Определение № 220 от 28.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1686/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 от ГПК Образувано е по частна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу определение №100110 от 05.02.2021г по ч гр.д № 29/2021г на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от КПКОНПИ частна въззивна жалба срещу определение № 301/13.11.04.2020г. по гр.д. № 57/2019г на Окръжен съд –Ямбол. Производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по преюдициално запитвание,отправено от състав на Софийски градски съд по гр.д.№ 704/2017г.,по което запитване е образувано дело № С-319/2019г.на СЕС, Изтъкнато е ,че въпросите сочат необходимостта да се даде отговор за съответствието на националния закон,приложим и по процесното исково производство, с правото на ЕС.Решението на СЕС по дело С-319/2019г ще породи задължително действие ,поради това е приложен чл.631, ал.1 ГПК. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение В изложението към касационната жалба се формулират четири въпроса, при посочено осонование чл. 280, ал.1 т.3 ГПК Въпросите се свеждат се до твърдение за недопустимост от спиране на производствното при непосочено в закона основание, длъжен ли е съдът автоматично да спре производството,в случай че по друго дело е отправено запитване за тълкуване по чл.629 ГПК;релевантно ли е отправеното запитване по образуваното дело С-319/2019г пред СЕС за образуваните граждански производства по ЗПКОНПИ. Постъпил е отговор от насрещната страна ,в който се излагат съображения в подкрепа на основанието за спиране на производството, иницирано от КПКОМПИ, тъй като решението на СЕС ще засегне всички идентични казуси. Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване за проверка по допустимостта на обжалваното определение. Според настоящия състав на ВКС ІІІ г.о то е недопустимо,тъй като определението на Окръжен съд – Ямбол за спиране на делото е основано на отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС по тълкуване на разпоредба на общностното право.Сезираният с разглеждане на иска съд е обективирал своята преценка относно предпоставките на чл.628 ГПК,която служебна преценка не подлежи на инстанционен контрол от по- горния съд.Съд по конкретно дело, сам преценил наличието на основание за преюдициално запитване от значение за правилното му решаване, не може да бъде заставен да приеме друго с акт на от по-горната съдебна инстанция. Отчитането на ролята на националния съд по прилагане на правото на ЕС е скрепена с процесуалната норма на чл.631ГПК, изрично изключваща контролно отменителния ред спрямо определенията,с които се спира производството по делото заради сезиране на СЕС. Този извод не се променя от обстоятелството, че спирането е постановено не от националния съд, отправил преюдициалното запитване, а от друг национален съд, който ще следва да съобрази при решаване на делото си даденото задължително разрешение от СЕС. В този смисъл е практиката на ВКС, опредметена в определение № 452/24.10.2019г. по ч.гр.д.3759/2019г. на ВКС, ІІІ г.о, определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д. № 631/2019г. на ВКС, ІV г.о и определение №414/2020г по ч гр.д № 2170 по описа за 2020г на ВКС, ІІІ г.о, споделяна от настоящия състав.Определението за спиране на делото, постановено от първоинстанционния окръжен съд, в случая не е подлежало на проверка по реда на обжалване с частна жалба.Поради това атакуваното определение на Бургаски апелативен съд е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а частното въззивно производство - прекратено. На основание изложеното,Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение