Определение № 2289 от 16.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1196/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 и ал.3 ГПК. Образувано е по „касационна частна жалба“ от „Групама застраховане“ЕАД срещу определение №182/28.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 211/25 г. на Пловдивски апелативен съд. С това определение е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение №170/14.0.2025г. по гр.д.№783/24г. на ОС Пазарджик в частта,с която е оставено без уважение искането му за спиране на производството по реда на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, а в частта, с която е прекратено първоинстанционното производство, определение №170/14.0.2025г. по гр.д.№783/24г. на ОС Пазарджик е потвърдено. Наведени са оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като се поддържат доводи за наличие на основания за спиране на първоинстанционното производство. Към жалбата е представено изложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, в което се твърди,че обжалваното определение е в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №5/12.07.2018г. по тълк.д.№5/2015г. на ОСГТК на ВКС, според която определението по чл.229 ГПК за спиране на производството по делото подлежи на обжалване, без това да е изрично посочено в закона. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че жалбата срещу посоченото определение е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано да обжалва лице срещу валиден и допустим съдебен акт. Последният в първата му част подлежи на обжалване пред касационната инстанция по реда на чл.274 ал.2 ГПК, а във втората – по реда на чл.274 ал.3 ГПК. При произнасянето си Върховен касационен съд взе предвид следното: За да постанови атакуваното определение в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от „Групама застраховане“ЕАД частна жалба срещу първоинстанционното определение, с което е отказано производството да бъде спряно по реда на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, съставът на апелативния съд е приел,че този отказ не подлежи на обжалване пред по-горната инстанция. Така постановеното определение е правилно.Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК, подлежат на инстанционен контрол по същество определенията, които законодателят изрично е предвидил като обжалваеми, както и тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определението, с което съдът се произнася по реда на чл.229 ГПК, не е предвидено изрично като обжалваемо, но когато с него се спира производството по делото, то има характер на преграждащо, поради което подлежи на обжалване. Обратно – когато съдът постановява отказ да спре производството по делото – развитието на процеса не се прегражда и поради това такова определение не подлежи на обжалване, а извършената в този случай преценка на съда рефлектира върху допустимостта на постановеното от него решение по съществото на спора. Доколкото в случая с определението на ПзОС е отказано спиране на производството, правилно съставът на апелативния съд е отказал да разгледа частната жалба срещу този отказ и е прекратил частното въззивно производство в тази му част. В тази му част определение №182/28.04.2025г. следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 278 ал.4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията, постановени от съд, действащ като въззивна инстанция. Поради това и на основание чл.274 ал.3 ГПК по отношение на частта от определението на апелативния съд, с която е потвърдено определението на окръжния за прекратяване на производството, следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. С атакуваното определение в посочената му част въззивният състав е приел,че ищецът не е изпълнил указанията на първата инстанция за отстраняване на недостатъци в исковата молба /представяне на удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот с внасяне на съответната държавна такса и вписване на исковата молба/, въпреки неколкократното продължаване на срока за изпълнение по искане на страната /общо в рамките на шест седмици/. Поради това е приел,че окръжният съд правилно на основание чл.129 ал.4 вр. ал.3 ГПК е прекратил производството. В частната касационна жалба частният касатор бланкетно се позовава на приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, въвеждайки фактически твърдения и излагайки съображения и правни доводи, свързани с незаконосъобразността на обжалваното определение /и то в частта, с която е отказано спиране на делото/, без да формулира ясно конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който според него е от значение за основанието, на което е прекратено производството по делото и това прекратяване е потвърдено от въззивния съд. Неотносима към решаващите изводи, обусловили подлежащата на обжалване по реда на чл.274 ал.3 ГПК част от въззивното определение е и сочената от процесуалния представител на частния касатор задължителна практика на ВКС,поради което не може да бъде направен извод за приложимост и на допълнителното /освен на общото такова/ основание за достъп по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поради това следва да бъде отказано допускане на определението на ПАС до касационно обжалване в обжалваната с частната касационна жалба част. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение