Определение № 1002 от 09.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2475/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на ЗКПУ „ЖИТНИЦА“ ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място], общ. Т. е обжалвано решение №74 от 30.06.2022 г. по в.гр.д. №107/2022 на ОС-Търговище, само в частта, с която е потвърдено решение № 7/ 10.01.2022 г., постановено по гр.д. № 788/2021 г. по описа на РС-Търговище, с което, по предявен иск с правно основание чл.58 ЗК от В. И. Г. ЕГН: [ЕГН] против кооперацията, от чието име е подадена КЖ, е постановена отмяна на всички решения на ОС, проведено на 25.05.2921 г. В КЖ се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и се иска от ВКС отмяната му и пререшаване на спора. От страна на ответника по жалбата е депозиран писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират се разноски под формата на платено адв.възнаграждение в размер на 1000 лева. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и искът е неоценяем намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, в обжалваната му пред ВКС част, въззивният съд е изложил следните съображения: Предмет на производството по чл. 58 от ЗК са изчерпателно въведените в исковата молба нарушения на закона и устава, водещи до незаконосъобразност на приетите от събранието решения. Проверката, която съдът извършва при предявен иск по чл. 58, ал. 1 от ЗК за отмяна решение на ОС на кооперацията, се разпростира до съответствието на решението със закона и устава само по въведените от ищеца основания за отмяна. Съдът е приел за установена по спора следната фактическа обстановка: На 25.05.2021 година е проведено общо събрание на ЗКПУ „ЖИТНИЦА“ ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място], общ. Т.. Събранието е било насрочено за 9.00 часа, но поради липса на кворум е отложено за 10.00 часа. Съставен е протокол за проведеното общо събрание, в който е отбелязано, че не са допуснати до участие пълномощниците на член-кооператорите Я. Д. и Н. С., тъй като тези пълномощници не са член-кооператори. Събранието е приело, че в него участват лично или чрез пълномощници 39 член-кооператори. Общият брой на членовете на кооперацията към 25.05.2021 година е 107 души съгласно актуално извлечение от книгата за член-кооператори. В протокола не е отразено, но в настоящото производство се установява, че ищцата В. И. Г. е упълномощила свой представител за участие в събранието, а именно свидетелката Г. П. К., за която въззивният съд е приел, че не е била допусната до участие в ОС. В отделен приложен лист е отбелязано, че на основание чл. 19 от ЗК седем лица също не са били допуснати до участие в събранието. Това са лица, които са поискали да бъдат приети за член-кооператори, но молбите им не са били утвърдени от управителния съвет, респ. – не са били включени за гласуване в дневния ред на общото събрание. По първа точка от дневния ред са освободени като член-кооператори 11 лица поради смърт. Приети са за нови член-кооператори 6 души. По следващите точки от дневния ред присъстващите са запознати с дейността на кооперацията през отчетната 2020 година; изслушали са доклад за Годишния финансов отчет на кооперацията за 2020 г. и отчета за дейността на КС на Кооперацията за стопанската 2020 г. По пета точка, поради изтичане на мандата на досегашните членове на УС и на КС същите са освободени. По шеста точка от дневния ред след проведено тайно гласуване за членове на УС са избрани нови лица. Всички са избрани с 38 /тридесет и осем/ гласа „ЗА", 0 /нула/ „ПРОТИВ" и 0 /нула/ „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ". С оглед наведените твърдения за незаконосъобразност на взетите на ОС на кооперацията решения и за да уважи иска по чл.58 ЗК, въззивният съд е изложил от правна страна следните съображения: като единствено основание за отмяна, същият е приел недопускането до участие в общото събрание на член-кооператори чрез техните пълномощници - нарушения на чл. 9, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗК, чл. 11, т. 2 от Устава и чл. 27, т. 1 от Устава. Доколкото, съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права в съда, съдът е приел, че следва да обсъжда единствено недопускането на ищцата В. Г. до участие в събранието чрез нейния пълномощник Г. К.. Пълномощното е в съответната форма, с нотариална заверка на подписа и с изрично дадени права за участие в общото събрание на кооперацията. Съдът е констатирал, че съгласно устава на кооперацията няма изискване пълномощникът на даден член-кооператор да е задължително също член-кооператор, за да може да представлява по пълномощно друг член-кооператор. Ето защо, въззивният състав е счел, че с недопускане на пълномощниците на такива член-кооператори да участват от името на представляваните в общото събрание на кооперацията, е осъществено нарушение на устава на кооперацията, доколкото в чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закон за кооперациите изрично е регламентирано правото на всеки член-кооператор да участва и гласува в общото събрание на кооперацията лично или чрез упълномощено от него лице. Участието в работата на общото събрание на членовете на кооперацията се гарантира от закона, който предвижда определени процедурни предпоставки, за да е налице редовно свикване и провеждане на общото събрание. Според съда, лишаването на член-кооператор от правото му да участва в общото събрание е сериозна нарушение на ЗК и устава и опорочава взетите на това събрание решения, независимо от броя на присъствалите и гласувалите за тези решения. В тази връзка съдът се е обосновал и с практика на ВКС по чл.290 ГПК Решение № 211 от 09.02.2017 г. по т.д.№ 3329 по описа за 2015 г. на Търговска колегия, І отделение, на ВКС, с което са отменени всички решения на общото събрание на дадена кооперация поради липса на връчена покана за събранието на един единствен член-кооператор, който е предявил иск за отмяна по реда на чл. 58 от ЗК. Според въззивния състав, недопускането на член-кооператор да участва в работата на общото събрание на кооперацията, подобно на неуведомяването му за събранието, е сериозно нарушение на ЗК. Член-кооператорите на дадена кооперация имат своите права и задължения, като ено от основните им права е да участват в работата на общото събрание, да се изказват, да правят предложения, да гласуват за членове на управителния и контролния съвет. Отнемането на това им право, чрез елементарни разсъждения, че гласът им няма значение с оглед резултатите от гласуването на дадено решение, би било в разрез с принципите на законност на всяка една правова държава. Резултатът от неуведомяването на член-кооператор по съответния ред за дадено общо събрание на кооперацията и недопускането за участие в събранието на даден член-кооператор е един и същ – невъзможност за участие в работата на общото събрание въпреки признатото и гарантирано от закона право на всеки един член-кооператор. Ето защо съставът на ОС-Търговище е счел, че взетите на 25.05.2021 година решения на общото събрание на ответната кооперация, са в нарушение на правилата за провеждане на събранието, поради което подлежат на отмяна по реда на чл. 58 от ЗК. С оглед изложеното съдът е приел, че така предявеният иск е основателен и решението на Търговишкия районен съд е стигнал до правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в тази си част. Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал.1, т.1 съотв. т.3 на чл.280 ГПК са поставени два въпроса: 1. За законосъобразността на съдържанието на пълномощно от член-кооператор да бъде представляван при провеждане на ОС на кооперацията от лице, което не е също член-кооператор в същата кооперация; 2. Лишаването на член-кооператор от участие в ОС, независимо от броя на присъствалите и гласувалите за определени решения, опорочава ли последните и представлява ли основание за отмяна; И двата въпроса по естеството си се съотнасят към правилността на конкретния правораздавателен акт, с оглед специфичните за процесния спор факти: съдържанието на конкретното пълномощно и необходимия за вземане на решение в конкретния случай кворум. Следователно отговорите на тези въпроси са в зависимост от конкретните за спора факти-т.е. самите въпроси не се свеждат до тълкуване на съдържанието на конкретна правна разпоредба, с оглед изясняване на съдържанието на правната норма в нея. Съгласно задължителните постановки в мотивите към т.1 на ТР №1/2009 на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. От изложеното следва, че не е налице основание за допускане до касация, с оглед липсата на формулиран от страната,подала КЖ,правен въпрос, който да бъде подложен на дискреция по допълнителните критерии, уредени в чл.280 ал.1,т.1-т.3 ГПК. В полза на ответника по КЖ В. И. Г. ЕГН: [ЕГН] следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на 1000 лева-уговорено и платено адв.възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. С оглед изложеното, съдът