Определение № 60311 от 21.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3539/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4438/15.10.2020 г., подадена от Т. И. И., чрез адв. Д. Г. против определение № 494/28.09.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 334/2020 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260251/22.07.2020 г., постановено по гр. д. № 492/2020 г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото, в частта по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 189, ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателката счита, че договорът за продажба не се разваля по право, поради което е и предявен изричен иск за разваляне по съдебен ред. За нея било налице правен интерес от предявяване на иска, макар и допустимостта на предявения иск да е обусловена от давностен срок и да няма постановено тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2019 г. ОСГТК на ВКС. Претендира отмяна на обжалваното определение като неправилно, постановено в противоречие на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочва, че е налице и основание за спиране на производството до постановяване на тълкувателно решение по правния въпрос. Поставя следния правен въпрос: „ Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот, разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД ? „ – противоречие с решение № 41/05.05.2015 г. по т. д. № 85/2013 г., 1-во т.о. на ВКС; решение № 424/24.01.2012 г. по гр. д. № 1872/2020 г., 4-то г.о. на ВКС; решение № 162/17.06.2013 г. по гр. д. № 1317/2012 г., 3-то г.о. на ВКС и решение № 261 по гр. д. № 390/2020 г., 2-ро г.о. на ВКС. С определение № 348 от 07.12.2020 г. настоящият състав на Трето гражданско отделение е спрял производството по делото до приключване на ТД № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено и обявено, поради което съдебното производство по делото следва да бъде възобновено. За да потвърди определението на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, в частта по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 189, ал. 1 ЗЗД за разваляне на договора за продажба, въззивният съд е приел, че когато с влязло в сила решение е признато, че продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, следователно – евикцията е осъществена, не съществува правен интерес от водене на иск за разваляне на договора. Приел е, че той се счита за развален по право и купувачът може да реализира правото си на облигационно вземане за връщане на даденото по разваления договор, както и обещетение за вреди. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – по поставения правен въпрос в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл в противоречие с тълкувателното решение, с което се приема, че договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота и иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е допустим, поради което касационно обжалване следва да се допусне, да се отмени прекратителното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на спора. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето г. о.