Определение № 2665 от 29.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1964/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЕТ “Т.-В. П., чрез процесуален представител, срещу Разпореждане № 921 от 10.07.2026г. по в.т. д. № 126/2026г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е върната постъпилата от жалбоподателя касационна жалба с вх. № 5835 от 19.06.2026г. срещу постановеното по същото дело Решение № 152 от 27.04.2026г. Частният жалбоподател се позовава на факта, че не е бил уведомен за предходно разпореждане от 09.07.2026г., с което съдът е оставил без уважение искането му за продължаване на едноседмичния срок за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, както и че още на 07.07.2026г. е заплатил дължимата по сметка на ВКС държавна такса и такса по сметка на Апелативен съд - Пловдив за преписи. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане, за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите и за даване на нова възможност да обжалва въззивното решение. Ответникът по частната жалба – „Сигма Инвест“ЕООД, чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, с който я оспорва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: На 19.06.2026г. ЕТ “Т.-В. П.“ е депозирал в Апелативен съд- Пловдив касационна жалба срещу Решение № 152 от 27.04.2026г. по в.т.д. № 126/2026г. по описа на същия съд. При администриране на същата въззивният съд е констатирал нередовности, вследствие на което с Разпореждане № 811 от 19.06.2026г. е дал указания за представяне на: изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК; пълномощно на процесуалния представител на касатора за представителство пред ВКС и документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15.34 евро. Препис от разпореждането с дадените указания е връчен редовно на страната чрез процесуалния й представител – адв. А. П., на 29.06.2026г. В рамките на посочения от съда и законоустановен едноседмичен срок с молба вх. № 6385 от 06.07.2026г. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е поискал удължаване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 19.06.2026г. Искането е оставено без уважение от въззивния съд с Разпореждане № 911/ 09.07.2026г., поради непосочване на уважителни причини по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК. По съображения за неизпълнение на указанията по редовността на касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК съдията-докладчик е върнал същата с обжалваното пред ВКС разпореждане. Обжалваното разпореждане е правилно. Направената от въззивния съд констатация за неизпълнение в цялост на указанията по редовността на касационната жалба съответства на данните по делото. Единственото възражение в частната жалба за неправилност на атакувания акт поради неуведомяване за отказа на съда да продължи срока за изпълнение на указанията е неоснователно. Задължение на съда за уведомяване на страната за постановения съдебен акт по молбата й с правно основание чл.63, ал.1 ГПК не е уредено в процесуалния закон. Аргумент за това може да се изведе от разпоредбата на чл.63, ал.2, изр. второ ГПК, съгласно която в случай на уважаване на искането, продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, а не от уведомяването на страната. Аналогично е положението и при отказ да се продължи срока за изпълнение, тъй като в противен случай чрез процедурата за уведомяване би се постигнал ефекта на продължаване на срока, което е заобикаляне на закона. Обстоятелството, че на 07.07.2026г. частният жалбоподател е внесъл дължимата по сметка на ВКС държавна такса от 15.34 евро, за което представя доказателства с частната жалба, не се отразява на крайния резултат. Първо, едноседмичният срок в случая е изтекъл на 06.07.2026г., а не на 07.07.2026г. На следващо място, указанието е за представяне на доказателство за внесена държавна такса, което е дължимото от страната поведение. Освен това, неизпълнени от частния жалбоподател в законовия срок са и останалите указания на съда, дадени с разпореждането от 19.06.2026г., в което изрично са посочени и последиците при неизпълнение. С оглед на това, правилно Апелативен съд – Пловдив е приложил правната последица на чл. 286, ал.1,т.2 ГПК с постановеното връщане на подадената касационна жалба, Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,