Определение № 37 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1878/2018 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. И. К. и Ф. А. К. против решение № 769 от 13.02.2018 г. по гр.д.№ 5/2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 3867 от 11.10.2017 г. по гр.д.№ 423/2017 г. на РС-Гоце Делчев, с което са отхвърлени исковете, предявени от касаторите при условията на евентуалност: да се признае за установено по отношение на ответниците Н. П. Д., А. Ю. К., Р. М. Б., Р. Р. Б., Л. Р. С., и В. И. К., че ищците са собственици на основание покупко-продажба, оформена с н.а. № 33,т.1 от 15.02.2011 г. на нотариус Е. Л. рег. № 137 на шест земеделски недвижими имоти, описани в него, а ако се приеме, че на това основание не са придобили имотите, съдът да ги признае за собственици на основание давностно владение на същите имоти. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, тъй като съдът не се е произнесъл по заявените придобивни основани и за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 70, 79, ал.2 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи изискванията за обсъждане на доказателствата и доводите на страните и за необоснованост на изводът, че не са придобили правото на собственост нито на основание продажба, нито на основание придобивна давност за тях, като добросъвестни владелци. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следния правни въпроси: 1.допустимо ли е въззивната инстанция да приложи императивни материално правни норми за нарушението на които няма оплаквания във въззивната жалба. Конкретният довод е за това, че съдът е следвало да разгледа спора, прилагайки нормите на чл. 70,79, ал.2 ЗС, че не е разгледал придобивното основание покупко-продажба. По този въпрос, касаторите твърдят противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият поставен въпрос е за предпоставките на добросъвестното владение, съгласно чл. 70 ЗС, по който се твърди противоречие с Р № 1293 от 16.07.2009г. по гр.д.№ 4712/2007 г. ІV гр.о. Третия въпрос е: кога едно владение е смутено и не е спокойно, по който се твърди противоречие с Р № 1369/27.11.2008 г. по гр.д.№ 4729/2007 г. ІV гр.о. Отделно от изложеното, се твърди недопустимост на решението по изложените в касационата жалба причини – не произнасяне по заявените основания за придобиване правото на собственост. Ответниците по касация оспорват допускането до касационно обжалване, тъй като не е формулиран правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл по начин, противоречащ на съдебната практика. Посочените норми не са имрепативни, а не е имало оплаквания във въззивната жалба за неправилното им приложение, не са налице основания за прилагане на института на добросъвестното владение, тъй като страните по сделката, на която се позовават ищците-касатори са син, снаха и баща. По третия въпрос се посочва, че нито касаторите, нито праводателят им са доказали признаците на владението, поради което нормата на чл. 79, ал.2 е недопустима – не са доказали, че са изявили действия, които да доказват, че са владелци, а не държатели на частите на съсобствениците. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По предявеният иск за собственост е установено следното: С решение № 1291Б от 29.01.1998 г. на ПК [населено място] са възстановени на наследници на Ю. И. К. шестте процесни имота. Той е починал 1983 г. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга Д. и низходящи А. К., Н. П. Д., И. П. К. и Д. Б.. Ищецът Р. К. е един от наследниците на сина И. П. К., починал на 19.04.2012 г., а ищцата Ф. К. е негова съпруга, с която е сключил гр. брак на 16.01.2010 г. Ответниците са останалите наследници на общия наследодател Ю. К.. На 15.02.2011г. И. П. и съпругата му продават на ищеца Р. К. шестте процесни земеделски имота. В нот. акт, с който е оформена сделката не е отразен нот. акт, с който са се легитимирали. Ищците се позовават на покупко-продажба, като са навели довод, че праводателите им са владели процесните земеделски имоти от възстановяването им. При условията на евентуалност са предявили и второ придобивно основание – добросъвестно владение, текло от сделката. РС е отхвърли иска, като е приел, че ищците не са придобили на основание покупко-продажба процесните имоти, тъй като и праводателите им не са станали собственици на основание придобивна давност, защото не са преобърнали държането на идеалните части на другите сънаследници във владение за себе си. Дори да са ползвали процесните земи, това не доказва промяна на намерението за своене. Въззивната инстанция е потвърдила решението на |РС, като в решението е изложила теоретични постановки за владението на съсобствен имот, цитирала е задължителна и незадължителна съдебна практика на ВКС. Посочено е, че сделката, на която се позовават ищците е действителна, но е нетранслативна, защото продавачите не са доказали, че са собственици по давност, като не е обсъден въпроса за това, че прехвърлителя притежава идеална част по наследство, по отношение на която сделката е породила транслативен ефект. Обсъден е доводът за добросъвестно владение, като на основание чл. 172 ГПК, съдът е съобразил близката родствена връзка на свидетелите, доведени от ищците за установяване на твърдението им за добросъвестно владение и като не ги е кредитирал е приел, че ищците не са доказали добросъвестно владение за себе си. Съдът е кредитирал показанията на св. К. без родствени връзки със страните, който установява спорове между тях от 4-5 г. и наличието на висящо дело за делба, което е спряно до приключване на настоящия спор с влязло в сила решение. По настоящото дело няма данни кога е предявен иска за делба по гр.д.№ 513/2016 г. от ответниците по настоящото дело срещу ищците за същите имоти, което е спряно. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на възивното решение по първия поставен въпрос, като го преформулира в смисъл: допустимо ли е въззивната инстанция да не приложи императивни материално правни норми за нарушението на които няма оплаквания във въззивната жалба. Ищците са се позовали на покупко-продажба. Съдът е изследвал дали продавачите са били собственици, но само на основание давност. Приел е, че не се легитимират като такива на основание придобивна давност. Не е приложил обаче правилата на Закона за наследството – чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1, а е следвало да съобрази идеалната част, на която прехвърлителят И. К. е бил собственик по наследство и която е могъл да продаде. Този въпрос е важен, тъй като отхвърлянето на иска изцяло с влязло в сила решение би създал сила на пресъдено нещо, че ищците не притежават на основание договор за продажба никаква идеална част, а това решение би било задължително за страните и съда в делбеното производство. По този въпрос се допуска касационно обжалване поради противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият поставен въпрос е за предпоставките на добросъвестното владение, съгласно чл. 70 ЗС, по който се твърди противоречие с Р № 1293 от 16.07.2009г. по гр.д.№ 4712/2007 г. ІV гр.о., което не се представя. Въззивната инстанция е разгледала и наведеното основание добросъвестно владение, но е приела, че между страните е имало спорове, поради което не е налице спокойно владение. По това наведено основание за правото на собственост на ищците, съдът ще се произнесе с решението до колкото този довод фигурира и в касационната жалба. Третият въпрос - кога едно владение е смутено и не е спокойно е относим към предмета на спора. Съдът е приел, че споровете между страните и наличието на висящо дело за делба по иск, предявен 2016 г. е смутило владението. Този извод кореспондира на съдебната практика по приложението на чл. 116, б. „б” ЗЗД. Решение № 1369/27.11.2008 г. по гр.д.№ 4729/2007 г. ІV гр.о., на което се позовават касаторите не е приложено към изложението. С Р № 92 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 327/2012 г., на ВКС, II г. о. се приема, че прекъсването на придобивната давност за вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми, както и на ония искове, например исковете за делба, с които страната се домогва и да установи наличието на самата съсобственост между определени лица, както това става с решението по допускането на делбата. Дали по делото са доказани конкретни факти, които са смутили, прекъснали изтичането на давността от сделката до предявяване на иска за делба е въпрос по същество, който ще се разгледа с решението по спора. В изложеното, се твърди недопустимост на решението по изложените в касационната жалба причини – не произнасяне по заявените основания за придобиване правото на собственост. Това би било основание за допълване на решението от съда, който го е постановил, но не сочи на недопустимостта му. В конкретният случай, въззивният съд е потвърдил изцяло решението, а РС се е произнесъл и по двете наведени основания за придобиване правото на собственост и в този смисъл не е налице не произнасяне по цялото искане. По изложените съображения се допуска касационно обжалване по преформулирания първи въпрос на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение