Определение № 604 от 23.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 601/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от [фирма] представлявано от Д. Н. Р. и Т. Н. Р. против определение № 215 от 23.07.2012г. по гр.д.№ 194/2012г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено определение № 3 от 22.06.2012г. по т.д.№ 620/2007г. на Окръжен съд-Бургас и вместо това е допуснато обезпечение на предявения частичен иск от Й. В. Д. и С. Т. Д. против дружеството-жалбоподател за сумата 10 500 лв. част от сумата 16 200 щатски долара чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изпълнително дело № 20128040400484 по описа на ЧСИ Д. Н.. Въз основа на издадената обезпечителна заповед е спряно изпълнителното дело. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, защото не е доказано, че жалбоподателя владее имота на ищците – ФЛ. В изложението към частната жалба не са формулирани правни въпроси, но се твърди противоречие на въззивното определение с определение № 187 ог 25.10.2010 по гр.д.№ 150/2009г.ІІ гр.о. на ВКС. Ответниците по касация оспорват допускането на обжалвания съдебен акт до касационен контрол, тъй като няма формулиран въпрос и определението е съобразено с доказателствата и закона. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното определение, възивният съд е съобразил, че исковата молба е редовна. Ищците са претендирали неплатен наем по договор с ответното дружество. Поискали са обезпечение на този иск чрез спиране изпълнението на решението по приключило вече дело между страните, с което ищците са осъдени да заплатят на дружеството сума за подобрения в имота. Въззивната инстанция е приела, че е налице обезпечителна нужда предвид възможността да се правят възражения по настоящото дело, включително и за прихващане. По изпълнителното дело е насочено изпълнение върху същия имот, предмет на договора. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, който да е разрешен при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК. Това е достатъчно, за да се приеме, че не е налице основание за недопускане до касация, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК. Не е обосновано общото основание за допускане до касация. Не е налице и допълнителното основание, тъй като цитираното от касатора определение № 187 от 25.10.2010 по гр.д.№ 150/2009г.ІІ гр.о. на ВКС е неотносимо към настоящия спор. То е по приложението на чл. 309 във вр. с чл. 282 ГПК, т.е. касае отмяна на определение за спиране на изпълнението по молба за отмяна, постановено след произнасяне по молбата и отпадане на необходимостта от спирането. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение