Определение № 3400 от 02.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1669/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника му юрк. Ив. Ц., с надлежно учредена по делото представителна власт, и на Д. С. Т., чрез пълномощника ѝ адв. В. М. от АК-Перник, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 116/11.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2859/2024 г. по описа на Апелативен съд-София, ГО, 1 с-в, в частта, в която след потвърждаване на решение № 81/23.05.2024 г., постановено по гр. д. № 370/2023 г. по описа на ОС-Видин, е уважен предявеният от Д. С. Т. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на заместващо обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди вследствие на настъпило на 08.07.2023 г. застрахователно събитие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – над сумата от 20000 лв. до присъдения размер от 450000 лв. (по касационната жалба на застрахователя), респ. над присъдената сума от 45000 лв. до пълния му предявен размер от 60000 лв., частично от общата сума от 80000 лв. (по касационната жалба на пострадала), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 22.08.2023 г. до окончателното му заплащане. Първоинстанцинното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която осъдителният иск е уважен до размера от 20000 лв.

Касаторът Д. С. Т. поддържа, че въззивното решение – в обжалваната от нея част, е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му апелативният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на решението и до неправилно приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, а именно при определяне на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди не са съобразени всички факти, релевантни за приложението на уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост. Счита, че при осъществяване на тази преценка в достатъчна степен не са взети предвид установените психични травми на ищцата след настъпване на процесното ПТП, като присъденото заместващо обезщетение не съответства на обществено-икономическите условия към момента на причиняване на вредоносния резултат.

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, в частност да обсъди наличието на трайна деформация на ръката, ограничено движение с траен характер и песимистичната прогноза за възстановяване на увреждането, съгласно заключението на ортопедичната СМЕ?“; 2. „Следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и възражения, изложени във въззивната жалба?“ (по тези два процесуалноправни въпроса се твърди противоречие с решение № 55/29.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 2059/2021 г., II т. о.; решение № 2/11.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2195/2022 г., ІІ т. о.; решение № 50159/08.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1218/2021 г., ІІ т. о.; решение № 113/28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2010 г., ІV г. о.; решение № 58/13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 408/2010 г., I г. о.; решение № 241/23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2013 г., I г. о., решение № 57/06.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5932/2015 г., II г. о. и решение № 18/09.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1512/2017 г., II т. о.); 3. „Как влияе на определяне на обезщетението установеното психическо увреждане, в случая наличният посттравматичен стрес, от който ищцата не е възстановена към момента на изготвяне на съдебно-психологичната експертиза?“ (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 177/05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1350/2020 г., III г. о. и решение № 174/24.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 416/2024 г., I т. о.);

4. „Следва ли съдът да се съобрази с конкретните увреждания и усложнения при пострадалата - невъзможно възстановяване, налично ограничено движение на крайника с траен характер и свързаните с това болки и страдания вбъдеще, както и неудобствата от битов характер, които пострадалата търпи, вследствие настъпилото усложнение, без да ги анализира и възприема в решението си като част от критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?“ (твърди се противоречие с решение № 174/24.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 416/2024 г., І т. о.; решение № 31/28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1713/2024 г., II т. о. и решение № 60092/08.07.2021 г. на ВКС по т .д. № 1072/2020 г., II т. о.);

5. „Следва ли съдът да отчете категорично установената от доказателствата по делото (неоспорени от страните) песимистична прогноза за възстановяване на полученото телесно увреждане като част от обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД и факта, че пострадалата ще остане осакатена до края на живота си, ще трябва да живее с наличното увреждане, ще изпитва болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с причинените увреждания от ПТП?“ (твърди се противоречие с решение № 50061/08.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1494/2022 г., II т. о.; решение № 50079/30.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1300/2022 г., II т. о.; решение № 484/18.07.2024 г. на ВКС по г. д. № 2075/2023 г., ІV г. о. и решение № 50060/12.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 246/2022 г., I т. о.); 6. „Следва ли съдът да отчете наличието на инфлация и конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деянието, съответно това следва ли да се отразява на размера на присъжданите обезщетения?“ (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 202/29.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4753/2022 г., II гр. о.; решение № 750/17.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 639/2024 г., III г. о.; решение № 484/18.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2075/2023 г., IV г. о., решение № 86/06.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3856/2016 г., III г. о.; решение № 49/24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2013 г., III г. о.; решение № 38/13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о.; решение № 246/22.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 869/2023 г., IV г.о.; решение № 93/10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3057/2020 г., III г. о.; решение № 151/07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 824/2023 г., IV г. о.; решение № 435/02.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4549/2022 г. на IV г. о. и решение № 37/11.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 328/2021 г., II т. о.);

7. „Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД с действително търпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение? Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди, преживените болки, негативни емоции, както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение? Длъжен ли е съдът да вземе предвид последиците от получените травми? Длъжен ли е съдът да вземе предвид песимистичната прогнозата за възстановяване от травмата на ръката, изразяваща се в липса на възможност за лечение, поради невъзможност за оперативно лечение и факта, че пострадалата ще живее с тази последица от травмата до края на живота си и ще изпитва затруднения в битовото си обслужване? Длъжен ли е съдът да вземе предвид, че при ищцата е увредена дясната ѝ ръка, която е водеща в обслужването ѝ, факта, че е в трудоспособна възраст, като вследствие на инцидента е намалена трудоспособността ѝ с водещата ръка и до края на живота ѝ ще се наложи да работи по-лека и щадяща работа?“ (по тези въпроси, част от които не са правни по смисъла на общата процесуална предпоставка чл. 280, ал. 1 ГПК, а с тях се релевират правни доводи за необоснованост на въззивното решение, се твърди противоречие с ППВС № 4/1968 г.; решение № 608/22.10.2024 г. на ВКС по гр. д.№ 1309/2023 г., IV г. о.; решение № 50064/23.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3156/2022 г., II г. о.; решение № 50082/17.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1231/2022 г., І т. о.; решение № 50075/21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 843/2022 г. ІІ т. о. и Решение № 177/05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1350/2020 г., III г. о.); 8. „Следва ли съдът да отчете конкретните специфични особености на случая?“ (по този въпрос се твърди противоречие с т. 11 от ППВС 4/1968 г.; решение № 35/19.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 269/2021 г., II т. о.; решение № 60/10.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 691/2019 г., II т. о. и решение № 11/08.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2338/2020 г., II т. о.);

9. „Длъжен ли е съдът да отчете влошаване на психическото състояние на пострадалата и факта, че не е възстановена от преживения по време на инцидента стрес? Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита начина на настъпване на увреждането - неочаквано и несвоевременно настъпило увреждане, изживян силен стрес и психически последици и предвид възрастта, настъпила пълна промяна в живота на пострадалата, като един от критериите за определяне на размера на обезщетението? Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя, като един от критериите от съществено значение при определяне на размера на обезщетението? При установяване и гарантиране на лимити, до които застрахователите отговарят лимита или икономическите условия са водещи при определяне на размера на обезщетението? Длъжен ли е съдът да отчете като критерий икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите в страната, нивото на инфлация към момента на инцидента и понастоящем, т.е. икономическата конюнктура в страната, проявна форма на която се явяват нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя? Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита съдебната практика при компенсиране на подобен вид вреди и размерите на обезщетенията, които са присъждани от съдилищата при различни лимити на застрахователя и различни икономически условия и инфлация в страната? Следва ли съдът да намери „точен паричен еквивалент“ на търпените от пострадалата болки и страдания? Следва ли да се отчетат конкретните неблагоприятни въздействия върху здравето на пострадалата, в т. ч. песимистичните последици за възстановяването от травмата на ръката?“ (по тези въпроси, част от които не са правни по смисъла на общата процесуална предпоставка чл. 280, ал. 1 ГПК, а с тях се релевират правни доводи за необоснованост на въззивното решение, се твърди противоречие с решение № 50186/16.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2448/2021 г., I т. о. и решение № 94/18.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 3030/2018 г., II т. о.) и 10. „Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл. 432 КЗ (чл. 226 КЗ, отм.), освен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл. 432 КЗ - предвид динамиката на практиката след приемането на нов КЗ и промяната в чл. 492 КЗ? Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на обществено-икономическите и социални условия в страната, и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени, в частност наличната хиперинфлация в страната в периода 2020-2023 г. и няколкократната промяна в размера на М. след датата на настъпване на ПТП? Длъжен ли е съдът да отчете и установения лимит на отговорност при присъждане на обезщетение за морални вреди по пряк иск срещу застрахователя като един от критериите, имащ значение за определяне на размера на обезщетението, предвид факта, че самият законодател установява все по-високи лимити, за гарантиране на по-пълно компенсиране на тези вреди? Длъжен ли е съдът в конкретния случай да вземе предвид икономически условия в страната за 2023 г., хиперинфлацията по данни на НСИ, промяната в размера на М. и приетата от правителството „линия на бедност“ за 2023 г., обезценяването на лева и нарастването на цените?“ (по тези въпроси, част от които не са правни по смисъла на общата процесуална предпоставка чл. 280, ал. 1 ГПК, а с тях се релевират правни доводи за необоснованост на въззивното решение, се твърди противоречие с решение № 83/06.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о.; решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2011 г., ІІ т. о.; решение № 1/2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о.; решение № 749/05.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 387/2008 г., II т.о. и решение № 750/17.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 639/2024 г., ІІІ г. о.)

Ответникът по тази касационна жалба не е подал в законоустановения срок писмен отговор.

Касаторът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД навежда правни доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като при постановяване на въззивното решение – в обжалваната от застрахователя част, апелативният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила (не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, както и релевираните от този въззивник правни доводи), което е довело до неправилно приложение на материалния закон, тъй като при определяне на дължимото заместващо обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени вреди не са съобразени в пълна степен критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вследствие на което е присъдено завишено по размер заместващо обезщетение

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД - при предявен иск срещу застрахователя?“ (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие с тълкувателните разяснения, дадени по т. 11 от ППВС № 4/1968 г.; решение № 749/05.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 387/2008 г. на II т. о.; решение № 95/24.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 916/2011 г. на I т. о.; решение 103/2.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2181/19 г., І т. о. и решение № 240/15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 518/2018 г., І т. о.) и 2. „При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно възприетия за справедлив размер на обезщетение въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 235 ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 157/11.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3638/2014 г.; І т. о.; решение № 42 на ВКС по гр. д. № 5488/2013 г., IV г. о.; решение № 42 на ВКС по т. д. № 799/2011 г., II т. о.; решение № 36 на ВКС по т. д. № 2366/2013 г., II т. о.; решение № 197 на ВКС по гр. д. № 7364/2013 г., III г. о.; решение № 217 на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о. и решение № 146 на ВКС по т. д. № 2687/2014 г., II т. о.).

Ответникът по тази касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационните жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, чрез пълномощници – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изяснил, че, тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 08.07.2023 г. - до сумата от 20000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът във въззивно производство се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд е установил действително претърпените уреждания от пострадалата и дали правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение. Съобразил е, че след настъпване на процесния пътен инцидент на 09.07.2023 г. ищцата е посетила болнично заведение, където е била прегледана и приведена за лечение по повод оплаквания от загуба на съзнание за случилото се, болки в долни крайници и във врата. Установена е фрактура ради дисталис декстра (приложена ѝ е гипсова имобилизация) и рана с размери около 1 см. по вътрешната повърхност на лявата подбедрица с венозно кървене и разкъсна рана с неправилна форма по предната повърхност на дясната подбедрица. След 3-дневен престой пострадалата е изписана с диагноза: „Мозъчно сътресение. Фрактура ради дисталис декстра“. Тя е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност за 60 дни. По повод на оплаквания от болка в дясното око, зачервяване и намалено зрение е установено насиняване на горен и долен клепач и вежда, както и наличието на субконюнктинен кръвоизлив, за което ѝ е предписано лечение. Във връзка с персистиращи оплаквания от болки и затруднено движение в дясна гривнена става на 14.08.2023 г. е констатиран изразен оток на дясна китка и ръка, болезнени и силно ограничени движения, невъзможен юмручен захват с дясна ръка. На 11.09.2023 г. е установен изразен оток на дясна китка и ръка, болезнени и ограничени движения, намалена мускулна сила с дясна ръка. От СПЕ се изяснява, че при ищцата е отчетена симптоматика на посттравматичен стрес - нарушения на съня, изразени с кошмари, които тя описва конкретно и емоционално, промени в хранителните навици, тревожност при пътуване и избягване на придвижването с автомобил, ограничаване на социални контакти и липса на ясни спомени за деня на инцидента, които са последица както от загубата на съзнание при удара, така и от изтласкване на неприятния спомен.

От СМЕ се установява, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата е претърпяла контузия на главата, хематом на дясно око, мозъчно сътресение, счупване на лъчевата кост на дясна предмишница в долния ѝ край. Диагнозата мозъчно сътресение е обсъждана единствено по предварителни сведения, събрани от пострадалата за травма на главата с наличие на подкожен хематом в областта на дясната околоочна област и загуба на съзнание, без ясен спомен за инцидента. При травми на главата само комоционната кома е състоянието, което поражда временната опасност за живота, като в случая такава симптоматика не се е наблюдавала. Счупването на лъчевата кост на дясна предмишница е причинило затруднения в санитарно-хигиенното самообслужване и ежедневните дейности - 30 дни след инцидента ищцата е носила гипсова имобилизация на дясна гривнена става, а след това е имала ограничен обем на движения в ставата, което е наложило провеждането на курсове по рехабилитация. При прегледа на ортопедичния статус на пострадалата, извършен на 07.11.2024 г., се установява ограничен обем на движения в дясна гривнена става и изоставане на 3-ти пръст, при свиване на ръката в юмрук, като по отношение на счупването на лъчевата кост на дясна предмишница в долния ѝ край прогнозата е песимистична. Затрудненията и неудобствата при захвата постепенно ще се нормализират, но съобразно вида на увреждането, начина на лечение и давността на увреждането ограниченият обем движение в дясна гривнена става има траен характер.

Въззивният съд е приел за установено от свидетелските показания, че след болничния престой ищцата е продължила лечението в домашни условия, като останала да живее в дома на сестра си, тъй като след инцидента не можела да се обслужва самостоятелно в ежедневните си грижи поради счупената ръка. През първите няколко седмици тя била напълно зависима от грижите на сестра си, не можела да се преоблича сама, да прави тоалет и други дейности от ежедневието. Ръката много я е боляла, а нощно време не можела да спи нормално - не можела да се върти с гипсираната ръка. В продължение на седмици била потисната и изпитвала притеснения. За да подобри състоянието си, провела два курса по рехабилитация. Били ѝ необходими около три месеца възстановяване, преди да започне да се обслужва самостоятелно в ежедневието си.

Въззивният съд е изяснил, че при определяне на размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от пострадалата болки и страдания, вследствие на причинените ѝ травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, нейната възраст, причинените ѝ неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие - средата на 2023 г., както и високия нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица (чл. 492, т. 1 КЗ). Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Тъй като законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - средата на 2023 г., и наложилите се морални норми в обществото, самият механизъм на причиняване на увреждането, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (контузия на главата, хематом на дясно око, мозъчно сътресение, счупване на лъчевата кост на дясна предмишница в долния ѝ край), на пострадала на 54 годишна възраст при настъпване на процесното застрахователно събитие, въззивният съд е приел, че справедливото заместващо обезщетение за причинените на пострадалата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 45000 лв. Апелативният съд е взел предвид и правнорелевантното обстоятелство, че процесният пътен инцидент е предизвикал и посттравматичен стрес, като варирането и интензитетът на възстановителния процес не е ясен и не може да се определи. В резултат на счупването на дясна лъчева кост на ръката тя не е била в състояние да се обслужва самостоятелно в един продължителен период - около два месеца. Въззивният съд е съобразил и факта, че ограниченият обем на движения в дясна гривнена става е с траен характер, но липсват усложнения от неврологичен характер в резултат на получената при инцидента лека черепно-мозъчната травма. При така приетите за установени факти въззивният съд е счел, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените ѝ неимуществени вреди вследствие на настъпване на процесното ПТП възлиза на сумата от 45000 лв. При изцяло съвпадане на крайните правни съждения на двете съдебни инстанции, въззивните жалби са оставени без уважение, а обжалваното решение е потвърдено в обжалваните части.

Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Обобщени, поставените от касатора-ищец първи два процесуалноправни въпроса, както и от касатора-застраховател втори процесуалноправен въпрос са от значение за установяване на действителните правнорелевантните факти по делото, които обосновават възникването на предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на настъпване на процесното застрахователно събитие. Те са свързани с процесуалното задължение на въззивния съд – при обсъждане на всички правни и фактически доводи на страните за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, да формира своето вътрешно убеждение по спорния предмет на делото само въз основа на приетите за установени от него правнорелевантни факти и закона, като ги подведе под диспозицията на приложимата материалноправна норма (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК). Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, като се е произнесъл по релевираните във въззивните жалби правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както предписват процесуалните правила, уредени в ГПК, и установената съдебна практика на ВКС, вкл. и задължителната, чийто израз представляват тълкувателните разяснения, дадени в ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. При определяне на размера на заместващото обезщетение апелативният съд е съобразил начина на извършването на противоправното деяние, претърпените от пострадалата болки и страдания, вследствие на причинените ѝ травматични увреждания, периода за пълното възстановяване, нейната възраст, причинените ѝ неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие - средата на 2023 г., както и високия нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица (чл. 492, т. 1 КЗ). Изяснил е, че съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е обусловено от преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Приел е, че съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - средата на 2023 г., и наложилите се морални норми в обществото, самия механизъм на причиняване на увреждането, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (контузия на главата, хематом на дясно око, мозъчно сътресение, счупване на лъчевата кост на дясна предмишница в долния ѝ край; настъпил посттравматичен стрес, като варирането и интензитетът на възстановителния процес не е ясен и не може да се определи; поради фрактура дясната лъчева кост на ръката тя не е била в състояние да се обслужва самостоятелно в един продължителен период - около два месеца; ограниченият обем движения в дясна гривнена става е с траен характер, но липсват усложнения от неврологичен характер в резултат на получената при инцидента лека черепно-мозъчната травма), на пострадала – на 54 годишна възраст при настъпване на процесното застрахователно събитие, справедливото заместващо обезщетение за причинените болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 45000 лв.

Дали при осъществения от въззивния съд анализ на събраните по делото доказателства той е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, представляваща необоснованост на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Обобщени, останалите поставени от касаторите материалноправни въпроси са свързан с критериите за справедливост, от които съдът трябва да се ръководи при определяне на справедливото заместващо обезщетение за причинени на пострадал неимуществени вреди, респ. с обстоятелството как трябва да се ценят самостоятелно и в съвкупност събраните по делото доказателства при прилагане на критериите за справедливост. Те отговарят на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са от значение за изхода на правния спор, но не е породена специалната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - по приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана безпротиворечива и многобройна съдебна практика на ВКС, която препотвърждава и доразвива тълкувателните постановки в ППВС № 4/23.12.1968 г., с които са определени критериите за понятието „справедливост”. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на заместващото обезщетение, а в обстоятелствената част на решението, в която е изяснена правосъдната воля на съда, следва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства (приети за установени в процеса на доказване), така и значението им за присъдения размер. При определяне на обема на имуществената отговорност на застрахователя за причинените на пострадалите при настъпване на процесното ПТП неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД. Следователно, съобразено е и общественото разбиране за справедливост към момента на настъпването на вредоносния резултат – средата на 2023 г., отчитайки конкретните икономически условия в страната и практиката на съдилищата при сходни случаи.

По същество с всички поставени от страните материалноправни и процесуалноправни въпроси се релевира касационен довод за необоснованост на въззивното решение, но по него касационната инстанция може да се произнесе не в селективното производство по чл. 288 ГПК, а е едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При всяка настъпила травматична увреда, причинена от преживяно ПТП, неблагоприятните неимуществени последици са различни, поради което при определяне на заместващото обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди трябва да се следват задължителните за правосъдните орани тълкувателни разяснения при прилагане на установения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., които са приложени от въззивния съд.

По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото пред касационната инстанция, реално извършените процесуални действия, размера на защитавания материален интерес, положените усилия от процесуалния представител на ищцата адв. В. В. М. от АК-Перник - при изготвяне и подаване на отговора на касационната жалба на ответното застрахователно дружество, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и при съобразяване на задължителните за националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на правото на ЕС, дадени с решението по дело С-438/22 на СЕС, в полза на този адвокат трябва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред ВКС в размер на сумата от 960 лв. с ДДС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд