Определение № 10 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 176/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Етажната собственост на сградата, находяща се в [населено място], район Лозенец,[жк], [улица], с рег. № 0312/08.05.2010 г., представлявана от управителя И. Джавгъров, чрез процесуален пълномощник, против решение № 124 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 532/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 2708 от 24.06.2013 г. по гр. д. № 3514/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд, Х-ти граждански състав, в частта за отхвърляне на предявените от Етажната собственост срещу ДОРИНТ ООД [населено място] обективно съединени /частични/ искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовата страна сумата 40 000 лв. – част от общо задължение към етажните собственици за неизпълнение и некачествено изпълнение на задълженията на ответника по сключени между тях договори за строителство /касаещи общите части на сградата/ в общ размер на 81 543.74 лв. Оплакванията на касатора са, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Твърди се, че е предявен един иск по чл.163 ал.3 ЗУТ с цена 40 000 лв., поради което родово компетентен да разгледа същия като първа инстанция е бил Пловдивският окръжен, а не Пловдивският районен съд. На следващо място се излага, че съдът се е произнесъл по непредявен иск за отговорност за вреди, а по делото се търси гаранционната отговорност на строителя на сградата. В същия смисъл е приложеното изложение по чл.284 ал.3 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът намира, че преклузивният срок по чл.283 ГПК е спазен, доколкото на касатора не е бил връчен препис от въззивното решение, съгл. посочената разпоредба. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че по делото са предявени обективно съединени искове за обезщетение за вреди от некачествено изпълнение на СМР в общите части на сградата, като спорът е относно наличието на некачествено изпълнени СМР, вкл. техните видове, размери и стойност. Намерил е, че при доказателствена тежест за ищеца, съгласно чл.154 ал.1 ГПК, по делото липсват доказателства, от които да се направи несъмнен положителен извод за изпълнените от ответника СМР, тяхното некачествено изпълнение - по видове, размери и стойност, а същевременно е приет протокол от 26.08.2010 г. за извършени от ответника ремонтно-възстановителни работи по покрива на сградата, рампата към подземните гаражи и мн. др. При тези данни съдът е извел извод, че някои от недостатъците при строителството все пак са били отстранени, докато в исковата молба се твърди, че такова отстраняване на недостатъци изцяло липсва, поради което е счел исковете за недоказани и неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне при условията на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК, за проверка на твърдяната от касатора вероятна недопустимост на въззивния съдебен акт. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение