхвърли предявения по делото регресен иск по чл. 202 от КТ, във вр. с чл. 203, ал. 2, пр. 2 от КТ и с чл. 54 от ЗЗД, е приел в мотивите към обжалваното решение, че в хипотезите на чл. 203, ал. 2 от КТ вината не се предполага, а трябва да бъде доказана съобразно твърденията в исковата молба и това е в тежест на касатора-ищец, който в случая е следвало да докаже, че вредата (трудовата злополука) е настъпила в резултат на престъпление, за което има влязла в сила присъда, както и че постановеното по н.а.х.д. № 1195/2005 г. решение по чл. 78а от НК на СтОС, с което ответникът по настоящото дело П. П. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, не обвързва гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието. В тази връзка апелативният съд е изложил и съображения, че законодателят не приравнява по правни последици на влязлата в сила присъда, решението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и че с института на чл. 78а от НК на практика законодателят приема, че едни и същи деяния в едни случаи са престъпления, а в други – при точно определени предпоставки, посочени в чл. 78а от НК, не са престъпления, като в тези случаи деянията носят повече белези на нарушения, но тъй като не са извадени от НК, за тях се носи административно-наказателна отговорност. Предвид гореизложеното, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по изведения от касатора процесуалноправен въпрос – има ли задължителна сила за гражданския съд, по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, влязлото в сила решение по чл. 78а от НК на наказателния съд. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 1 996.97 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение