Определение № 2538 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 382/06.02.2023 година, подадена по пощата на 02.02.2023 година, от Г. Б. М., срещу решение № 155/22.12.2022 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 285/2022 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Силистра е потвърдил първоинстанционното решение № 146/20.07.2022 година на Районен съд Тутракан, постановено по гр. д. № 20/2020 година с което е изменен размерът на издръжката и режима на лични отношения между бащата Г. Б. М. и сина му Г. Г. Б., определени с решение № 39/02.05.2017 година на Районен съд Тутракан, постановено по гр. д. № 557/2016 година, като е определено бащата Г. Б. М. да има право да бъде със сина си Г. Г. Б. всяка първа и трета седмица от 17. 00 часа в петък до 17. 00 часа в неделя, за великденските празници според православния календар на четна година (от 10. 00 часа на Разпети петък до 17. 00 часа на Велики понеделник), за коледните празници (от 10. 00 часа на 24 декември до 17. 00 часа на 26 декември) в нечетна година; за двата дни от новогодишните празненства, когато 31 декември се пада в четна година и следващия ден 1-ви януари (от 10. 00 часа на 31 декември до 17. 00 часа на 1 януари); за лятната ваканция по един месец, когато майката не е в платен годишен отпуск, и за всяка втора половина от другите училищни ваканции според графика на МОН, като бащата се задължава да взема и връща детето от/до дома на майката в [населено място] и има право да взема детето при себе си с преспиване, включително през лятната ваканция да го води на море, планина, екскурзии, почивки и/или други рекреационно-културни мероприятия в рамките на страната; осъден е Г. Б. М. от постановяване на решението на 20.07.2022 година да плаща по 200.00 лева ежемесечна издръжка на сина си Г. Г. Б., чрез неговата майка М. Е. И., като е допуснато предварително изпълнение на задължението за издръжка; оставено е без уважение искането на Г. Б. М. за присъждане нему упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Г. Б.. В касационната си Г. Б. М. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Силистра. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и в ал. 2, пр. 3 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответницата по касационната жалба М. Е. И. не е подала отговор на същата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й. Г. Б. М. е бил уведомен за обжалваното решение на 03.01.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 382/06.02.2023 година, като е подадена по пощата на 02.02.2023 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Силистра е приел, че по делото не било спорно, че от връзката на страните било родено детето Г. Г. Б. и с решение № 39/02.05.2017 година на Районен съд Тутракан, постановено по гр. д. № 557/2016 година родителските права над детето са били предоставени за упражняване от майката М. Е. И.. С оглед претенцията на бащата Г. Б. М. за присъждане на него родителските права по отношение на детето, в сегашното производство следвало да се установи дали е налице изменение на обстоятелствата, при които е било взето предходното решение и дали ако се уважи искането на бащата за присъждане на родителските права нему, положението на детето ще се подобри. Г. Б. М. твърдял, че майката нямала родителски капацитет да отглежда сина им, като във връзка с тези твърдения ангажирал свидетелски показания на водени от него свидетели. Те обаче не установявали обстоятелства, които да дискредитират майката в полаганите от нея грижи до началото на 2022 година. Нещо повече, пред Районен съд Тутракан свидетелката П., съседка на майката и детето в [населено място], споделяла че детето било добре гледано, тя нямала никакви притеснения за него като страничен наблюдател, а що се отнасяло до разказаното, че детето понякога идвало у тях да пита за баба си-също не се било сторило на свидетелката като нещо ненормално или притеснително. Тя била разказвала на бащата по телефона за такива ежедневни, нормални неща, които се случвали около детето и живота му на село: че понякога било идвало при нея, че го била виждала да плаче и т. н., защото тя като съседка това била виждала, но интерпретацията на тези факти от страна на Г. Б. М. било изопачена-че детето, едва ли не, перманентно било изоставено да скита безпризорно. Както правилно бил посочил Районен съд Тутракан, така обикновено се случвало, когато родителят нямал пряко наблюдение върху цялостния живот на детето си, а разчитал на откъслечна информация от трети лица, която я имала, я нямала връзка с контекста на конкретната ситуация, около която са се били развили описаните от свидетелката случки, и затова Г. Б. М. си бил изградил мнение, че детето по цял ден плаче, никой не му обръщал внимание и ходело по улиците да скита. От съвпадащите твърдения на родителите ставало ясно, че в началото на 2022 година на М. Е. И. се било наложило да отиде по работа в чужбина за няколко месеца като не е могла в този момент да разчита на своята майка, бабата на детето-свидетелката Я., да го гледа. В духа на взаимното разбирателство И. била предложила на М. да гледа детето за няколкото месеца, през които щяла да е на работа в Б., като за тази цел и за да се избегнат административните спънки, които можели да споходят бащата през това време, му била подписала нотариално заверено пълномощно на 11.01.2022 година. Правилно Районен съд Тутракан бил заключил, че вместо М. да съдействал на майката и най-вече да използвал това време да се сближал със сина си, да го опознаел по-добре и да бъдел по-значим фактор в живота му, той се бил възползвал от затрудненото положение, в което се намирала М. Е. И., заради необходимостта й да осигури финансови средства за нейната и на детето издръжка, и й бил заявил, че само с пълномощно нямало да бъде „прекаран“, а искал и родителските права. На 22.03.2022 година (по твърдение на Г. Б. М. от жалбата му с вх. № 1144/23.03.2022 година) М. Е. И. успявала да вземе детето при себе си, което действие било напълно законосъобразно, тъй като постановеното решение № 39/02.05.2017 година на Районен съд Тутракан, постановено по гр. д .№ 557/2016 година й давало това право. Упрекът на бащата, че майката настройвала детето срещу него и го карала да говори глупости по негов адрес, срещал нейните реципрочни твърдения, че за краткото време, през което Г. Г. Б. бил при баща си в началото на 2022 година в [населено място] М. Е. И. се била свързвала по телефона от Б. да чуе сина си, бащата бил карал детето да я псува. Правилно Районен съд Тутракан бил приел, че твърденията и на двамата родители са недоказани. Правилен бил и изводът му, че не били налице такива факти и обстоятелства, които да били доказани с годни доказателствени средства, даващи основания на съда да измени решение № 39/02.05.2017 година на Районен съд Тутракан, постановено по гр. д .№ 557/2016 година, относно предоставените за упражняване родителски права по отношение на детето Г. Г. Б. на майката. Социалният доклад на ДСП-Тутракан с вх. № 1632/27.04.2022 година не разкривал притеснителни обстоятелства за отглеждането и възпитанието на детето от майката в [населено място], каквито Г. Б. М. постоянно и неоснователно изтъквал. Въззивната инстанция се солидаризирала с извода на Районен съд Тутракан, че на този етап майката била по-подходящият за постоянното отглеждане на детето родител. С предпочитанието да възложи родителските права на майката, която отглеждала детето от раждането му (с изключение на няколкото месеца, през които се било отглеждало в дома на бащата), при обстоятелства които били изяснени и оценени по делото, първоинстанционният съд не бил дал разрешение в противоречие с установената практика в ППВС № 1/1974 година, като израз на засиленото служебно начало при изследване и обсъждане на комплекса обстоятелства от значение за упражняването на родителските права и мерките. Правилно били съобразени всички релевантни обстоятелства в интерес на детето, включително материалното положение и условията за отглеждане и възпитание при всеки от родителите. Окръжен съд Силистра съобразявал, преценявайки в съвкупност и поотделно всички критерии, разяснени в ППВС № 1/1974 година, че дори битовите и социални условия при бащата да са по-добри от тези, с които майката разполага, то откъсването на детето от майката, към която то било силно емоционално привързано, а и предвид малката му възраст, би му причинило голям стрес, който бил и силно травмиращ фактор за него и сам по себе си представлявал риск за дете на тази възраст. Освен това, детето щяло да се окаже в една съвсем различна среда-с още двама братя, с които тепърва следвало да се научи да живее съвместно, а и да допуснело до себе си нова жена, която да го обгрижва и възпитава, с която отново тепърва да се опитва да изгражда емоционална връзка като заместващ родител. Действително детето било от пола на бащата, но в тази ранна детска възраст този критерий не можел да е водещ спрямо другите такива. Въззивният съдебен състав, в контекста на изложеното, съобразявал и изявлението на бащата пред настоящата инстанция, че детето нямало да го познава един ден и нямало да уважава новата му жена и неговия баща. На този етап от развитието на детето най-важно било то да бъдело добре обгрижвано, дарявано с обич и внимание от родителите си, а при постигане на всичко това в неговото отглеждане и възпитание, уважението както към околните, така и към най-близките хора, щяло дойде като естествено производно от грижите и доброто възпитание. То не трябвало да се поставя на първо място като самоцел. Видно от социалния доклад от ДСП-Тутракан, връзката между майката и Г. Г. Б. била много силна, като той намирал подкрепа, сигурност стабилност и опора в нея. Социалните работници били констатирали, че М. Е. И. полага добри грижи за сина си. Тя можела, а и се стараела да задоволява основните му потребности, здравна помощ при нужда, както и да го дарявала с емоционална топлота. Установено било, че в жилището, където се отглеждало детето имало добри хигиенно-битови условия и не на последно място, че семейната среда на майката не криела рискови фактори за правилното психическо и физическо израстване на детето. В контекста на това показанията на разпитаната пред въззивният съдебен състав свидетелка, че през един период през лятото нямало ток в дома на майката и имало счупен прозорец на една от стаите, не можели да се приемат за рисков фактор. Свидетелката уточнявала, че сега вече всичко било поправено и това е било инцидентно през лятото. Що се касае за довода във въззивната жалба за слабите възпитателски качества на майката, тъй като детето не говорело на български език и не можело да брои, макар че трябвало да тръгва на училище скоро, и съответно по-добрите възпитателски качества на бащата, установени от факта, че детето при него се било научило да говори на български и да брои, следвало да се посочи, че действително било от изключителна важност детето да знаело български език, който бил официалният за нашата страна, но майката също говорела български език, което станало ясно в съдебно заседание, а и детето ходело редовно на детска градина в [населено място], както били констатирали социалните работници, а и неговата учителка споделяла, че се наблюдавала положителна промяна в Г. Г. Б.. Тези факти се преценявали от въззивната инстанция като една гаранция за правилното развитие и ограмотяване на детето. Относно изтъкнатите във въззивната жалба значително по-добри материални възможности на бащата, който безпроблемно поддържал двуетажна къща и се грижел за съпругата си и другите две негови деца, то това следвало да се има предвид при определяне на издръжката на детето и в тази връзка да се отбележело, че присъдената от Районен съд Тутракан издръжка, близка до минималния размер за страната към настоящия момент (177,50 лева), която бащата бил осъден да заплаща за Г. Г. Б. била справедливо определена и въззивната жалба и в тази част се явявала неоснователна. Районен съд Тутракан бил съобразил както доходите на всяка от страните, така и че детето било първокласник и че бащата имал грижи за издръжка и за друго малолетно дете, като се очаквало още (което към момента на постановяване на решението вече било родено). С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Г. Б. М. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Силистра да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната съвкупност?; за това наличието на деца от последващ брак на единия родител негативен фактор ли е по отношение на възможността за социализиране на детето в новото семейство? и за това следа ли значителната разлика в материалната и финансовата обезпеченост на двамата родители да се пренебрегва за сметка на морално-етични категории като привързаност, майчини грижи и други?. За всички въпроси се твърди, че са разрешени в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 година, поради което е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнителна предпоставка за допускане на решението на Окръжен съд Силистра до касационно обжалване. Вторият и третият от въпросите са били предмет на обсъждане от въззивния съд при постановяване на въззивното решение, но не обуславят допускането му до касационно обжалване. Същите касаят отделни обстоятелства, които са от значение за предоставянето на упражняването на родителските права и определянето на режима на личните отношения, които са взети предвид от въззивния съд. Последният е съобразил установената практика, че всяко от тези обстоятелства не може да предопредели предоставянето на родителските права, без да бъдат вземани предвид другите обстоятелства, които имат значение за това. Всички тези обстоятелства трябва да бъдат взети предвид от съда в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като се преценява как те се отразяват и ще се отразят върху живота и психиката на детето и в тази връзка задължително се съобразява неговия интерес. Тази преценка винаги е конкретна и е свързана със спецификата на всеки конкретен случай. Затова идентични обстоятелства могат да имат различна тежест във всеки конкретен случай. При това материалното и финансовото състояние на родителите са от значение за предоставянето на упражняването на родителските права и определянето на режима на личните отношения, но не са решаващ критерии и може да отстъпи на втори план, ако предоставянето на родителските права на този родител не е в интерес на детето с оглед на останалите релевантни обстоятелства. Това се отнася и до втория от поставените от Г. Б. М. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси. Наличието на деца от последващ брак на единия родител не е разглеждано от въззивния съд като негативен критерий, а е преценявано с оглед на възможността за интегриране на детето в семейството на този родител, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на него и как тази евентуална промяна ще се отрази на детето. С оглед на това въззивното решение е постановено в съответствие с указанията по ППВС № 1/12.11.1974 година и не са налице предпоставките за допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Същевременно наличието на установена съдебна практика по тези въпроси изключва приложението на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като няма и данни тази практика да е неправилна и да трябва да бъде изоставена или да бъде осъвременена с оглед на промяна в обществено икономическите или обществено социалните условия в страната. По отношение на първия въпрос също така не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, тъй като при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил установеното му от закона и конкретизирано в актуалната съдебна практика задължение да обсъди всички събрани по делото и релевантни за спора доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Г. Б. М. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Силистра да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от Г. Б. М. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Силистра. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също и в ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 155/22.12.2022 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 285/2022 година, по подадената срещу него от Г. Б. М., касационна жалба с вх. № 382/06.02.2023 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение