Определение № 31 от 26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1086/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ В. Е. П., упражняващ търговска дейност под фирма „ ТОМИ- В. П.“, чрез адв. Н.Б.- САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 522 от 27.02.2020 г., по т.д.№ 6114/2019 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1716 от 03.10.2019 г., по т.д.№ 2021/2019 г. са отхвърлени предявените от касатора,като ищец, срещу “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ “АД обективно съединени искове: по чл.208, ал.1 КЗ (сега отм.) за сумата 182 666.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпяна щета - погиване на 468 бр. свине - майки, в резултат на застрахователно събитие – възникнал на 08.11.2014 г.пожар в хале 121 от Свинекомплекс, находящ се в [населено място], община Пазарджик- покрит застрахователен риск, по договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица № 09201601300001 /08.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главното вземане от 25 000 лева, считано от 17.07.2017 г.(датата на исковата молба) до окончателното му изплащане и върху главното вземане от 157 666.00 лв., но считано от 25.05.2018 г.( датата на увеличаване на иска) до окончателното му изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 44 483.33 лв. – обезщетение за забава в плащането на главно вземане от 182 666.00 лв. за периода 19.02.2015 г. – 13.07.17 г., като в тежест на касатора е възложена отговорността за деловодните разноски, възлизащи общо на 7 442.65 лв. за двете инстанции и е потвърден първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част до пълния размер на исковите суми. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу обосноваността и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че към датата на настъпилото застрахователно събитие – 08.11.2014 г. не е доказано, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, че в процесното хале 121 са отглеждани свине - майки в заявения с исковата молба брой. В депозирано към касационната жалба пространно изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със специалното селективно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът аргументира поддържаната „очевидна неправилност“ на въззивния съдебен акт със съдържанието на мотивите на въззивния съд, считайки ги за видимо противоречиви и взаимно изключващи се. Налице е и едновременно позоваване на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право: 1 .)“ Нужно ли е използването на специални знания, за да се определи от въззивния съд с колко би могло да намалее теглото на животно от изгарянето му и пораженията върху трупа, настъпили при пожар и последващото му разлагане или е възможно съдът сам да прецени този факт, без да ползва специализирана експертиза по делото?“; 2.) Нужно ли е използването на специални знания, за да се установи от съда какъв би могъл да бъде спадът в килограмите на свиня- майка в резултат на изгарянето на трупа и органите й при пожар и след настъпило разложение или съдът може сам да прецени този факт?“; 3.) „ Нужно ли е използването на специални знания, за да определи въззивният съд, че една свиня- майка може или пък не да тежи около 150 -160 кг. при обикновеното средно тегло на едно животно от вида от 200 кг., или е възможно съдът сам да прецени този факт, без да използва специалните знания на експерта?“; 4. ) „ Необходимо ли е било съдът да назначи експертиза, за да установи какво е било състоянието на изгорените животни, какво поражение е имало по труповете им и колко съществено е било то, преди да направи заключение за факта, че е невъзможно при тази хипотеза да има намаляване на тегло от порядъка на 40- 50кг.?“; 5.) „ Как следва да постъпи въззивният съд когато прецени, че е налице непълнота в експертните заключения – да се лиши изцяло от специалните познания на експертите, като ги игнорира и не кредитира съдебните експертизи или да назначи допълнителна експертиза, която да даде пояснение относно неизясненото от фактическа страна?“; 6.) „ Може ли въззивният съд да игнорира голяма част от изводите на приетата по делото експертиза, без да изложи мотиви защо не кредитира заключението в необсъдените части?"; 7.) „ Следва ли въззивният съд са обсъди показанията на всеки един от разпитаните свидетели и да аргументира защо приема едните за достоверни, а другите не кредитира?“; 8.) „Може ли съдът да преиначава свидетелските показания или да обсъжда избирателно само част от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо с гласни доказателства?“; 9.) „ Може ли съдът да игнорира напълно счетоводните записвания на ищеца без те да са оспорени като нередовни от ответника или следва същите да бъдат анализирани и преценени с оглед на всички други доказателства по делото?“; 10. ) „Може ли съдът да приеме, че счетоводните записвания на ищеца поради своята едностранност не обвързват ответника, без те да са оспорени от него като нередовни или следва същите да бъдат анализирани и преценявани с оглед на всички други доказателства по делото?“; 11.) “ Следва ли въззивната инстанция да спазва логическите, опитните и научните правила при постановяване не крайния съдебен акт ?“ За илюстрация на твърдяното противоречие по формулираните въпроси е цитирана както задължителна съдебна практика – т.12 от ТР № 1 /01 г. на ОСГК на ВКС и ТР 39-2 от 05.03.1954 г. на ОСГК на ВС, така и казуална практика на ВКС: решение №132 от 29.05.15 г., по гр. д. № 7298/2014 г. на ІІІ г.о.; решение № 72 от 11.05.2016 г., по гр.д.№ 5936/15 г. на І г. о.; решение № 69 от 09. 07. 2015 г., по гр.д.№ 1582/14 г. на ІV г.о.; решение № 108 от 16.05.2011 г., по гр.д.№ 1814/2009 г. на ІV г.о.; решение № 118 от 15.05.12 г., по гр.д.№ 588 /12 г. на ІІІ г.о.; решение № 159 от 22.02.2016 г., по т.д.№ 1871/2014 г. на ІІ т.о.; решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр.д.№ 759/2010 г. на ІІ г.о.; решение № 423 от 01.06.2006 г., по т.д.№ 9/2006 г. на ТК; решение № 2 от 20. 01. 2011 г., по гр.д.№ 478/2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 92 от 22.02.2011 г., по гр.д.№ 1863/2010 г. на ІV г.о. и решение № 554 от 08.02.2012 г., по гр.д.№ 1163/2010г. на ІV г.о. Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК не заявява становище. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 08.11.2013 г. между ищеца и праводателя на ответното застрахователно дружество „Виктория“АД е сключен договор за имуществена застраховка, обективиран в приложената по делото застрахователна полица № 0921601300001.По силата на същия застрахователят се е съгласил да застрахова 1500 бр. свине - майки, собственост на ЕТ В. Е. П., упражняващ търговска дейност под фирма „ ТОМИ- В. П.“ за застрахователна сума от 504 лв. на брой или възлизаща общо на 756 000 лв. при следните покрити рискове: покритие „А“ –смърт при заразни болести, пожар, природни бедствия и злополука; покритие „Б“: смърт от незаразни и паразитни болест и покритие „В “: клане (убиване) по необходимост в резултат на пожар, природни бедствия, злополука, заразни и незаразни паразитни заболявания. Като безспорен е приет и факта, че на 08.11.2014 г. в стопанисваното от ЕТ хале 121, в Свинекомплекса, находящ в [населено място],Пазарджишка област е възникнал пожар при който наред със същото са изгорели и отглежданите в него животни. Анализирайки подробно ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел за основателен отказа на ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата претендираното застрахователно обезщетение. Изложени са съображения, че дори игнорирано въведеното от “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, евентуалното възражение по чл.211, т. 2 КЗ (отм.), което е обосновано с безспорно неизпълненото от ЕТ съществено законово задължение - животните да се отглеждат в помещение, снабдено с механизъм за групово опразване, явяващо се значително, с оглед интереса на застрахователя и условията на процесния застрахователен договор, то самата липса на категорични доказателства, за ангажирането на които тежестта е на ищцата, че към датата на пожара в процесното хале са отглеждани свине майки - единствено застрахованите, изключва да е налице възникнало за застрахователя договорно задължение да заплати застрахователно обезщетение, на основание чл.208, ал.1 КЗ(отм.). При формиране на този краен правен извод Софийски апелативен съд е взел предвид и заключението на изслушаната в хода на делото ветеринарно-медицинска експертиза, което изцяло е кредитирал и според което живото тегло на свиня- майка, за различните породи, може да достигне до 300 кг, като това на животно от най- разпространената у нас порода „Д. бяла свиня“ е 250-300 кг., но е биологично невъзможно то да е 100 кг. Съпоставяйки същото и дадените от вещото лице обяснения в съдебно заседание с данните от допълнителното заключение на тройната ветеринарно-медицинска експертиза, приета по приложеното ч.гр.д.№ 3463/2014 г. на ПРС и с тези от изслушаната комплексна съдебно - техническа и счетоводна експертиза Софийски апелативен съд е счел за обективно невъзможно теглото на животно от категорията „свиня-майка“, дефинитивно определена в § 1, т.3 от Наредба № 21 от 14. 12. 2005 г. за минималните изисквания за защита и за хуманно отглеждане на свине, да е редуцирано до около 150-160 кг. дори и при пожара, на каквото е определимо от съдържанието на приложените по делото потвърдителни бележки, издадени от „Екарисаж Варна“ ЕООД. Допълнителен аргумент в подкрепа на приетото отсъствие на отглеждани свине –майки в процесното хале към датата на пожара -08. 11.2014 г., според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е както изричното признание на ищцата, съдържащо се във въззивната жалба, че е отглеждала този вид животни и в друго хале на Свинекомплекса и установените след пожара 1468 бр. свине –майки, отглеждани в различните халета на свинекомплекса, така и отразеното в приложената потвърдителна бележка - № 040718/14.11.2014 г. - че натоварените за екарисаж два броя умрели свине - майки са с общо тегло от 500 кг. По съображения, че дадените пред съда показания са изключително неточни и противоречиви, вкл. за обстоятелства, които следва да са му служебно известни, несъответстващи на останалите гласни доказателства: показанията на св.С К. – мениджър на Свинекомплекса в [населено място] и заявеното във въззивната жалба признание на ищцата, въззивният съд не е кредитирал показанията на св. П.Б., който като служител на ЕТ, отговарял за здравето на процесните животни, единствено е посочил, че всички свине- майки са отглеждани в процесното хале. С оглед изхода на делото по главния иск, като неоснователна е преценена и акцесорната искова претенция за заплащане на мораторна лихва за исковия период – 19.02.2015 г. -13.07.2017 г., основана на чл.86, ал.1 ЗЗД. Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение. Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, с който се аргументира достъпа до касационно обжалване и който, включен в предмета на конкретния правен спор, е обусловил крайния изход на делото трябва да е от значение за формиране решаващата правна волята на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за фактическите и правни изводи и за обсъждането на доказателствата. В случая поставените от касатора процесуалноправни въпроси освен, че са в пълно противоречие с данните по делото, не отговарят на критериите, разяснени в цитираната задължителна практика и по начина, по който са формулирани са в същността си оплакване за необоснованост и за процесуална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. Въведени с оглед становището на страната тези въпроси на процесуалното право се явяват извън решаващите мотиви на въззивния съд и не формират общото селективно основание по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване, според ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат поддържаните допълнителни предпоставки за селекция. Единствено за пълнота на изложеното следва да се посочи следното: Самото позоваване на заключението на допуснатата и изслушана в хода на процеса специализирана ветеринарно- медицинска експертиза означава, че въззивният съд не само не е отрекъл, но е отчел необходимостта от специални знания, каквито не притежава, за да се установи вида на отглежданите от ищцата животни, които са погинали при пожара и дали са идентични със застрахованите. Обстоятелството, че решаващият състав на Софийски апелативен съд не е споделил за доказано твърдението на ЕТ относно вида изгорели животни, чрез възприетото от него заключение на в.л., не означава, че решаващият съд е действал в несъответствие с конкретно възникналата нужда по делото и с цитираната съдебна практика по приложението на чл.195 и сл. ГПК, каквато всъщност е застъпената от касатора теза. Нещо повече – именно за пълнота на заключението на изслушаната по приложеното ч.гр. д. № 3463/2014 г. на ПРС тройна ветеринарно-медицинска експертиза, начина на изготвяне на което и ползваните за същото данни е подробно обсъден в мотивите на обжалвания съдебен акт, както и необходимост от изясняване на основания спорен въпрос, свързан с идентичността или не във вида на изгорелите и застраховани животни, по делото е допусната и изслушана нова специализирана ветеринарно-медицинска експертиза, която е дала изричен отговор за килограмите, които достигат свинете-майки и възможното им максимално редуциране при настъпилите върху тях поражения от процесния пожар. Въззивният съд се е позовал на заключението на последната, след като го е съпоставил със заключенията – основано и допълнително на тройната ветеринарно-медицинска експертиза по приложеното дело за обезпечаване на доказателствата на ПРС и с останалите ангажираните по делото относими и допустими доказателства – преки и косвени. Кредитирането или не на съответното заключение от въззивния съд, както изрично е посочено и в цитираната от касатора практика на ВКС, която настоящият съдебен състав безусловно споделя – напр. решение № 132 от 29.05.2015 г., по гр.д. № 7298/2014 г. на ІІІ г.о., е негово суверенно право и не подлежи на инстанционен контрол. Коректив на евентуалната произволна преценка на решаващия съд е изискването на процесуалния закон за излагане на ясни и разбираеми мотиви, обосноваващи възприемането или не на заключението по допуснатата експертиза, както е процедирал и Софийски апелативен съд. Несъгласието на касатора с изложените от въззивната инстанция съображения относно възприемането на конкретното заключение и изградените въз основа на него фактически изводи, макар и заявено под формата на въпрос, не променя правната му характеристика на касационно оплакване, което поради от съствието на идентитет между основанията по чл. 281, т.3 ГПК и предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, не е предмет на производството по селектиране на касационните жалби. По отношение на въпросите, свързани със задължението на въззивната инстанция на съд по съществото на спора и анализа на събраните по делото гласни доказателства, е необходимо да се отбележи, че в пълно съгласие с посочената от касатора казуална практика на ВКС, решаващият състав на Софийски апелативен съд е преценил обстойно показанията на всеки от разпитаните свидетели и ги е съпоставил с останалите събрани доказателства по делото, относими към релевантните факти, вкл. със заявеното във въззивната жалба признание на ищцата. Въз основа на така извършената съпоставка и след обсъждане на възможната заинтересованост от изхода на спора на конкретен свидетел, служебно обвързан с ЕТ въззивният съд е счел, че са налице основания да не бъда дадена вяра на същия, излагайки обстойни съображения във вр. с приетата недостоверност на показанията му. Затова и зададените въпроси № 7 и № 8, като несъответстващи на изложените от въззивния съд мотиви, се явяват хипотетични. Отговорът на останалите формулирани въпроси № 9,№ 10 и № 11, който е изцяло въз основа на анализ на конкретните факти и обстоятелства по делото, изисква по необходимост произнасяне по основателността на касационната жалба, т.е., осъществяване на същински касационен контрол от касационната инстанция, който е извън предмет на производството по селектиране на касационните жалби. Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. „ Очевидната неправилност”, като самостоятелно основание за селекция и достъп до касационно обжалване, се обуславя от наличие на такова видимо тежко нарушение на закона, което може да бъде констатирано (забелязано) пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт, без необходимост от извършване на същински касационен контрол от състава на касационната инстанция- анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, какъвто не е разглежданият случай. С оглед на посочения квалифициращ белег, според формираната непротиворечива практика на ВКС, очевидно неправилен ще бъде само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са нарушени грубо правилата на формалната логика при формиране на фактическите изводи по съществото на конкретния правен спор. Във всички останали случаи, какъвто е и разглежданият, неправилността на обжалваното въззивно решение, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и на съдопроизводствените правила или от допуснато нарушение на логическите и опитни правила не обосновава „очевидна неправилност” по см. на чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК, поради което достъпът до касационно обжалване е задължително обусловен от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика при изграждане на фактическите изводи от въззивния съд. Отделно е, че съдържанието на изложените мотиви на Софийски апелативен съд не сочи същите да са взаимно противоречащи си, нелогични или взаимно изключващи се, както твърди касаторът. Насрещната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски в срока по чл.287, ал.1 ГПК, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС