Определение № 273 от 30.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Предмет на делото са искове по чл.108 и чл.109 ЗС - за предаване владението на тоалетна, представляваща част от апартамента на ищцата №6Б, неправомерно приобщена от ответниците към техния апартамент №6А, при което да бъде съборена зазиданата стена откъм общия коридор; да бъде поставена нова врата за тоалетната и да се зазида стената откъм съседното мокро помещение; както и евентуални искове за предаване владението на същата тоалетна, но като част от четиристайния съсобствен апартамент, включващ в себе си апартаменти №6А и 6Б, при извършване на същите преустройства. Спорът е породен от обстоятелството, че процесната тоалетна е била част от държавен четиристаен апартамент, за който през 1991г. е издадено строително разрешение за разделянето му на два отделни апартамента: апартамент А, състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня-WC, пералня, входно антре и две тераси и апартамент Б, състоящ се от дневна-кухня, спалня, баня-WC и една тераса. Тези два апартамента са продадени по реда на НДИ на двама различни собственика – апартамент А – на съпрузите М. и М. К., а апартамент Б – на К. Д. Б.. Понастоящем ищцата се легитимира като собственик на апартамент Б, по наследство от баща си Карамфил Б., а ответниците – на апартамент А, след извършени няколко последователни продажби от първоначалните собственици. По делото няма данни за архитектурния проект, по който е следвало да бъде извършено обособяването на двата апартамента. Установено е, че в частта, от която е обособен апартамент Б, е имало само баня, която е била преустроена в баня-тоалетна посредством хоризонтална тръба, преминаваща през съседния апартамент А чрез повдигане на пода, което е недопустимо както по действащите към момента на преустройството строителни правила и норми, така и по настоящите. Преустройството е извършено по споразумение от 1993г. на първоначалните собственици на двата апартамента, като собственицита на апартамент А са си запазили правото да оттеглят съгласието си за това техническо разрешение. Впоследствие хоризонталната тръба е запушена с бетон и е станала неизползваема, при което апартамент Б реално е без тоалетна. Вещото лице по делото е установило, че липсват чертежи, от които да се установи по какъв начин е следвало да бъдат разделени ВиК инсталациите; че е невъзможно да се възстанови хоризонталната тръба, тъй като е недопустимо тоалетната на апартамент Б да бъде заустена в апартамент А, както и че за да съществува тоалетна в апартамент Б е нужно да се смени по-тесният вертикален щранг ф 50 с по-широк ф 100, за което обаче е необходимо съгласието на етажните собственици на долните етажи. При тези данни районният съд е отхвърлил всички искове, а въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел, че въпреки строителното разрешение за обособяване на два апартамента и въпреки двата договора за продажбата им по НДИ през 1991г. като самостоятелни обекти, в действителност разделянето на четиристайния апартамент на две самостоятелни части не е осъществено и затова продажбите са нищожни поради липса на предмет. Ищцата не е станала собственик на апартамент Б и не може на това основание да иска предаване владението на процесната тоалетна, нито пък извършване на посочените в исковата молба преустройства. Тя не е станала собственик и на идеална част от четиристайния апартамент, тъй като въз основа на нищожен договор за продажба нейният наследодател не би могъл да придобие собственост. Идеална част от четиристайния апартамент тя би могла да придобие само по давност, но това основание не е въведено с исковата молба. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е допуснал редица съществени процесуални нарушения – необсъждане на възраженията и доводите във въззивната жалба, че спорната тоалетна е била обща част на двата апартамента; необсъждане на всички доказателства по делото; служебно позоваване на нищожност на продажбите от 1991г.; неправилно тълкуване на договорите за продажба. Освен това – след като установил, че не са съществували условия за разделяне на четиристайния апартамент на две реални части, съдът следвало да приеме, че нейният наследодател е придобил собствеността на идеална част от този апартамент, след като не е могъл да стане собственик на реална част. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи във въззивната жалба, както и приетите доказателства; 2. Задължен ли е съдът да тълкува двата договора и без направено възражение. 3. Задължен ли е съдът да следи служебно за действителността на сделките. 4. Дали когато съдът установи, че ищецът е собственик само на част от вещта, следва да уважи иска за съответната идеална част. 5. За частичната нищожност на договора – ако страните желаят настъпването на правните последици на договора, следва ли съдът да се позовава на пълната му нищожност, ако е нищожна отделна клауза на същия. Ответниците в производството Г. В. В. и П. И. А.-В. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Поддържат, че наследодателят на ищцата не е станал собственик на апартамент Б, тъй като в него няма тоалетна. Спорната тоалетна е част от техния апартамент А, затова исковете по чл.108 и чл.109 ЗС правилно са отхвърлени. Правилно е прието, че липсва съсобственост върху двата апартамента, тъй като с договорите за продажба са продадени реални, а не идеални части. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по четвъртия въпрос, който в по-общ план се свежда до това дали в хипотеза, при която несамостоятелни реални части от един апартамент са продадени на различни собственици, настъпва придобиване на идеални части от вещта и дали в този случай съдът може да признае правото на собственост върху идеалната част. Въпросът е определящ за изхода на правния спор по настоящото дело, а даденото разрешение на въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС – решение №58 от 14.03.12г. по гр.д.№678/11г. на ВКС, ІІ ГО. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,