Определение № 3771 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2705/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. С. Б., чрез процесуален представител адв. Р. Р. против определение № 231 от 19.06.2024г. постановено по ч.гр.д. № 284/2024г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение № 1419 от 30.05.2024г. постановено по гр.д. № 1116/2024г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставена без уважение молбата на К. С. Б. за освобождаването му от дължими по делото такси и разноски. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че е необоснован изводът на въззивния съд за недоказани ежемесечни разходи, извършвани от жалбоподателя за лекарства. Този факт е деклариран по делото под страх от наказателна отговорност, а по делото е установено, че същият е хронично болен с удостоверена диагноза. Съдът не е съобразил в тази връзка, че хроничното заболяване е с дългосрочен характер и не се лекува напълно, а след 2021г. хартиена рецептурна книжка не се издава. Наред с това поддържа, че приетата от МС линия на бедност за настоящата година е в размер на 526 лв. След заплащане на месечните си вноски по кредита и разходите за лекарства, ищецът остава със сума до тази на линията на бедност. В тази насока счита, че следва да се отчете и предвиденият в ГПК несеквестируем доход в размер на минималната работна заплата, т.е. законодателят е преценил, че именно последният е хуманният размер на дохода, който следва да се остави на разположение на страната за месец. В случая, въпреки установеният по-нисък разполагаем размер на несеквестируемия месечен доход, неправилно въззивният съд е достигнал до извод, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства, позволяващи му да заплати дължимата по делото държавна такса. Отправя искане в тази връзка да се отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови друго, с което молбата да се уважи. В изложение към частната жалба твърди, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както следва: 1/ Достатъчно ли е въз основа на декларираното под страх от наказателна отговорност и представяне на рецептурна книжка да се приеме за доказан факта, че ищецът има разходи за лекарства във връзка с лечение на хронично заболяване? Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с определения № 601 от 22.11.2012г. по ч.гр.д. № 562/2012г. на ВКС, I ГО; № 46 от 18.02.2019г. по т.д. № 312/2019г. на ВКС, II ТО и № 289 от 10.06.2015г. по ч.т.д. № 1264/2015г. на ВКС, II ТО. 2/ Следва ли при произнасянето си в производство по чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът да съобрази установените доходи с линията на бедността в страната към датата на произнасянето? Въпросът според частния жалбоподател е решен в противоречие с определение № 38 от 10.01.2024г. по ч.т.д. № 1024/2023г. на ВКС, I ТО. Ответник по молбата не е бил конституиран, поради което процедурата по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е изпълнена. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – молител по молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел за установени следните факти: К. С. Б. предявил срещу Л. К. К. и К. М. К. конститутивни искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на алеаторен договор, сключен на 10.11.2017г. и оформен в НА № .........г., по силата на който ищецът и съпругата му Д. К. Б., п. на 03.05.2022г. прехвърлили на първата ответница, по време на брака й с втория ответник правото на собственост върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с ид. ..........................., представляващ апартамент № 22/70, находящ се в сграда, изградена в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ от 98.36 кв.м., срещу поето преобретателката задължение да се грижи и издържа прехвърлителите до края на живота им, при запазено пожизнено право на ползване на последните, докато са живи до размера на собствените на ищеца 5/8 ид.ч. В исковата молба ищецът отправил искане да бъде освободен от задължението за плащане на такси и разноски по делото, поради липса на достатъчно средства, позволяващи му да заплати същите. В представена декларация за имотно и гражданско състояние ищецът декларирал следните обстоятелства: месечен доход в размер на 750 лв. от пенсия /798.86 лв. съгласно писмо от ТД на НАП – Пловдив – л. 18/; не упражнява дейност като ЕТ, нито извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност; вдовец е; не осигурява издръжка на други лица; не притежава недвижими имоти; притежава лек автомобил „Опел корса“ с година на производство 1994г.; не притежава дялове и акции в търговски дружества; не притежава парични влогове; страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 200 лв. месечно за лекарства, както и изплаща кредит с месечна вноска 400 лв. на месец. С допълнителна декларация от 28.05.2024г. ищецът декларирал, че в открити на негово име разплащателни сметки в описаните банки няма налични средства, покриваща размера на дължимата по делото държавна такса от 403.08 лв. Въз основа на приета по делото данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на алеаторния договор е установено, че цената на иска определена по регламента на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 от ГПК възлиза на 40308.13 лв., а дължимата държавна такса по предявения иск – на 403.08 лв. Съгласно постъпила по делото информация от директора на ТД на НАП – Пловдив, ищецът е страна по трудов договор, сключен на 06.06.2023г. с работодателя „Марина Секюрити Сикрет Груп“ ЕООД, по който получава трудово възнаграждение в размер на 467 лв. /към м. 01.2024г./. Пред въззивната инстанция ищецът представил копие от рецептурна книжка, установяваща предписани в периода 2020-2021г. лекарства, както и че му е поставена диагноза „Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност“ от 20.06.2017г. Приети са също извлечения от банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД и „Пощенска Банка“ АД към 06.06.2024г., от които се установява, че К. Б. е длъжник по договори за кредит, по които изплаща месечна вноска. При тези факти от правна страна, въззивният съд приел, че ищецът е мъж на 72 години, вдовец, ползвател на процесното жилище; общият размер на реализираните от него месечни доходи, формирани от получавана лична пенсия и трудово възнаграждение възлиза на 1265.86 лв. /798.86 + 467/; не е доказано влошено здравословно състояние след 2021г., налагащо извършване на разходи за лечение, доколкото рецептурната книжка съдържа данни до 2021г.; декларираният размер на месечната погасителна вноска по договор за кредит от ищеца е 400 лв., а доказаният от приетите извлечения от банкови сметки в две банки размер възлиза на 536 лв. Посочил, че изплащането на кредит не може да обоснове извод за липса на възможност ищецът да заплаща такси и разноски за производството по делото. При установения размер на месечните доходи, дори и изплащайки кредити /1265.86 - 536 = 729.86 лв./ приел, че ищецът има възможност да отдели, задоволявайки надлежно своите жизнени нужди, сума в размер на 403.08 лв., за да плати държавната такса по делото, както и разноски за подлежащото на провеждане съдебно производство. В заключение приел молбата за освобождаване от такси и разноски за неоснователна, в който смисъл постановил и обжалваното определение. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотези на т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. Предвид изложените от частния жалбоподател доводи и данните по делото релевантният за спора процесуалноправен въпрос се отнася до предпоставките за освобождаване от такси и разноски по чл. 83, ал. 2 от ГПК и обхвата на преценката на съда за липсата на достатъчно средства на страната да заплати същите. Въпросът е включен в предмета на произнасяне в обжалваното определение и разрешението му е обусловило решаващите правни изводи на въззивния съд. Даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 289 от 10.06.2015г. по ч.т.д. № 1264/2015г. на ВКС, II ТО и в определение № 38 от 10.01.2024г. по ч.т.д. № 1024/2023г. на ВКС, I ТО, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Ето защо са налице предпоставките – обща и специална – за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по следните уточнени въпроси: При установяване на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК следва ли съдът да вземе предвид декларираните от ищеца обстоятелства в декларация или за проверка достоверността на същите следва служебно да събере официална информация? Линията на бедност в страната определена с акт на Министерски съвет съставлява ли обстоятелство по чл. 83, ал. 2, т. 7 от ГПК? В определението по ч.т.д. № 1264/2015г. на ВКС, II ТО, както и в цитираната в съдържанието му практика на ВКС е прието, че в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК имущественото и семейно положение на молителя може да бъде установено с декларация или с представяне на доказателства в тази насока. Ако такива доказателства по делото не са представени, а в декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК и останалите съдебни книжа се съдържат само твърдения на молителя или съществува неяснота относно релевантните обстоятелства, съдът следва да извърши преценка дали представянето на доказателства е необходимо и в този случай да даде указания за представянето им. Настоящият съдебен състав споделя това разрешение. В чл. 83, ал. 2 от ГПК законодателят е осигурил достъп до правосъдие и на физическите лица, чието материално положение изключва или затруднява тяхната възможност да заплатят такси и разноски по делото. Обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид по молбата за освобождаване от такси и разноски в хипотеза на чл. 83, ал. 2 от ГПК законодателят е уредил неизчерпателно, но не и служебно негово задължение да проучва достоверността на заявените от молителя обстоятелства в подписана под страх от носене на наказателна отговорност по чл. 313 от НК, респ. на гражданска отговорност за вреди по чл. 3 от ГПК декларация или на установените с други представени от молителя доказателства обстоятелства по т. 1-7 на чл. 83, ал. 2 от ГПК. При липса на данни за част от релевантните обстоятелства или неяснота по тях, съдът следва да укаже на страната нередовността/непълнотата на извършеното процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определи срок за поправката по реда на чл. 101, изр. 2 от ГПК. Съдът може да изиска официална информация от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с нея /чл. 186 от ГПК/, но не може да основе преценката си на предположения. Във всички случаи преценката на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, т. 1 – 7 от ГПК съдът следва да изгради при балансирано приложение на диспозитивното и служебно начало и на принципа на установяване на истината в гражданския процес на плоскостта на гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбите на чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС право на достъп до съдилищата. Съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства съдът следва да съпостави с размера на таксите и разноските, преценени в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадия на производството, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В определението по ч.т.д. № 1024/2023г. на ВКС, I ТО е дадено разрешение, което настоящият състав на ВКС споделя, че възможността на молителите за заплащане на дължимата държавна такса следва да се преценява с оглед действителния размер на средствата за издръжката на едно лице или домакинство, при съобразяване на специфичните разходи, редовно извършвани от страната, свързани със задоволяване на екзистенциални нужди. Стойностите на минималната работна заплата и на линията на бедността, определяни ежегодно с акт на Министерския съвет могат да служат единствено като ориентир наред с останалите обстоятелства при преценката на съда по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Т.е., както стойността на МРЗ, така и тази на линията на бедност установени с акт на МС към момента на произнасянето са обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 7 от ГПК, служещи като ориентир при преценката на съда по искането за освобождаване основана на съотношението достатъчност/недостатъчност на средствата, с които страната разполага и размера на дължимите по делото такси и разноски. С оглед изложеното, въз основа на установените факти – декларираните от ищеца обстоятелства и представени от него писмени доказателства, неправилен поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснован е изводът на въззивния съд, че по делото не е доказано влошено здравословно състояние на ищеца след 2021г., налагащо извършване на разходи за лечение. При формиране на преценката си по чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът служебно е събрал доказателства избирателно само за част от релевантните обстоятелства /по т. 1, 2 и 5 на чл. 83, ал. 2 от ГПК/, а за декларираното от ищеца влошено здравословно състояние не е изискал служебно необходимата информация, нито е указал на страната нередовност на процесуалното действие по реда на чл. 101, изр. 2 от ГПК. Не е съобразил декларираното от ищеца обстоятелство, че страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 200 лв. за лекарства; установеното по делото от данните от персонализираната информационна система на НЗОК, че на ищеца е поставена диагноза „хипертонична болест на сърцето“ от 20.06.2017г. без данни заболяването да е излекувано до пълно оздравяване към настоящия момент; че от 2022г. се преустановява заверката на хартиени рецептурни книжки в РЗОК, а на хората с хронични заболявания се издава електронна рецептурна книжка под формата на електронен документ и това е причината в представеното по делото копие на хартиената книжка данните за предписани и отпуснати лекарства да са до 2021г. /чл. 42 от НРД на МД за 2020-2022г./. От друга страна линията на бедност за страната, считано от 01.01.2024г., определена с член единствен на ПМС № 212 на МС от 02.11.2023г. е в размер на 526 лв., а минималната работна заплата от 01.01.2024г., определена с ПМС № 193 на МС от 12.10.2023г. е в размер на 933 лв. Ето защо е необоснована преценката на въззивния съд, че разполагаемият доход на ищеца – мъж, на 72 години с влошено здравословно състояние, от пенсия и трудово възнаграждение /1265.85 лв./ е достатъчен за неговата месечна издръжка, при липсата на притежавани имущества и спестявания или други източници на доходи, както и че същият разполага с достатъчно средства позволяващи му да заплати дължимите по делото държавна такса в размер на 403.08 лв. и разноски, чийто размер е още неизвестен. При съобразяване на декларираните специфични разходи за здраве /200 лв./ и за погасяване на кредит /400 лв./, редовно извършвани от страната, заплащането на дължимата по делото държавна такса от 403.08 лв. би поставило ищеца в невъзможност да задоволява екзистенциални жизнени нужди, присъщи на всеки човек с остатъчната сума от 262.77 лв. Ето защо необоснован е изводът на въззивния съд, че ищецът разполага с достатъчно средства, позволяващи му да заплати дължимите по делото такси и разноски. По изложените съображения, съдебният състав на ВКС приема, че молбата на К. Б. за освобождаване от такси и разноски по делото е основателна и следва да се уважи. Обжалваното определение като неправилно и необосновано следва да се отмени. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение