Определение № 3517 от 30.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 410/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД, [населено място] срещу въззивно решение № 256 от 13.07.2023 г., поправено с решение № 226 от 26.08.2024 г., по в. гр. д. № 65/2023 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 459 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 865/2022 г. на Районен съд – Дупница в частта, с която е признато за установено, че касаторът дължи на „Напоителни системи“ ЕАД, [населено място] сумата от 21 637, 69 лв. - дължима главница за периода от 31.10.2020 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 07.03.2022 г. до окончателното изплащане. В частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е отхвърлил предявения иск за разликата над 21 637, 69 до 21 905, 91 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател излага доводи, че изводите на въззивния съд противоречат на събраните по делото доказателства, както и че съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал само частично. Сочи, че е оспорил истинността на представените фактури, дневници и отчетни протоколи за ползвани условно чисти води и съдът неправилно е основал изводите си относно ползваните от ответника количества вода и дължимата за това цена на тези доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставя въпроса „При разглеждане на установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК подлежи ли на изследване дали е основателно при оспорването истинността на процесните актове и протоколи, по отношение на записаните в тях подадени водни обеми, без да е отбелязано за кой район се касае водоподаването и по отношение на записаните в тях отчети по водомер, без да е отбелязан номерът на съответния водомер, първоинстанционният съд да укаже на страната, която ги представя, право да заяви дали ще се ползва от оспорените документи или не, вследствие на което да бъде извършена проверка относно истинността на оспорените документи?“. Твърди, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, без да се позовава на конкретен съдебен акт. Счита, че допускането на касационното обжалване на въззивния акт е от значение за точното прилагане на закона. Ответникът по касационната жалба „Напоителни системи“ ЕАД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивния акт, респ. – че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Кюстендилски окръжен съд е приел, че страните са обвързани от договор за доставка на условно чиста вода, по силата на който „Напоителни системи“ ЕАД, в качеството на доставчик, се е задължил срещу възнаграждение да достави условно чиста вода чрез своето съоръжение язовир „Дяково“- Дюкер №1 и Дюкер №2 на обект на водоползвателя „Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД, като водоползвателят се е съгласил да поеме доставената условно чиста вода за своите водовземни съоръжения за [населено място] брег, [населено място] и [населено място]. В решението е установено, че съгласно договора измерването на доставената условно чиста вода се осъществява чрез водомерни съоръжения, които следва да бъдат изградени предварително на съгласувани с доставчика места в срок до един месец от датата на подписване на договора, като водоползвателят е длъжен да следи за изправността на водомерните съоръжения; отчитането на доставените количества условно чиста вода се извършва всеки месец чрез засичане на данните по монтираните от водоползвателя водомери, за което се подписва двустранен протокол; отчетният период е един календарен месец, като водоползвателят следва да заплаща възнаграждение в срок до 30 дни от издаване на надлежно оформена фактура. Въззивният съд е обсъдил подписаното от страните по делото споразумение № 74 от 17.12.2020 г., според което ответникът касатор в настоящото производство следва да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД суми по издадени през 2019, 2020 и 2021 г. фактури, между които фактурите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и самата заповед за изпълнение, за сумите 5027, 52 лв., за 6990, 59 лв., 3425,80 лв. и 1734,51 лв. В решението е прието, че доставените количества вода по процесния договор се установяват от двустранно подписаните от представители на страните по делото актове, дневници за доставка на промишлена вода и отчетни протоколи, като за тях са издадени конкретно посочени от съда фактури. Решаващият състав е подчертал, че са налице и документи, които не са подписани от представител на ответното дружество, като ги е посочил в решението си. В решението е изложено, че в приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническата експертиза се потвърждава наличието на водомери за измерване на доставената от ищеца на ответника вода за обект водовземно съоръжение за [населено място] брег и за съоръжение за [населено място], като са посочени номера на водомерите, дати на техния монтаж, съответно демонтаж и замяна с нов, показанията на водомерите при смяна на водомерите, както и показанията на водомера за целия исков период. Отразено е, че според вещото лице през периода, за който се отнасят процесните фактури, са доставени посочените в изготвените документи количества вода, възлизащи на 146 597 куб. м. на стойност 21 905, 91 лв. Съдът е приел, че съгласно експертното заключение при определяне на дължимите суми е бил прилаган и регламентираният в договора механизъм при неработещ водомер, като по този начин са направени изчисленията за м. 12.2020 г., както и за 2021 г. Въззивният съд е направил извод, че договорът за доставка на условно чиста вода, от който се извежда спорното материално право, следва да бъде квалифициран като договор за продажба, като ищецът по предявения иск следва да установи, че в изпълнение на договора е доставил на ответника определени водни количества, чиято цена съответства на претендираната с исковата молба. Като е съобразил представените писмени доказателства, съдът е счел, че поради липса на подпис на представител на ответника като дължима следва да се изключи само цената за подадени 1760 куб. м. за м. 12.2020 г. по фактура №[ЕГН]/31.12.2020 г. за сумата 268, 22 лв. Досежно актовете за доставени водни количества за периода 01.10 - 31.10.2020 г. – 32 989 куб. м. и 45 870 куб. м. съставът на окръжния съд е изтъкнал, че са двустранно подписани. Подчертал е, че количествата за периода 01.12 - 31.12.2020 г., а именно 32 989 куб.м., са изчислени съобразно уговорките по договора, че при установено неработещо водомерно съоръжение, водните маси се отчитат, като за първия месец се има предвид актуване на доставени водни маси за предходен период, а след това - по средно потребление за последните три месеца, като актовете за посочения период не са подписани, но е подписана съставената за същия период и същите количества фактура относно доставка за [населено място] при изчисление съобразно горната регламентация. Въззивният съд е изразил становище, че в посочените документи са удостоверени неизгодни за подписалия ги ответник обстоятелства и същите не са опровергани поради липса на доказателства в тази насока. Що се касае до въззивните доводи за нередности при монтажа на техническите съоръжения за измерване на извършените доставки, то съдът е изтъкнал, че от ангажираните доказателства изобщо не става ясно, доколкото има някакви нередности, по какъв начин те са се отразили на отчитанията и отбелязванията относно подлежащите на заплащане водни количества. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/. Поставеният от касатора въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът съставлява оплакване за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като с него се оспорва преценката на съда за доказателствената стойност на представените по делото от ищеца писмени доказателства с оглед липсата на отразяване в тях за кой район се отнасят и кой номер водомер касаят, както и за неизвършване на дължимото от съда изследване на истинността на документите, оспорени от ответника. В този смисъл въпросът въвежда основания за касиране на въззивния акт като неправилен /чл. 281, т. 3 ГПК/, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението. Същевременно, формираните заключения на съда по спорния въпрос за количествата доставена на ответника вода по процесния договор се основават не само на събраните по делото писмени доказателства, които са подробно обсъдени в обжалваното решение, но и на заключението на съдебно-техническата експертиза относно монтираните водомери за водовземните съоръжения на ответника за [населено място] брег и за [населено място]. Въпросът не кореспондира и с мотивите на съда, че при определяне на дължимите суми при неработещ водомер /задължението за инсталиране на работещи водомери съгласно договора е на водоползвателя ответник/ е прилаган установеният в договора механизъм. Не би могло да се приеме, че са обосновани и въведените от касатора допълнителни основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като в изложението не се сочи на кой акт на ВКС въззивното решение противоречи и липсва съответна на изискванията на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС аргументация на значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Извън това, в практиката на ВКС е изяснено какви са дължимите действия на съда при оспорване на частни свидетелстващи документи, удостоверяващи неизгодни за издателя им факти. В решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 478 от 22.07.2010 г. по гр. д. № 943/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 44 от 13.05.2014 г. по т. д. № 4696/2013 г., на ВКС, ТК, I т. о. и др. е прието, че частните свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което същите не могат да се оспорват по реда на чл. 193 ГПК. Съдът преценява доказателствената им сила с оглед всички събрани по делото доказателства. Оспорването на верността на документ е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва с материална доказателствена сила, но в този случай твърдението, че признатият от издателя факт не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документ в съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, респективно отново не се открива производство по оспорване истинността на документа по отношение на верността му / решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 49 от 05.03.2012 г. по гр. д. № 584/2011 г. на ВКС, III г. о./ В случая във въззивния акт е прието, че подписаните от представители на двете страни актове, отчетни протоколи и дневници са частни свидетелстващи документи, удостоверяващи неизгодни за ответника факти /относно доставените от ищеца количества вода по договора на страните/, и след преценка на доказателствата по делото съдът е заключил, че фактите, предмет на удостоверителните изявления на ответника, не са опровергани. С оглед изложеното въззивният акт съответства на постоянната практика на ВКС, поради което са изключени въведените допълнителни основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд в обжалваната част. С оглед резултата по делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение