Определение № 283 от 12.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4073/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Софийска градска прокуратура срещу решение № 264787 от 16.07.2021 г. по в. гр. дело № 11316/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 160590/27.07.2020 г. по гр. дело № 21837/2019 г. на Софийски районен съд. С него Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на жалбоподателя сумата 4500 лв, представляваща обезщетение за причинени от незаконно обвинение неимуществени вреди, и сумата 3600 лв обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихви и разноски, а в останалата част до пълните предявени размери исковете са отхвърлени. Касаторът поддържа, че решението е порочно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. При определяне основанието и предпоставките за носене отговорност от държавата по чл. 2 ЗОДОВ задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди; 2. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се държи сметка за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост при обезвредата. Касаторът счита, че въпросите са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд- ППВС № 4/1968 г. на ВС; решение № 302 от 04.10.2011г. по гр.д. № 78/2021г. на ВКС, I г.о., решение № 321 от 26.11.2014г. по гр.д. № 2516/2014г. на ВКС, IV г.о.; решение № 480 от 23.04.2013г. по гр.д. № 85/2012г. на ВКС, IV г.о. и решение № 832 от 10.12.2010г. по гр.д. № 593/2010г. на ВКС, IV г.о. Ответникът по касационната жалба Н. Д. М., чрез пълномощника си адв. И. В., взема становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с постановление от 28.10.2015 г. по досъдебно производство № 1092/2014 г. по описа на РУ МВР - Д., пр. пр. № 2543/2014 г. по описа на РП – [населено място], Н. Д. М. е привлечен в качество на обвиняем за извършване на престъпление от общ характер по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК и по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, за това, че на 29.12.2014 г. в обл. К., на строителен обект – тунел „Блатино“ № 1 от км. 324+450 м. до км. 324+840 м, част от автомагистрала „С.“ – Л. № 2, участък „Д. - Б.“, е причинил на Й. И. Делирадев от [населено място] средна телесна повреда, изразяваща се във фрактури на двете кости на дясната подбедрица в областта на глезенната става, довели до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – техническо ръководство на строежите – при констатирани по време на изкопните работи в дясната тръба на тунела обрушвания на земна маса и скални късове, в качеството си на технически ръководител на строителния обект не е осигурил изпълнението на строежа в съответствие с мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, като не е прекратил работата и не е извел всички лица от строителната площадка при сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота им, както и при наличие на условия, при които се изисква спиране на работата при налична опасност от обрушване и свличане, не е разпоредил незабавно извеждане на хората и механизацията от застрашените зони, в нарушение на чл. 163а, ал. 4 вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, на чл. 26, т. 9, б. „а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и на т. 2.3 от Приложение 1 към чл. 2, т. 2 от същата наредба, както и на част „изкопни работи“ от т. 17 „Безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана“ на раздел 2: „Строително-конструктивна част“ на част 12: „Тунели“ от техническия проект за изграждането на автомагистрала „С.“ – Л. 2, участък „Д. - Б.“ от км. 322+000 до км 328+160, вследствие на което при срутване на земна и скална маса били причинени посочените телесни увреждания на пострадалия Делирадев – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК; както и за това, че на 29.12.2014 г. в обл. К., на строителен обект – тунел „Блатино“ № 1 от км. 324+450м. до км. 324+840м, част от автомагистрала „С.“ – Л. № 2, участък „Д. - Б.“, е причинил на Н. Р. С. от [населено място], обл. К., средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на тялото на 12-и гръден прешлен на гръбначния стълб, довела до трайно затруднение на движенията на снагата, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – техническо ръководство на строежите – при констатирани по време на изкопните работи в дясната тръба на тунела обрушвания на земна маса и скални късове, в качеството си на технически ръководител на строителния обект не е осигурил изпълнението на строежа в съответствие с мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, като не е прекратил работата и не е извел всички лица от строителната площадка при сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота им, както и при наличие на условия, при които се изисква спиране на работата при налична опасност от обрушване и свличане, не е разпоредил незабавно извеждане на хората и механизацията от застрашените зони, в нарушение на чл. 163а, ал. 4 вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, на чл. 26, т. 9, б. „а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и на т. 2.3 от Приложение 1 към чл. 2, т. 2 от същата наредба, както и на част „изкопни работи“ от т. 17 „Безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана“ на раздел 2: „Строително-конструктивна част“ на част 12: „Тунели“ от техническия проект за изграждането на автомагистрала „С.“ – Л. 2, участък „Д. - Б.“ от км. 322+000 до км 328+160, вследствие на което при срутване на земна и скална маса били причинени посочените телесни увреждания на пострадалия С. – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК. Спрямо обвиняемия била взета мярка за неотклонение „подписка“, която била отменена с постановление на прокурор от Районна прокуратура – Д. на 29.09.2016г. В хода на разследването и съобразно събраните доказателства, повдигнатото срещу Н. М. обвинение било прецизирано, като същият бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 29.12.2014 г. в обл. К., на строителен обект – тунел „Блатино“ № 1 от км. 324+840м, част от автомагистрала „С.“ – Л. № 2, участък „Д. - Б.“, в качеството си на технически ръководител /подземен/ на обекта, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност /техническо ръководство на строежите/, в нарушение на чл. 163а, ал. 4 вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 и чл. 168, ал. 4 от ЗУТ, на чл. 26, т. 9, б. „а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и на т. 2.3 от Приложение 1 към чл. 2, т. 2 от същата наредба, както и на част „изкопни работи“ от т. 17 „Безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана“ на раздел 2: „Строително-конструктивна част“ на част 12: „Тунели“ от техническия проект за изграждането на автомагистрала „С.“ – Л. 2, участък „Д. - Б.“ от км. 322+000 до км 328+160 /при констатирани по време на изкопните работи в дясната тръба на тунела обрушвания на земна маса и скални късове, в качеството си на технически ръководител на строителния обект не е осигурил изпълнението на строежа в съответствие с мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, като не е прекратил работата и не е извел всички лица от строителната площадка при сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота им, както и при наличие на условия, при които се изисква спиране на работата при налична опасност от обрушване и свличане, не е разпоредил незабавно извеждане на хората и механизацията от застрашените зони/, вследствие на което при срутване на земна и скална маса е причинил на Й. И. Деливаров от [населено място], средна телесна повреда, изразяваща се във фрактури на двете кости на дясната подбедрица в областта на глезенната става, довели до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник и на Н.Р.С.от [населено място], област К., средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на тялото на 12-и гръден прешлен на гръбначния стълб, довела до трайно затруднение на движенията на снагата – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК. Пред РС – [населено място] е внесено постановление за предлагане за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание срещу Н. Д. М. за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, като в тази връзка било образувано НАХД № 43/2017г. по описа на РС – [населено място]. В първоинстанционното производство по наказателното дело обвиняемият бил представляван от адвокат В. В., като уговореният и заплатен адвокатски хонорар е 2 400 лева с ДДС, което обстоятелство е установено от представения договор за правна защита и съдействие, приходен касов ордер от 02.02.2017 г. и фактура от 02.02.2017 г. С решение от 06.07.2018 г. обвиняемият Н. Д. М. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК и оправдан по същото обвинение. В първоинстанционното производство са проведени общо осем открити съдебни заседания, като в четири от тях е участвал упълномощеният от Н. Д. М. защитник – адв. В. В.. Останалите съдебни заседания били отложени по молби на защитникът на Н. Д. М.. Прокуратурата е упражнила правото си на протест срешу постановеното първоинстанционно решение. В тази връзка пред Окръжен съд Кюстендил било образувано ВНАХД № 477/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, НО. Във въззивното производство било представено пълномощно, с което ищецът е упълномощил същият адв. В. В., с правото да осъществява процесуално представителство на упълномощителя в производството по ВНАХД № 477/2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил. По образуваното въззивно производство било проведено едно съдебно заседание, в което участвал защитникът на ищеца. С решение по посоченото дело от 19.10.2018 г. /което като неподлежащо на обжалване е влязло в сила на същата дата – 19.10.2018 г./ било потвърдено решението от 06.07.2018 г. на Районен съд – Дупница. Според представения договор за правна защита и съдействие от 26.09.2018 г., с предмет защита и процесуално представителство по ВНАХД № 477/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, страните по него са уговорили адвокатски хонорар в размер на 2 400 лева с ДДС, което възнаграждение било заплатено на 04.10.2018 г. Изслушани са гласни доказателства за претърпените от него вреди от неимуществен характер в резултат на наказателното преследване. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид продължителността на преследването по процесното наказателно производство, което е било 3 години – от привличането на ищеца в качеството на обвиняем – 28.10.2015 г. до влизане в сила на решението, с което същият е оправдан – 19.10.2018 г. Приел е, че производството се е развило в разумен срок с оглед предмета на обвинение и елементите, включени в конкретното изпълнително деяние, които подлежат на установяване. Тези обстоятелства характеризират производството със значителна фактическа сложност. Приел е, че на ищеца му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация при средна телесна повреда, като същото е от сферата на професионалната реализация на ищеца, което има по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера. Делото в съдебна фаза се e развило по реда на Глава двадесет и осма от НПК-освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Отчетен е и факта, че към момента на повдигане на обвиненията ищецът е бил на 37 години, като наказателното производство се е провело по време, когато той е бил в активен етап от професионалното и личностното си развитие. Преживял е продължителен и интензивен психическия дискомфорт, както и естествения страх и притеснение от неоснователно осъждане. Като гражданин с чисто съдебно минало и утвърдено добро име /което е установено от показанията на разпитания свидетел/, ищецът е посрещал по-тежко негативните последици от повдигнатите обвинения за свои действия по служба, които са били поддържани от прокуратурата. Приел е, че повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение е затруднило личния, социалния и професионалния му живот в степен, по-висока от обичайната – той е станал затворен и тревожен, чувствал се неуверен в професионалните си качества, поради което напуснал работа, отношенията със сестра му и зет му се влошили заради делото, което довело до прекъсване на отношенията им за около една година. Влошили се и отношенията със съпругата му след започване на делото, налагало се непрекъснато да пътува във връзка с процесуалните действия в наказателното производство, отслабнал с около 30 години в резултат на постоянната тревожност относно бъдещето си. Съдът е приел за неустановени част от твърдените в исковата молба неимуществени вреди, а именно – че е бил подложен на натиск да се признае за виновен; че хората се отдръпнали от него заради воденото наказателно дело /установено е обратното – че той се е затворил и престанал да общува с познатите си/; че се е развел със съпругата си поради воденото наказателно дело /показанията на разпитаната свидетелка в тази част не съдържат данни относно конкретната причина за развод, а единствено относно обстоятелството, че ищецът се е развел след започване на наказателното производство/. Не се установява също, че незаконното обвинение е попречило на професионалната реализация на ищеца съобразно неговото образование и квалификация. Установено е по делото, че той е напуснал заеманата преди обвинението длъжност в строителния сектор по собствено желание. Въззивният съд е приел, че не са налице трайни негативни последици или промяна в социалния му статус, които да са настъпили като пряко проявление от повдигнатото му незаконно обвинение. Няма и данни за настъпването на други, извънредни промени в начина му на живот или други специфични и трайни тежки последици от повдигането на конкретното обвинение. В този смисъл и с оглед съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техния интензитет и проявление във времето, характера и тежестта на незаконното обвинение, продължителността на воденото наказателно производство, наложената в период за около 11 месеца най-лека мярка за неотклонение – подписка, обстоятелството, че производството в съдебна фаза се е развило в по реда на Глава двадесет и осма от НПК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, цялостното негативно проявление върху личния му живот, както и презюмираните морални страдания, преживени тревоги и притеснения, въззивният съд е приел, че сумата от 4500 лв е справедлив размер, който да репарира претърпените неимуществени вреди, както е приел и първоинстанционният съд. Относно изискуемостта, размера и периода на вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е приел за основателна и претенцията за заплащане на обезщетение за забава за исковия период и в присъдения от първоинстанционния съд размер. Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, въззивният съд е приел за основателна до размера на сумата от 2400 лв. С ДДС за първоинстанционното производство и 1200 лв. С ДДС за въззивното производство. Касационната жалба е процесуално допустима в частта, с която се обжалва въззивното решение, постановено по претенцията за неимуществени вреди. В частта относно претенцията за имуществени вреди, същата е недопустима на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /искът е предявен за 4800 лв, т. е. под 5000 лв. и следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият състав приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. По поставените въпроси е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ІІІ г. о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на ІV г. о.; решение от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр. д. № 951/2010 г. на ІІІ г. о., решение № 149 от 2.05.11 г. по гр. дело № 574/10 г. на 3-то г. о. в т. ч. и цитираните от касатора ППВС № 4/1968 г. на ВС и решения на ВКС. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът /периодът/, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В разглеждания случай, въззивният съд е изложил конкретните обстоятелства, които са обусловили размера на обезщетението на неимуществени вреди, изложил е свои съображения, с които е обосновал изводите си по съществото на спора. Като при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е взел предвид всички релевантни обстоятелства, поради което настоящият съдебен състав намира, че решението му не е постановено в отклонение от практиката на ВКС. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, III г. о.