Определение № 363 от 06.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5502/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 21332/ 08.07.2013 год. на Г. А. П. [населено място], [община] чрез адв.К. К. срещу въззивно Решение Nо 1182 от 05. 06. 2013 год. по гр възз.д. Nо 1146/ 2013 година на ОС - Варна. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдила решение на първата инстанция, с което е отхвърлен иска на Г. А. П. срещу И. К. Т. и Т. М. Т. за възстановяване на нарушено владение върху ½ идеална част от парцел IV-50 в кв. 57 по плана на [населено място], [община] разделен по действащия РП на два парцела УПИ VI-191 в кв. 10 с площ от 1120 кв.м. и УПИ V-191 в кв. 10 с площ от 1400 кв.м., ведно с изградената двуетажна жилищна сграда с РЗП от 239 кв.м., складова част с площ от 55 кв.м. и тераси с площ 19 кв.м., разположения в западната част гараж и в източната част – складови помещение с площ от 90.30 кв.м. и подобрения в имота- малък басейн, тенис корт, оранжерия и производствен комплекс- гъбарник. Прието е, че предприетите действия на съдия изпълнителя, по силата на който е извършено т.н. нарушение на владението по см. на чл. 75 ЗС, са законосъобразно както от гл.т. на прилагане на разпоредбата на чл. 444 т.7 ГПК- относно несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника, така и от гл.т. на приложение на чл. 444 т.5 ГПК- т.е. несквестируемост на земите на длъжника – земеделски стопанин. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК с довод, че по правния въпрос в производство по чл. 75 ЗС, когато нарушеното владение е извършено чрез действията на съдебен изпълнител кой е меродавния момент, към който следва да се прецени несеквеституемостта на едно имущество на длъжника на основание чл. 444 т.5 ГПК- моментът на налагане на възбраната или моментът на въвода в имота, с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в смисъл, различен на този, обективиран по Решение Nо 328 от 26.01.1960 г. по гр.д. Nо 8086/1959 год. на ВС-III г.о. Решение от 06.04.2012 год. по гр. д. Nо 136/ 2012 год. на ОС-Стара Загора. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса физическо лице, извършващо земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната, която не е регистрирано по реда на Наредба Nо 3 / 29.01.1999 год. притежава ли качеството земеделски стопанин и неговите права попадат ли под закрилата на чл. 444 т.5 ГПК при индивидуално принудително изпълнение, с довод, че следва да се даде тълкуване в по-широк смисъл от този, вложен в мотивите на въззивния съд. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод, че по въпроса в производство по иска по чл. 75 ЗС за възстановяване на нарушено владение, извършено със съдействието на съдебен изпълнител, когато ищецът се позовава на несеквестируемост на правото, спрямо което е насочено изпълнението, какви са правомощията на съда и кои действия на съдебния изпълнител подлежат на проверка за законосъобразност, липсват разрешения на съдилищата, като се сочат какво да се разбира по понятието „извършени действия”. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация, с който се оспорват основанията за отмяна на обжалваното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 283 ГПК, касае се до решение по гражданско дело по неоценяем иск, поради което същата е процесуално допустима. След преценка на изведените правни въпроси, съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира същите за обуславящи изхода на спора,разрешавани противоречиво от съдилищата и с оглед на недостатъчната съдебна практика налагащи произнасяне от ВКС, обуславящи извод за допускане на касационното обжалване, така като е поискано. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи заплащането и на т.е. пропорционална ДТ, която в случая е 50 лв. / петдесет лева/. Сумата следва да се внесе по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора, като при невнасянето и в срок производството ще бъде прекратено. С оглед на обстоятелството, че пред ОС на ГК и ТК е поставено за разглеждане ТР 2/ 2013 год. по някои въпроси на индивидуалното принудително изпълнение като в т.1 се третира проблема на принудително изпълнение върху несеквестируеми вещи, настоящият състав намира, че делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приемане на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, насрочено за 5.12.2013 година. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия