Определение № 163 от 14.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4177/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Г. чрез пълномощника му адвокат Д. М. против решение № 500 от 22.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1234 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 471 от 15.04.2019 г. по гр.д. № 5046/2018 г. на Районен съд-Стара Загора за уважаване на предявения от Б. К. В. против С. Д. Г. ревандикационен иск по отношение на реална част от 35 кв.м., включена в УПЕ *-* от кв.22 по регулационния план на [населено място] село, индивидуализирана чрез посочени граници и на скица № 1 към на лист 126 от делото, която скица е приподписана от съда и е неразделна част от решението. Б. К. В. е подала чрез пълномощника си адвокат З. М. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е приел, че по делото не е спорно, че страните са собственици на два съседни имота – ищцата на УПИ *-* в кв.22, а ответникът на УПИ *-* в кв.22, което се установява и от представените документи за собственост. Между двата имота от много години имало ограда от телена мрежа с циментови колони. Непосредствено до оградата в имота на ищцата били изградени паянтови постройки. През май месец 2016 г. въззивникът преместил оградата на три метра навътре в двора на ищцата, а постройките съборил. Не е спорно и, че за [населено място] село, общ. Стара З. е изработен само един регулационен план, утвърден със заповед № 9914/15.11.1945 г., който е действащ и към момента. По този план регулационната граница между двата имота не е променяна до момента. Експертните заключения установяват, че двата урегулирани имота са обособени от един имот с регулацията от 1945 г., като тройната експертиза въз основа на геодезическо заснемане и оцифряване на действащия кадастрален и регулационен план от 1945 г., е установила, че поставената през 2016 г. ограда не съвпада с регулационната граница и навлиза с 35 кв.м. в имота на ищцата. При така възприетите факти съдът е направил извод, че регулацията от 1945 г. е определила и границите между имотите, защото при наличие на дворищна регулация, след влизане в сила на регулационния план, правото на собственост върху имотите се преобразува в право на собственост върху парцелите (сега УПИ), които са отредени за тези имоти. Затова е невярно твърдението на ответника във въззивната му жалба, че между имотите няма регулационна граница, а имотна и за да бъде установена тази имотна граница, следва да се измери на място всеки един от имотите, което включвало и трасирането им, и границата е там, където свършва имотът на въззивника, придобит от него с документи за 1 125 кв.м. Изложил е съображения, че погрешно се акцентира върху площта на имота според документите за собственост, тъй като площта никога не е била основен характеризиращ имота белег. Тя е производна от границите му, а не обратно. Границите се определят според плана за регулация. Няма значение, че имотите не са в размерите по скиците, издавани от общината, ако тези скици вярно отразяват регулационните им граници. Ответникът е придобил толкова квадратни метра, колкото са заключени между границите на имота според плана, а не колкото е записано в нотариалния му акт. Затова няма как, изхождайки от записаната в него площ, да се определят границите му. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът само бланкетно е посочил, че съдът се е произнесъл по материално правен въпрос в противоречие с действащ към момента закон – ЗУТ. Липсва обаче посочен въпрос, спрямо който да се прецени дали е налице някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Такъв не може за се уточни и от доводите в касационната жалба и изложението, които са свързани с тезата, че след като за имотите има регулационен план от 1945 г., но няма подробен устройствен план по ЗУТ, то имотите не са урегулирани. В тази връзка е поставен и въпроса: как така има УПИ, а няма ПУП. Посочената теза на касатора противоречи на нормативната уредба, доколкото § 6, ал.1 ПР ЗУТ изрично предвижда, че действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ планове запазват действието си и могат да се изменят при условията и по реда на ЗУТ. Липсва и основание за преценка дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен, тъй като изводите във въззивното решение са изцяло съобразени с практиката на ВКС, че дворищна регулация, с която от един имот се образуват два парцела, определя и имотната граница върху двата нови обекта на вещни права, която имотна граница съвпада с регулационната, както и че площта на имота, макар да е част от основните кадастрални данни, не е индивидуализиращ белег на правото на собственост, а е функция на границите му. С оглед изхода на настоящото производство С. Д. Г. следва да възстанови на Б. К. В. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 700.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат З. Й.. П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение