Определение № 1195 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 386/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. М. срещу решение №219/06.12.2022г. по гр.д.№285/22г. на Окръжен съд Разград, с което е обезсилено решение №66/26.05.2022г. по гр.д.№714/21г. по описа на Районен съд Кубрат и е прекратено производството по предявените от нея срещу „МБАЛ Кубрат“ЕООД установителни искове, като в нейна тежест са присъдени направените от насрещната страна разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон.Оспорва се като погрешен изводът на съда за липса на правен интерес у касаторката да води установителен иск за незаконосъобразност на решението на Общински съвет Кубрат за прекратяване на правомощията й като управител на болницата. Иска се касационната инстанция да допусне решението на окръжния съд до касационен контрол, като го отмени и уважи предявените от касаторката искове. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи,че съдът се е произнесъл „по процесуалноправния въпрос относно възможността да се предяви установителен иск преди предявяване на осъдителен иск, както и по въпроса относно задълженията на въззивния съд да формулира ясни правни изводи относно мотивите си за вземане на решението си“ в противоречие със задължителната практика на ВКС / ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС по първия въпрос и решения по гр.д.№1685/19г. на І г.о. на ВКС, гр.д.№4297/14г. на ІV г.о. на ВКС и гр.д.№4783/21г. на ІІІ г.о. на ВКД по втория въпрос/. В депозиран в законоустановения срок писмен отговор, ответникът „МБАЛ Кубрат“ЕООД изразява становище за липса на осъществени с касационната жалба и писменото изложение предпоставки за допускането ѝ до разглеждане по същество и за правилност на обжалвания съдебен акт. В този смисъл излага съображения за неоснователност на наведените с тях оплаквания и искания и прави искане за недопускане на касационното обжалване, евентуално – за отхвърлянето на подадената касационна жалба. Претендира разноски за касационното производство. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: С атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение Разградски окръжен съд е констатирал, че производството по делото е образувано по предявен от М. срещу „МБАЛ Кубрат“ЕООД установителен иск за признаване за установено,че сключеният между кмета на [община] и ищцата договор за контрол и управление на „МБАЛ Кубрат“ЕООД е неправомерно прекратен в нарушение на §10 от ДР на ППЗПП, като същата е предявила и инцидентен установителен иск за признаване за установено, че трето за спора лице – д-р Балканджиева към датата на избора й за управител на болницата не е имала право да упражнява медицинска професия, тъй като е загубила лекарска правоспособност. Посочил е,че правния си интерес от воденето на тези искове ищцата е обосновала с това,че е била лишена от икономически полза във вид на трудово възнаграждение за периода, от прекратяването на договора до датата на изтичането на срока на договора. На базата на тези твърдения съдът е направил извод,че липсва правен интерес у ищцата от търсената с предявения главен установителен иск защита.Посочил е,че претенциите си за възнаграждение от договора за управление ищцата може да защити с осъдителен иск, в хода на разглеждането на който, като преюдициален факт, ще се установява наличието или не на валидно сключен договор за възлагане на управление и срока на неговото действие. Липсата на правен интерес съдът е обосновал и с наличието на вече извършено вписване в Търговския регистър освобождаването на ищцата като управител и вписването на д-р Балканджиева като нов такъв, след проведен конкурс, считано от 08.06.2022г. Допълнително е посочил,че с главния иск се цели установяването на факта до кой момент е съществувало правоотношението по договора за възлагане на управление, но, доколкото не е изрично предвиден в закона случай на установяване по съдебен ред на подобни факти, това е още едно основание за недопустимост на иска, съгл. ограничението по чл.124 ал.4 изр.2 ГПК. За процесуално недопустим съдът е намерил и инцидентно предявения установителен иск, с който е оспорена правоспособността на трето,неучастващо в производството лице за заемане на длъжността управител, като е посочено,че изборът на управител на здравното заведение е в правомощие единствено на едноличния собственик на капитала му, какъвто в случая е Общинският съвет Кубрат, а взетото от него решение в тази връзка не рефлектира върху правната сфера на освободения и вече заличен бивш управител. По тези съображения въззивният състав е заключил,че ,като се е произнесъл по недопустими искове, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, които подлежи на обезсилване. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито, обуславящи крайния постигнат с тях резултат, разрешения касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, тъй като именно с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. От значение за осъществяването на достъпа до касация е, че въпросите следва да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешението им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение. Въпросите не могат да са хипотетични, а да са от непосредствено значение за изхода на делото, но същевременно да не са от фактологичен характер и по правилността на постановения съдебен акт. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В представеното от касаторката изложение конкретни правни въпроси по решаващите изводи на въззивната инстанция не са формулирани. Общо заявеното като въпрос „относно възможността да се предяви установителен иск преди предявяване на осъдителен иск“, не сочи на конкретно разрешение, дадено от въззивния съд по обуславящ начин, което освен това да е в противоречие с цитираната в изложението задължителна практика.Същата е относима към предявяването на искове за вещни права, поради което е неприложима към разглежданата по настоящото дело хипотеза. Заявеното на следващо място „относно задълженията на въззивния съд да формулира ясни правни изводи относно мотивите си за вземане на решението си“, дори да бъде възприето като въпрос за задълженията на въззивния съд при осъществяването на решаващата му дейност, с оглед обвързването му с твърдения,че съдът не се е произнесъл по предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, както и по изложените от ищцата-въззивник доводи пред двете инстанции, не може да обоснове наличието на общото основание за допускане на касационния контрол. Липсата на такова произнасяне не е обуславящо, предвид факта,че извършената от въззивната инстанция проверка е за допустимост на постановения от първата инстанция съдебен акт, поради което за въззивния съд не съществува задължение да се произнася по факти и доводи, свързани със съществото на спора. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на решението на Окръжен съд Разград до разглеждане по същество от касационната инстанция. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 1700 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение