Определение № 969 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2487/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” [населено място], подадена от пълномощника н-к отдел „ПН” Д. З., срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 356 от 30.11.2012г. по в.гр.д. № 783/2012г., с което е потвърдено решението на Свиленградския районен съд, № 224 от 31.08.2012г. по гр.д. № 475/2012г., с което са уважени предявените от А. С. А. против Агенция „Митници” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: В. съд е уважил предявените от А. С. А. против Агенция „Митници” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ по съображения, че не е осъществено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ. Приел е за установено, че ищецът е заемал длъжността „старши митнически специалист” още от 2000 г., докато възстановеният на работа П. В. Г. е бил незаконно уволнен през 2009г. Следователно не може да се направи извод, че ищецът е бил назначен на заеманата от незаконно уволнения служител длъжност. Допълнителното споразумение на ищеца от 17.01.2012г. не установява преназначаване на нова длъжност, още по-малко на заеманата от уволнения П. Г. длъжност. Отделно от това заеманата от ищеца длъжност „старши митнически специалист” не е единствената щатна бройка в МП Капитан А., за да се приеме, че е назначен на мястото на възстановения П. Г.. К. Агенция „Митници” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпроса „длъжен ли е работодателят при наличието на доказателства, че даден служител е назначен на длъжност след уволнението на друг служител от същата длъжност, да съобразява и взема предвид броя на щатовете за същата длъжност при преценка кой да бъде уволнен след явяване на работа на незаконно уволнения”. ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросът съдържа условие, което съдът не е приел за установено. Както бе посочено по-горе за да отмени уволнението съдът е приел, че не е установено ищецът да е заел длъжността след уволнението на П. Г., на негово място. Напротив, ищецът е заемал същата длъжност девет години преди незаконното уволнение на колегата му Г.. При така приетата от въззивния съд фактическа обстановка, формулираният от касатора въпрос не е от значение за решаването на делото. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд. Водим от горното съдът