Определение № 1449 от 26.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 344/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. Н., чрез процесуален представител, против Решение № 155 от 27.05.2025 г. по в. т. д. № 442/2024 г. на Апелативен съд - Варна, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 62 от 14.06.2024 г. по т. д. № 21/2023 г. на Окръжен съд - Добрич, като краен резултат настоящият касатор е осъден на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 31 650,73 лв. (левовата равностойност на 16 182,76 евро), представляваща извършени плащания към правоимащи лица след 14.02.2018 г., обобщени в частични фактури № 129696 от 01.10.2018 г. и № 133363 от 26.03.2019 г., по щета № 0000-1709-17-610728, /DЕ 170737/ във връзка с ПТП от 14.03.2017 г., причинено от Р. Н. при управлението на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. [рег.номер на МПС] под въздействие на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на направените разноски.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси:

1.„Дори да е въпрос по съществото на спора, би ли следвало касационният съд да следи за съобразяването от долустоящия съд на направените от ответника по осъдителен иск възражения, касаещи основателността на иска, доколкото несъобразяването с тези възражения представлява отказ от правосъдие и косвено нарушава принципа на диспозитивното начало в гражданския процес ?“;

2. „Допустимо ли е, при липса на изискани доказателства, касаещи противоправното поведение на страна в процеса, явяващо се предпоставка за претенцията, съдът презумптивно и изхождайки от косвени обстоятелства в тази насока, да уважава предявената срещу страната претенция, още повече при наличието на направено възражение от тази страна в същия аспект, съответно нарушава ли по този начин съдът принципа на диспозитивното начало в гражданския процес ?“.

Като допълнително основание за достъпа до касация формално е посочена разпоредбата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като се твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът – ЗК „Лев Инс“ АД, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За да достигне до частично различен от този на първата инстанция правен извод относно основателност на предявения от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Р. С. Н. осъдителен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, изцяло отречена от Окръжен съд – Добрич, Апелативен съд – Варна е установил, че страните не спорят по факта, че между застрахователното дружество и собственика на товарния автомобил марка „Мерцедес“ е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективиран в полица № 22117000021654 и валидна международна карта за автомобилна застраховка „Зелена карта“, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинените от Р. Н. вреди при управлението на товарния автомобил. За установяване на ПТП като доказателство по делото е бил представен протокол, съставен от полицейски инспектор при полицейска служба Рейланд Пфалц, Полицейско управление Шпаер № 48502 от 14.032017/1012 - част от образуваната пред немския кореспондент на застрахователя преписка по щета, досието по която, отнасящо се до ПТП на 13.07.2017 г., е било изтрито след изтичане на срока за съхранение по причини, свързани със защитата на данните.

Изрично е посочено, че с отговора на исковата молба ответникът Н. е оспорил предявения срещу него иск като единствените конкретни възражения по изложените факти в исковата молба са, че не е управлявал посочения товарен автомобил с алкохол в кръвта, както и че свидетелството за управление не му е изземвано. С оглед на тази констатация е прието за безспорно по делото самото деяние, осъществено от Р. Н. на 13.03.2017 г. срещу 14.03.2017 г., а именно, че същият е управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“, влекач, с рег. [рег.номер на МПС]. При извършване на маневри на територията на фирма Глезер в [населено място], по пътищата за достъп, повредил шест паркирани автомобила, две ремаркета за лодки, ремарке за коне, ремарке за автомобил, колесен товарач, рекламен стълб, и покрива и водосточната тръба на сграда. По сигнал произшествието било посетено от полицейски служители, от които по-късно бил съставен и приложеният по делото неоспорен от ответника протокол. В същия е удостоверено, че на Н. е извършен от полицейските служители доброволен тест с Алкотест, който в 8.40 ч показал стойност от 0.76 промила. С оглед на това, възражението на водача, че не е установена употребата на алкохол от негова страна, е намерено за неоснователно. Изложено е, че проверката за алкохол е удостоверена в съставения от полицейските служители протокол, а причина спрямо водача Н. да не се предприемат мерки за задържане и да не се образува наказателно производство, е обстоятелството, че установеното деяние не съставлява престъпление съобразно мястото на извършването му.

Посочено е също така, че процесното ПТП е осъществено на територията на Германия и третите лица, в чийто патримониум са настъпили вредите, са немски граждани, отправили претенциите си към немското бюро по зелена карта, което предало щетите на международния кореспондент на българския застраховател АВУС за обработка, заведени при него като щета D Е 170737. От представените по делото писмени доказателства е прието за установено плащане от страна на международния кореспондент АВУС на пострадалите лица и на извършилите услугите за установяване размера на щетите лица, включващи такси, разходи и възнаграждения. Наред с това, като доказателство по делото е представен счетоводен отчет по щета DE 170737, в който била посочена датата на всяко едно плащане по щетата и основанието за това. Всички плащания били обобщени и подробно описани с посочване на конкретния разход и лице в съставените от кореспондента АВУС четири частични фактури по щета DE 170737. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза и от представените по делото писмени документи е прието за установено, че българският застраховател – ЗК „Лев Инс“ АД чрез плащане по сметка на Германското бюро по Зелена карта и по сметка на Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи, след плащане от негова страна по банкова гаранция, възстановило заплатената от АВУС на пострадалите лица сума. Изложено е, че при определяне на обезщетението, дължимо на пострадалите лица за претърпените щети, е приложимо немското право, съгласно разпоредбите на Регламент Рим II и по-специално разпоредбата на § 249 ГГК, съгласно който трябва да бъде възстановено състоянието, което би съществувало, ако не беше настъпило обстоятелството, изискващо обезщетение. Ако унищожената вещ е МПС се изплащат т.нар. разходи за подмяна – разликата между възстановителната стойност и остатъчната стойност. В случай на повреда на вещ може да бъде поискана необходимата парична сума вместо възстановяване на състоянието на съответствие. Дължими са също така разходи за теглене и спасяване, разходи за престой, пропуснати ползи, както и разходи за експертни становища, правни разходи и еднократна сума за разходи при злополука. Регламентирано е и присъждане на лихви върху вземанията за обезщетения, както и лихви върху изплатени от застрахователя досъдебни разходи. Доколкото с отговора на исковата молба ответникът Н. не е направил възражения и оспорвания относно размера на изплатените обезщетения за причинените при произшествието имуществени вреди - за установените тотални щети и стойност на ремонтните работи, както и подлежащите на възстановяване разходи на застрахователя, въззивният съд е приел, че изплатените от кореспондента по Зелена карта в Германия на застрахователя обезщетения са определени съобразно правилата на § 249 и сл. от ГГК. Още повече, че част от щетите (разходите за ремонт на спортна лодка Акватрон, лихви и разноски), са били установени с влязло в сила съдебно решение на Областен съд Франкенттал /Пфалц/, от 27.12.2018 г. по дело водено между пострадалия при произшествието собственик и Германското бюро Зелена карта.

С оглед на това, Апелативен съд – Варна е приел, че искът до размера на левовата равностойност на сумата от 16 182,76 евро, представляващи извършени плащания по щетата към правоимащите лица след 14.02.2018 г., обобщени в частични фактури № 129696 от 01.10.2018 г. и 133363 от 26.03.2019г. е доказан и основателен, вследствие на което е постановил обжалвания резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията и доводите в касационната жалба, както и е направено разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, което следва да се съблюдава както от съда, така и от страните. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, който да бъде разрешен от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване.

Горните задължителни указания са изцяло приложими в настоящия случай, доколкото изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа въпроси, отговарящи на общото основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно задължителните указания на посоченото тълкувателно решение.

Направената в началото уговорка, че касае съществото на спора, и с оглед на съдържанието му, първият поставен въпрос е относим към правомощията на касационният съд при проверка правилността на въззивното решение, дължима при допуснат касационен контрол, което изключва годността му да предпостави достъп до такъв.

Вторият въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, който за да приеме за установено противоправното поведение на ответника за нанесените щети е приел за неоспорени твърденията в исковата молба, че при извършване на маневри с управлявания от него товарен автомобил с влекач ответникът Н. е повредил паркирани на територията на фирма Глезер превозни средста и имущество. Освен протокола за ПТП, кредитиран в частта на установеното съдържание на алкохол в кръвта на водача, въззивният съд не се е позовавал на каквито и да са доказателства за установяване механизма на ПТП. Не е ясно какви косвени доказателства има предвид страната във връзка с които е развила въпроса си, поради което същият няма нужното за спора правно значение.

Освен неустановяваването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и по двата въпроса, не е налице и допълнителният критерий по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, посочен формално от страната в изложението към касационната жалба.

С оглед изхода от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК