Определение № 60399 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4013/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10088/15.09.2021 г. на Й. Б. В., чрез адв. Д. Б., срещу въззивно определение № 800/02.09.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 2096/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 12901/03.07.2021 г. по гр. д. № 11232/2020 г. на Районен съд – Пловдив. С последното е върната като нередовна подадената от страната искова молба и е производството по гр. д. № 11232/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив е прекратено. В жалбата се сочи, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че касационното обжалване следва да се допусне по следните въпроси: 1) допустим ли е иск за прогласяване нищожност на клауза по конкретен договор, когато в исковата молба едновременно са изложени фактически и правни доводи за нейната нищожност, свързани както с цялостната недействителност на правоотношението, така и с доводи за нищожност на клаузата на други, самостоятелни основания; 2) допустим ли е иск за нищожност на клауза по договор, когато ищецът обосновава недействителността с нищожност на друга клауза в договора – конкретно в хипотезата, когато се твърди нищожност на клауза за възнаградителна лихва, поради нищожност на клауза за годишен процент на разходите, в която клауза е включена възнаградителната лихва. Бланкетно и без аргументи се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. Ответната страна по жалбата – „Първа инвестиционна банка“ АД - в едноседмичния срок за отговор не е взела становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Ищцата Й. В. е предявила иск срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за прогласяване нищожността на клаузата за възнаградителна лихва, уговорена в сключен между страните договор за потребителски кредит от 22.01.2020 г. В исковата молба и подадената на 20.11.2020 г. уточняваща молба ищцата е изложила доводи, че атакуваната от нея клауза е нищожна на следните основания: поради цялостна недействителност на договора съгласно чл.10, ал. 1 ЗПК, тъй като погасителният план и общите условия към него са с шрифт, по-малък от 12; поради цялостна недействителност на договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите по договора е неправилно изчислен и невярно посочен в него; поради неравноправността на клаузата за ГПР съгласно чл. 143, ал. 1, т. 18 ЗЗП и чл.6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики. С разпореждане № 62218 от 09.12.2020 г., постановено по гр. д. № 11232/2020 г. на Районен съд – Пловдив, след оставянето й без движение като нередовна, първоинстанционният съд е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че въпреки дадените указания предметът на делото е останал неизяснен, доколкото ищцата не е посочила въз основа на какви фактически основания счита оспорената от нея клауза за възнаградителна лихва за нищожна. Посоченото разпореждане е потвърдено с определение № 260532 от 24.02.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 276/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив. С определение № 60205/03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1593/ 2021 г. на ВКС, IV г.о., въззивното определение е отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с даване на точни указания за отстраняване на нередовностите по исковата молба. В отменителното определение ВКС е посочил, че преценката за редовността на исковата молба и допустимостта на исковете е следвало да бъде извършена едва след като на ищцата се укаже да посочи в какво се изразява порока на клаузата. В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания, с разпореждане № 11158 от 13.06.2021 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и е указал на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да посочи в какво се изразява порокът на атакуваната от нея клауза, като уточни на какво фактическо основание твърди, че същата е недействителна. На 17.06.2021 г. ищцата е подала молба, в която е посочила, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради нищожността на клаузата за ГПР, както и поради „цялостната недействителност“ на договора за кредит. С разпореждане № 12901/03.07.2021 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, като е приел, че въпреки дадените повторно указания, ищцата не е посочила в какво конкретно се изразяват пороците на клаузата за възнаградителна лихва. Въззивният съд е потвърдил разпореждането на районния съд. Посочил е, че има противоречие в обстоятелствата, които се твърдят и несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум. От една страна, в обстоятелствената част на исковата молба се излагат съображения за недействителност на целия договор и на клаузата за ГПР, а от друга страна - до съда се отправя искане за прогласяване за недействителна на клаузата за възнаградителна лихва, без за порока на тази клауза да се сочат конкретни факти и обстоятелства. При това положение е прието, че исковата молба е останала нередовна, тъй като формулираното в нея искане не се може да се изведе и не следва от изложените в обстоятелствената част твърдения. Искането за прогласяване недействителността на клаузата за възнаградителна лихва следва да се основава на въведени от ищцата фактически твърдения за недействителност именно на тази клауза. Такива факти и обстоятелства не се съдържат в исковата молба и в уточняващите я молби, въпреки ясните и конкретни указания на първата инстанция, дадени с разпореждането от 13.06.2021 г. Поради това, правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; или независимо от предпоставките по ал.1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая, формулираните в изложението въпроси нямат претендираното от жалбоподателката значение, защото са общи и без връзка с решаващите изводи на въззивния съд относно преценката за редовността на исковата молба. В случая съдът е приел, че формулираният в исковата молба петитум не се основава на изложените в обстоятелствената част фактически твърдения – т.е. налице е противоречие между тях, което жалбоподателката не е отстранила, въпреки дадените от първата инстанция конкретни указания да се посочи в какво се изразява порока на оспорената клауза за възнаградителна лихва. Твърденията в последната уточняваща молба от 17.06.2021 г., че ГПР по договора „не е изчислен правилно“, поради което клаузата за ГПР е недействителна, вследствие на което е недействителна и клаузата за възнаградителна лихва, са без логическа връзка с евентуален порок на клаузата за лихва, чиято нищожност ищцата претендира да се обяви. Липсата на изведен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване. Банкетно соченото от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК също не се установява. От съдържанието на мотивите не се разкрива въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение