Определение № 3170 от 12.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3550/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 505 от 23.04.2025 г. по в. гр. д. № 3011/2024 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 3825 от 27.06.2024 г. по гр. д. № 5865/2023 г. на Софийски градски съд в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД на Ж. Б. П. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на инцидент, настъпил на 29.03.2023 г. около 19: 30 ч., при който ищцата при излизане от дома си на [улица] тръгвайки по левия тротоар на [улица]с посока на движение към [улица], малко преди кръстовището с [улица], стъпила в дупка, образувана от липсваща плочка, и се спънала в следващата плочка на тротоара, която била издадена над нивото на дупката, изгубила равновесие и паднала върху десния си крак, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 29.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

След частична отмяна на първоинстанционното решение искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел следното:

Прието е, че ищцата е получила травматично увреждане на 29.03.2023 г. при обстоятелствата, посочени в исковата молба – спъване в дупка на тротоара на [улица], малко преди кръстовището с [улица]. След инцидента ищцата отишла в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където било установено, че, вследствие падането, е получила изкълчване на пателата на дясно коляно, наличие на оток, болки и ограничени движения в областта на дясно коляно, наличие на рана, болка и оток в дясна длан с пръсти и силно болезнен ляв лакът. Била приета в болницата и оперирана.

Прието е, че механизмът на настъпилото увреждане е установен от свидетеля Г. Т., който видял спъването и падането на ищцата на посочената дата и при посочените обстоятелства. Медицинската експертиза е установила уврежданията: луксация /изкълчване/ на пателата/капачето/ на дясното коляно, което реализира медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни, контузио peг. кубити синистра /контузия в областта на левия лакът/, което реализира медико-биологичния признак разстройство на здравето неопасно за живота, контузио ллани ет дигити декс. /контузия на дясната длан и пръсти/, което реализира медико-биологичния признак разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните увреждания са получени от удар или падане върху твърди и тъпи предмети и отговарят да са получени от процесния инцидент. Според експерта обичайният период за възстановяване е около 2 до 3 месеца, като ортезата обичайно се сваля след 30 - 45 дни. При ищцата тя е свалена след 42 дни. Окончателното възстановяване на движенията в колянната става обикновено продължава около месец след сваляне на ортезата. При ищцата общо възстановителният период е продължил около 2 до 3 месеца. За период от около 2 месеца ищцата е търпяла болки и страдания, като за първия месец те са били с интензивен характер. Към момента на прегледа /17.05.2024 г. / ищцата се оплаква от нестабилност в дясното коляно. Чести болки и дискомфорт в областта на коляното има както при покой, така и при движение. Обективно: Нормална походка. Няма оток в дясната колянна става. Движенията в ставата - както пасивните, така и активните, се извършват в пълен обем. Липсват клинични данни за увреда на връзковия апарат на самата колянна става. Слаба палпаторна болезненост при натиск и движение на пателата. Лечението на процесиите травми включва прилагането на ТАП /тетаничен анатоксин/, първична хирургична обработка, оперативно лечение - под локална инфилтрационна анестезия е извършена мануална репозиция /наместване/ на пателата и имобилизация с твърда ортеза. Експертът заявява, че самостоятелното връщане обратно на капачката не може да предизвика допълнителни усложнения. Точно обратното, тъй като това действие предотвратява продължителното преразтягане на връзките на капачката, а също намалява и интензитета на болката. Медикаментозното лечение е с болкоуспокояващи средства, антикоагуланти. Проведеното лечение е съгласно съществуващите медицински стандарти.

При тези данни съдът е приел от правна страна следното:

Прието е, че Столична община е длъжна по силата на закона - чл.30, ал.4 и ал.5 и чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/, да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт и поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, както и дейностите по сигнализиране за препятствията по тях и отстраняването на неизправностите във възможно най-кратък срок. Тротоарът, на който е станал инцидентът, е общинска собственост, поради което и съгласно § 6 ПЗР на ЗДвП и чл.30, ал.4 ЗП задължението за поддържането му, вкл. и на монтираните върху същия съоръжения, както и сигнализирането за препятствия по тротоара и отстраняването на неизправностите по тях, е именно в тежест на Общината.

Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл.3, ал.2, т.3 ЗОбС имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл.11 ЗОбС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т.4 ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, са общинска собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът. Разпоредбата на чл.31 ЗП вменява в тежест на общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура. Това задължение с още по-голяма сила важи за зимните месеци от годината.

Прието е, че поведението на Столична община, изразяващо се в бездействие, е противоправно, тъй като не е съобразено с вменените от закона задължения. Платната за движение и прилежащите към тях тротоари са предвидени за обществено ползване и неподдържането им в изправно състояние представлява опасност за здравето на гражданите. Натоварените лица не са извършили необходимите действия за поддръжка на съоръженията в състояние, годно за безопасно придвижване, и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните съобразно приетото по-горе неимуществени вреди в правната сфера на ищцата. Съгласно установената съдебна практика (ППВС № 9/1966 г., ППВС № 7/1958 г.) отговорността по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция. За ангажиране отговорността на възложителя не е нужно да се издири точно лицето, на което е възложена работата, чието виновно бездействие е довело до настъпване на вредата. От значение е единствено, че в резултат на пропускането да бъдат извършени посочените дейности са настъпили вредоносните последици за ищеца.

Прието е за неоснователно възражението на общината, че механизмът на инцидента е останал недоказан. Механизмът се установява от разпитания по делото свидетел. Назначената и неоспорена СМЕ също сочи, че констатираните увреждания могат да са вследствие от падане върху плочки.

Прието е за неоснователно възражението за съпричиняване. Ответникът следва да установи наличието на съпричиняване при условията на главно и пълно доказване. Бланкетното възражение за съпричиняване в отговора на искова молба само по себе си няма как да донесе успех на ответника. По делото не са ангажирани доказателства от ответника, че ищцата не се е съобразила с метеорологичните условия и не се е движила съобразително по улиците в пролетни условия (29.03.2023 г.). Липсват доказателства за наличие на конкретно действие или бездействие при придвижването от страна на ищцата, което да е допринесло за настъпването на събитието. Напротив, според свидетеля Г. Т., ищцата е вървяла пред него на тротоара и се с спънала, опитала се да се хване за стълб отстрани, но не успяла и паднала. От представените от ищцата снимки се установява и състоянието на пешеходната алея на съответното място, която създава реалната възможност човек да се спъне и да падне. Спъването и падането на тротоар, който е в изключително лошо състояние, с липсващи, неподредени и разместени плочки, не може да се приеме като липса на полагане на дължимата грижа от страна на ищцата. На следващо място, вещото лице по СМЕ е категорично /вкл. и при изслушването в съдебно заседание/, че самостоятелното връщане на капачката не може да предизвика допълнително усложнения, а точно обратното – това действие предотвратява продължителното преразтягане на връзките на капачката.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и ППВС № 4/68 г. Отчетено е, че в случая не са ангажирани свидетелски показания за установяване твърдените от ищеца болки и страдания вследствие на увреждането. Съдът се е позовал на СМЕ, в която се посочва, че при такива увреждания лицето би търпяло болки и страдания около 2 месеца, като за първия месец те са били с интензивен характер, макар това да не са преки и непосредствени възприятия какво действително е било състоянието на ищцата.

При определяне на конкретния размер на обезщетението съдът е отчел няколко критерия: 1. Характер на увреждането: Луксацията на пателата, която води до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни. Съдът е възприел становището на експерта, че това е сериозно увреждане. Контузиите на лявата ръка и дясната длан, макар и неопасни за живота, също предизвикват болки и неудобства; 2. Продължителност и интензитет на болките. Поради липсата на свидетелски показания, съдът е отчел като ориентир посочения в СМЕ – около 2 месеца; 3. Лечебен и възстановителен период: При ищцата общо възстановителният период е продължил около 2 до 3 месеца. Към момента на прегледа – 17.05.2024 г., тя все още е имала оплаквания от нестабилност в дясното коляно, чести болки и дискомфорт в областта на коляното. 4. Негативни остатъчни последици: Ако след лечението остават остатъчни проблеми, като ограничена подвижност на коляното или хронични болки в ръката, каквито се установяват от СМЕ, това също ще увеличи размера на обезщетението; 5. Възраст и социално положение на пострадалия: Пострадалата е на възраст 45 години към годината на увреждане. Не е установено дали тя е активна в професионален и социален живот, дали действително живее сама, дали и се налага да търси помощ за справяне с ежедневни нужди след настъпване на инцидента. 5. Обществено-икономическите условия: Размерът на обезщетението следва да бъде съобразен и с икономическите условия в страната към момента на увреждането, а именно – 2023 година.

Съобразявайки тези критерии съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 20 000 лв.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Столична община.

Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно. Ищцата не е ангажирала свидетелски показания за установяване на претърпените болки и страдания вследствие увреждането. Посоченото от експертизата за продължителността на болките и страданията и тяхната интензивност не почива на непосредствени възприятия. Определеният размер на обезщетението не бил съобразен с обстоятелството, че в случая няма трайно увреждане, описаните травми са временни и преодолими, не са представени доказателства за продължаваща болка с клинично изражение. Не била установена причинната връзка между състоянието на настилката и падането. Съдът приел за доказан един неясен механизъм на падане, при който нямало снимков материал, свидетелят не бил очевидец на самото падане, а пристигнал по-късно; нямало измерване или експертна оценка на терена, ищцата не посочила конкретна причина за загубата на равновесие.

Съдът не обсъдил обективната статистическа реалност и непропорционално тежката отговорност на общините.

Размерът на обезщетението от 20 000 лв. бил несъразмерен при описаното леко до средно увреждане и не се основавал на прогноза за дългосрочни вреди. При определянето му бил нарушен принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Съдът допуснал процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото, възраженията и доводите на страните. Решението било и необосновано.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Носи ли възложителят отговорност по чл.49 ЗЗД за вреди, причинени от външна и неочевидна неизправност на тротоарна настилка, при липса на конкретно знание, сигнал или уведомление за съществуването й и при липса на нормативно изискване за ежедневен оглед на публичната инфраструктура;

2. Може ли съдът да приеме наличие на пълна и сигурна причинно-следствена връзка между поведението на общината и вредите, ако механизмът на падането не е установен с категоричност, а единственото доказателство е показание на заинтересован свидетел, дадено при несъответствие с обективните медицински факти;

3. Допустимо ли е съдът да присъжда значително обезщетение за неимуществени вреди, без наличието на обективна съдебномедицинска констатация за трайни или тежки функционални увреждания и при липса на доказана постоянна болка или страдание към момента на експертизата, както и без да се разглежда и съобразява съдебната практика в тази насока.

Жалбоподателят се позовава на един от мотивите в ТР № 1/2021 г. от 01.08.2022 г. по тълк. д № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, че съдът не е длъжен да възприеме оценката на паричния еквивалент на неимуществените вреди, направена от пострадалия. Позовава се на практика на ВКС, според която при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е необходим цялостен анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост. И на последно място – позовава се на съдебна практика, която според него сочи на сходни случаи, при които присъденото обезщетение за неимуществени вреди е по-ниско: решение № 1273 от 03.12.2021 г. по в. гр. д. № 2337/2021 г. на АС-София /недопуснато до касационно обжалване/; решение № 213 от 19.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 714/2019 г., III г. о. и решение № 3015 от 20.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3629/2023 г.

Ответницата в производството Ж. Б. П. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество. Излага и доводи за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на паричната претенция над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

По първите два въпроса не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение съответства на практиката на ВКС по чл.31 ЗДвП, според която изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се извършва от общините и те отговарят при бездействие за изпълнение на това задължение - решение № 1184 от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5107/2007 г., II г. о., решение № 1184 от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5107/2007 г., II г. о., решение № 223 от 20.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2018 г., IV г. о. и др. Същевременно е налице ясна правна уредба – чл.167, ал.2, т.1 ЗДвП, която сочи, че службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране и др., т. е. общината не може да възразява, че не е била уведомена за неизправност на тротоарната настилка и затова не носи отговорност за причинени неимуществени вреди от такива неизправности. Законодателното определяне на задълженията на общината по поддържане на пътищата и проучването на тяхното състояние с цел извършване на своевременен ремонт изключват основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първия въпрос, тъй като е налице ясна правна уредба, която не се нуждае от тълкуване. Въззивното решение е в съответствие и с практиката на ВКС за начина, по който се доказва причинно-следствената връзка между бездействието на общината да поддържа в изправност пътната настилка, включително и върху тротоарите, и причинените вреди от това бездействие. В практиката се приема, че причинно-следствената връзка може да бъде установена както със свидетели, така и с медицинска експертиза. В случая връзката е установена по категоричен начин както с разпитания незаинтересован свидетел, така и с експертизата.

Налице е основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по третия въпрос, който в по-общ вид е за съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД и критериите, които са от значение за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С решението по същество следва да се прецени дали въззивното решение съответства на практиката на ВКС по този въпрос.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,