Определение № 460 от 06.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1603/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Кооперация СИНВЕКС, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 113 от 27.03.2019 г. по в.т.д. № 697/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 419/17.08.2018 г. по т.д.№ 267/2017 г. на Старозагорския окръжен съд, с което [община] е осъдена да заплати на касатора 145 645.26 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2017 г., представляващи остатък от възнаграждение по договор № 112/11.10.2016 г. за изпълнение на инженеринг – проектиране и изпълнение на СМР във връзка с Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на общината, по обособена позиция 2 /сграда в [населено място], [улица]/, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касаторът намира, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения моли за отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер, ведно със сторените по делото разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, като разрешени от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1/ Задължителни необходими другари ли са общината, БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД и Министерски съвет на РБ, чрез областния управител, по дела за заплащане на възнаграждение на изпълнителя по договор за изработка, сключен по реда на ЗОП във връзка с Националната програма за енергийна ефективност, приета с ПМС № 18 от 02.02.2015 г.; 2/ Налице ли е тъждественост в правоотношенията между изпълнителя по договор за изработка, сключен по реда на ЗОП във връзка с Националната програма за енергийна ефективност, приета с ПМС № 18 от 02.02.2015 г. и общината като възложител - от една страна, и правоотношенията между общината и БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД и Министерски съвет на РБ, чрез областния управител по договор за целево финансиране, съгласно същото ПМС, от друга страна; 3/ Какъв особен вид задължения създава ПМС № 18 от 02.02.2015 г. между изпълнителя, общината, БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД и Министерски съвет на РБ – солидарни, неделими или друг вид; Съответно, какво следва да бъде искането в петитума на исковата молба, изходяща от изпълнителя по договор за изработка, сключен по реда на ЗОП във връзка с Националната програма за енергийна ефективност, приета с ПМС № 18 от 02.02.2015 г., срещу БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД и Министерски съвет на РБ, доколкото изпълнителят не е в договорни отношения с тях; 4/ Комисионер ли е общината на уговарящия – Държавата в отношенията с обещателя – изпълнител в полза на третото лице – сдружение на собствениците по смисъла на Националната програма за енергийна ефективност, приета с ПМС № 18 от 02.02.2015 г., или между страните са налице друг тип отношения, основани на индивидуалните договори помежду им. В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба - [община], чрез процесуален пълномощник, изразява становище за нейната неоснователност, както и моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е взел предвид следното: Сключеният договор между страните е по чл.5 ал.1 т.2 от ПМС № 18/02.02.2015 г. за приемане на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й. По силата на постановлението, Държавата предоставя безвъзмездна финансова помощ на регистрирани сдружения на собствениците на многофамилни жилищни сгради, като при определени в методиките към нормативния акт указания финансира извършването на съответните необходими за енергийната ефективност СМР. В този процес участниците са нормативно определени, а именно: 1/ Министерство на финансите, отговорно за методическото ръководство по отношение на бюджетните и отчетните аспекти; 2/ Министерство на регионалното развитие и благоустройството – с координиращи функции, издава съответни методически указания; 3/ Българска банка за развитие АД – участва в договарянето на споразуменията за предоставяне на финансов ресурс, като сключва договори за целево финансиране с кмета на общината и областния управител; 4/ Областен управител – подписва договор за целево финансиране с кмета на общината и ББР АД и наблюдава процеса по обновяване на жилищните сгради на своята територия в изпълнение на договора за целево финансиране; 5/ Сдружения на собствениците по чл.25 ал.1 ЗУЕС, които подават заявления за интерес и финансова помощ в общината, осъществяват контрол върху изпълнението на обновяването чрез упълномощено техническо лице и сключват договор с кмета на общината, 6/ Съответна община, на чиято територия са сградите – тя приема заявления на сдруженията на собствениците, води публичен регистър на същите, издава разрешения за строеж, упражнява инвеститорски контрол, а кметът сключва договори със сдруженията по предоставянето и финансирането на помощта, сключва договори за целево финансиране с ББР АД и областния управител, сключва договори и разплаща всички дейности с външните изпълнители по обновяването; 7/ Външни изпълнители – избират се от общините по реда на ЗОП, в открита процедура. Съгласно предвижданията в Националната програма, одобрените сгради ще получат до 100 % безвъзмездна финансова помощ, сдружението на собствениците, чието заявление е било одобрено, ще бъде поканено от общината да сключи договор по образец, след което общината, от името на сдружението, трябва да сключи договор за целево финансиране с ББР АД и с областния управител по образец. Изрично е посочено, че договарянето, разплащането и финансирането се извършва чрез кмета на общината – от името и за сметка на сдружението на собствениците, като тези дейности и свързаното с тях финансиране и разплащане не се отразяват по бюджетите на общините. Всички операции по Програмата, с изключение на разходите на общината по администриране на процеса, не засягат бюджета на общината, вкл. и по отношение на показателите за поети ангажименти и нови задължения за разходи. Финансирането на предвидените дейности се извършва от Държавата, чрез ББР АД, а безвъзмездната финансова помощ подлежи на отпускане след приключване обновяването на сградите и се предоставя чрез директно погасяване от държавния бюджет /бюджета на МРРБ/ на задълженията на сдруженията на собствениците по ползваното финансиране. Предвид горното въззивният съд е заключил, че в цялостния процес по изпълнение на Програмата общината е участвала като възложител на СМР по обновяването и едновременно с това – като представител на държавата и на сдружението на собствениците, които са ползватели както на финансирането, така и на СМР, свързани с обновяването. Поради това е отрекъл сключеният между страните договор да има самостоятелен характер, а същият е преценен като фактическо и правно продължение на договора за целево финансиране № ЕЕ 748/07.05.2015 г., сключен между ББР АД от една страна, Министерски съвет на РБ, чрез областния управител на обл. Стара Загора – от друга, и кмета на [община], в качеството му на довереник на Сдружение на собственици „Раковски 2015”. Договорът е квалифициран като такъв в полза на трето лице /Сдружението на собствениците/, съгласно чл.22 ал.1 ЗЗД, сключен от комисионера – [община] на уговарящия – Държавата, представлявана от Областния управител, с обещателя – Кооперация СИНВЕКС. Поради изложеното съдът е приел, че възложителят по договора за изработка не може да изпълни задълженията си, без предварителното /или едновременно/ изпълнение на неучастващото в процеса лице – ББР АД, защото само то може да предостави осигурените от Държавата средства за целево финансиране, с които да бъде платено на изпълнителя по процесния договор. Посочено е, че общината е едновременно длъжник по договора с кооперацията и кредитор по договора с ББР АД и Областния управител, поради което е налице правна и фактическа обвързаност между правата на кооперацията спрямо общината и на общината спрямо банката и държавата. Затова, с оглед естеството на спорното правоотношение, решението по делото следва да бъде еднакво по отношение на посочените лица, а от горното следва, че са били налице условията на чл.216 ал.2 ГПК искът да бъде предявен срещу всички тях, в условията на задължително необходимо другарство. На това основание съдът е приел, че страните по исковата молба не са били правилно конституирани, поради което решението на първата инстанция е недопустимо, съгл. чл.270 ал.3 изр.3 ГПК, и следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на първата инстанция за изпълнение на процедурата по чл.129 ал.2 вр. чл.127 ал.2 т.2 и т.5 ГПК, след което делото да бъде разгледано при участие на всички ответници по спора. Дадени са указания за преценка и изясняване дали не се касае и за иск по чл.134 ЗЗД, но отново при законосъобразно конституиране на страните по делото. С оглед решаващите мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия формулиран от касатора правен въпрос, разрешен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, относно това, дали участниците в реализирането на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, приета с ПМС № 18/02.02.2015 г., са задължителни и необходими другари по иска на изпълнителя против възложителя по договор за СМР, сключен на основание чл.5 ал.1 т.2 от ПМС № 18/02.02.2015 г., за заплащане на дължимо възнаграждение. Въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като по него няма практика на касационната инстанция, а същевременно в закона липсва изрична регламентация как се осъществява защитата на външните изпълнители по договора, сключен със съответната община. Касаторът следва да бъде задължен да внесе предварително дължимата за разглеждане на касационната му жалба държавна такса, в размер на 2 912.90 лв. Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение