Определение № 3805 от 29.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В. Д. срещу решение № 627 от 23.11.2022 г. по в.гр.д.№ 531 от 2022 г. на Благоевградския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 906051 от 17.01.2022 г. по гр.д.№ 2006 от 2020 г. на Благоевградския районен съд, с което С. Д. е осъден да преустанови неоснователните действия, с които препятства и ограничава възможността на ищеца Б. И. Ю. да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху собствената му част от поземлен имот с пл.№ 144, кв.5 по плана на [населено място] поле, общ.Благоевград с площ от 583 кв.м., както и да премахне последиците от неоснователните си действия, като премахне за своя сметка: неправомерно и неоснователно изградената ограда от 38 м., навлизаща в гореописания имот и заграждаща площ от 356 кв.м. от имота, подробно описана в диспозитива на решението, както и частта от 35 кв.м. нова стопанска постройка, представляваща дървена конструкция и термопанели на един етаж, която попада частично в границите на гореописания имот.

В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, необосновано и неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове по чл.109 ЗС относно вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност? Касаторът твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

2. Следва ли въззивният съд да се произнесе задължително по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр.д.№ 2040 от 2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 403 от 23.01.2015 г. по гр.д. № 3902 от 2014 г. на ВКС, ГК, ГК, ІV г.о., решение № 229 от 18.10.2013 г. по гр.д.№ 3099 от 2013 г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Ответникът по жалбата Б. И. Ю. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 29.05.1995 г. ищецът Б. И. Ю. е придобил собствеността върху дворно място от 895 кв.м., представляващо имот с пл.№ 144, кв.V по плана на [населено място] поле, общ.Благоевград. Към онзи момент имотът бил с трайно материализирани на място граници- ограден с телена ограда с колци. Със заповед № 1816 от 19.07.2001 г. на Кмета на Община Благоевград е одобрено ЧИУР и ЧИЗРП, с което от имот пл.№ 144 е образуван парцел XV-144 за жилищно застрояване с площ от 312 кв.м., 225 кв.м. от този имот са отредени за улица, а останалите 358 кв.м. остават извън регулация. По отношение на имота не е извършвана отчуждителна процедура, поради което посочените 583 кв.м. са останали в собственост на Б. Ю.. С нотариален акт № 123 от 27.07.2007 г. Б. И. Ю. и съпругата му Й. Д. Ю. са продали на ответника С. Д. УПИ XV-144 в кв.5 с площ от 312 кв.м. След продажбата на УПИ целият имот с пл.№ 144 е останал заграден със съществуващата към онзи момент стара телена ограда с колове.

По делото са разпитани свидетели, чиито показания съдебният състав е съпоставил както помежду им, така и със събраните писмените доказателства, като подробно е мотивирал кои от тях приема за достоверни и защо. От кредитираните от съда свидетелски показания е прието за установено, че ответникът С. Д. започнал да строи къща в УПИ XV-144 не веднага след закупуването му, а след няколко години. До 2016 г. св.В. Ю. стопанисвала частта от имот пл.№ 144, извън продадените на Д. 312 кв.м., на която имало овощна градина. След 2016 г. Д. започнал да загражда имота без съгласието на Ю., като премахнал старата телена ограда и на нейно място изградил тухлена, нареждайки циментови тухли между коловете. Около 2018 г. довършил къщата и тогава изградил в имота и стопанска постройка, също без съгласието на Ю.. След подаден сигнал Д. премахнал част от зида, който останал, но бил по-нисък.

От изслушаната съдебно-техническа експертиза съдът е приел за установено, че в момента на огледа в УПИ XV-144 са изградени: масивна жилищна сграда на два етажа, която попада изцяло в УПИ XV-144; стопанска постройка на един етаж, която попада частично в УПИ XV-144 и частично в останалата част от имот пл.№ 144 и ограда, която не съвпада с регулационните линии на УПИ XV-144. Общата дължина на оградата е 105 м., като от тях 38 м. попадат в имот с пл.№ 144 извън УПИ XV-144 и по този начин е заградена площ от 356 кв.м. от имот с пл.№ 144 извън УПИ XV-144, кв.5 по плана на [населено място] поле. Изградената на място ограда е различна по вид- в северната част представлява подпорна бетонова стена и върху нея телена оградна мрежа; в североизточната част представлява зидария от бетонови блокчета с височина 0.60 м. и върху нея телена ограда; в източната- ограда от бетонови колове и телена оградна мрежа; в южната- зидария от бетонови блокчета с височина 0.60 м. и телена оградна мрежа; в западната представлява ограда от бетонови колове с телена оградна мрежа. По отношение на изградената стопанска постройка експертизата сочи, че площта й е 41 кв.м., от които 6 кв.м. попадат в УПИ XV-144, а 35 кв.м. попадат в имот с пл.№ 144 извън горепосоченото УПИ. Изградената стопанска постройка представлява дървена конструкция и термопанели и за нея не са издавани строителни книжа от Община Благоевград.

От правна страна съдът е посочил, че на основание чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, като за уважаване на претенцията си трябва да докаже правото си на собственост и редом с него неоснователните действия, които възпрепятстват упражняването му. В случая основното възражение срещу предявената претенция е, че не са доказани собственическите права на ищеца. В тази връзка е предявено възражение за придобивна давност, което съдът е приел за неоснователно поради липсата на доказателства до 2016 г. ответникът С. Д. да е упражнявал фактическа власт върху спорната част от имот с пл.№ 144 /извън УПИ XV-144/ явно и необезпокоявано с намерение за своене. Напротив, в периода от 2011-2016 г. на отделни етапи е извършвано строителството на сградата в продадения му УПИ, а до 2016 г. спорната част се е стопанисвала от майката на ищеца, която посещавала и поддържала съществуващата на мястото овощна градина. Според съда, никой от разпитаните по делото свидетели не сочи за конкретни действия на ответника по отношение на процесната част от имота, от които да може да се формира извод, че за периода от придобиване на УПИ до 2016 г. същият е упражнявал фактическо господство върху нея.

По въпроса дали са създавани пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, съдът е приел за доказано, че ответникът С. Д. е изградил без съгласие на собственика незаконна стопанска постройка с площ от 41 кв. м., от която 35 кв. м. попадат в имот с пл. № 144, извън УПИ XV-144, както и ограда с дължина 105 м., от която 38 м. попадат в имот с пл.№ 144, извън УПИ XV-144, заграждайки от него площ от 356 кв.м. Въззивният състав е посочил, че се касае за действия, изразяващи се в построяване на незаконна стопанска постройка, част от която попада в имота на ищеца, и поддържане на така създаденото в резултат на строежа фактическо състояние от ответника, без съгласието на собственика, което съобразно разясненията на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по т.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС представлява пречка за собственика да упражнява правата си. Постройката, ползвана от ответника и разположена частично в имота на ищеца, препятства собственика да упражнява правата си върху имота в пълен обем, а действията на ответника не почиват на правно основание и ищецът не е длъжен да търпи наложените му ограничения. Касае се за такова неоснователно действие, което обуславя уважаването на негаторния иск по чл.109 ЗС, без да е необходимо собственикът на имота да доказва с какво построената сграда му пречи да упражнява правото си на собственост. Според съда обаче, принадлежащата на ответника сграда може да бъде съборена не изцяло, а само в онази част, която засяга правата на ищеца и му пречи да ги упражнява. По отношение на оградата е прието, че след 2016 г. ответникът е премахнал старата телена ограда, с която е бил ограден имотът на ищеца и е изградил плътна ограда, за която не е имало издадено разрешение за строеж. След подадени жалби от страна на ищеца, плътната ограда е премахната от ответника, който на нейно място изградил друга ажурна ограда, която в едната си част представлява зидария от бетонови блокчета с височина 0.60 м. /в южната част/, а в друга част- ограда от бетонови колове и телена оградна мрежа /в източната част/. Касае се за нова ограда, която не е по регулационната линия на притежавания от ответника УПИ, а е изцяло в имота на ищеца. В този случай самото въздействие на ответника върху чуждия имот, без съгласието на собственика, изразяващо се в изграждане на ограда в изцяло чужд имот, представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем и което той не е длъжен да търпи, без да е необходимо да се доказва дали оградата му пречи. Поради изложеното въззивният съд е приел предявения иск за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основания за допускане на касационно обжалване на това решение:

По първия поставен от касатора въпрос (Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове по чл. 109 ЗС относно вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност?) са приложими дадените разяснения с Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3 от 2016 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. При необходимото другарство на съпрузите по искове за собственост законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация, а и естеството на спора също не налага задължителното участие на съпрузите като предпоставка за допустимост на процеса по дела за собственост. Няма основание за отклонение от това тълкуване, което е задължително за съдилищата и е възприето и по настоящия казус. Затова не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по този въпрос.

Вторият въпрос (Следва ли въззивният съд да се произнесе задължително по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?) не е разрешен в противоречие с цитираните от касатора решения. В тях се посочва, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните и да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд не се е отклонил от това разбиране, тъй като подробно е анализирал доказателствата по делото, съпоставил е гласните с писмените такива, като е обосновал кои от тях приема за достоверни, обсъдил е въведеното възражение за придобивна давност и доводите за недоказаност на собственическите права на ищеца. Фактическите и правни изводи на съда са основани на събраните по делото доказателства и са намерили израз в мотивите му. Затова и този въпрос не обуславя допускане на решението до касационно обжалване.

Поради изложеното не са налице сочените основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените два въпроса.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл. 109 ЗС. Решението не е недопустимо поради произнасяне по непредявен иск, както твърди касаторът. В диспозитива на първоинстанционното решение, потвърдено от въззивния съд, няма произнасяне извън заявеното в исковата молба, а само е индивидуализирана частта от оградата, чието събаряне се претендира, с оглед констатациите в заключението на съдебно-техническата експертиза за точните метри, с които оградата реално навлиза в имота на ищеца.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение