Определение № 200 от 08.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/ - 10343/02.12.2019 г. на А. В. А. против определение № 749 от 22.10.2019 г. по гр. дело № 3442/2019 г. на ВКС, гражданска колегия, IV отделение. Ответницата - Н. К. К. в отговора си излага съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на подадената частна жалба. Частната жалба е процесуално допустима. Доводите на ответницата за недопустимост на частната жалба са незаконосъобразни. Същата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу определение, подлежащо на съдебен контрол, тъй като същото е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, т.е. прегражда по - нататъшното развитие на делото относно разглеждането на подадената жалба и съгласно чл. 274, ал. 2, последно изречение ГПК подлежи на разглеждане от друг състав на ВКС. Налице е и правен интерес за частния жалбоподател, обусловен от постановения правен резултат – оставяне без разглеждане на жалбата против решение № 688/28.05.2019 г. по гр. дело № 1638/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив по чл. 251 ГПК. Предходният състав на ВКС е приел, че са били предявени брачни искове, искове за личните отношения с родителя, при когото не живеят децата, родени от брака и за тяхната издръжка. Констатирал е, че с определение № 893 от 19.11.2018 г. по гр. дело № 3126/2018 г. на ВКС по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 1271 от 26.10.2017 г. по гр. дело № 1638/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив и на решение № 315/ 08.03.2018 г. по същото дело. Касационният съд е разгледал в определението си и по – нататъшното развитие на отношенията между страните във връзка със сезирането на въззивния съд с молба от 11.04.2019 година от А. за произнасяне по реда на чл. 251 ГПК относно тълкуване на второинстанционното решение в частта за определяне на началната дата на издръжката за децата. Констатирал е, че молбата е оставена без уважение с решение № 688/28.05.2019 г. по гр. дело № 1638/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, както и че молителят е подал касационна жалба вх. № 18745/18.06.2019 г. против съдебния акт. При тези обстоятелства, съставът на ВКС е приел, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като е подадена срещу решение на въззивния съд по иск за издръжка. Настоящият състав на ВКС споделя посочените правни разрешения поради следните съображения: Решението, с което въззивният съд се е произнесъл по молба вх. № 11640/11.04.2019 г. на А. В. А. по реда на чл. 251, ал. 1 ГПК е за тълкуване на постановеното от състава решение № 1271 от 26.10.2017 г. по гр. дело № 1638/2017 г., като спорът по тълкуване на съдебния акт е засегнал началната дата на присъдената издръжка на децата. Следователно произнасянето на въззивният съд е по спор по тълкуване на решение, постановено по иск за издръжка. С жалбата на А. А. - № 18745/18.06.2019 г. е възобновена висящността на спора относно искове за издръжка на малолетното дете Г. А. А. и непълнолетното дете В. А. А.. Касационният контрол по отношение на въззивното решение в тази част е недопустим, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК. Възражението в частната жалба, че решението по чл. 251, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС е неправилно. Същото се основава на неправилно тълкуване на чл. 251, ал. 5 ГПК. Молбата на А. А. за тълкуване по реда на чл. 251, ал. 1 ГПК е очертала предмета на произнасяне на въззивния съд само до началната дата на присъдената издръжка на децата Г. А. и В. А., като постановеното решение е ограничило обхвата на висящност на спора само до един от исковете, по които се е произнесъл ВКС по чл. 288 ГПК, а именно посоченият иск за издръжка. Поради това суспензивният ефект на подадената от А. А. касационна жалба лимитира по посочения начин предмета на спора и процесуалния ред за касационен контрол на въззивното решение по чл. 251, ал. 5 ГПК следва реда за касационен контрол на решение, постановено по иск за издръжка, а не реда за обжалваемост, приложим при съединяване на иск за издръжка с други искове, решението, по които се обжалва пред ВКС. При тези обстоятелства следва да се приеме, че при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на закона, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден. По изложените съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение