Определение № 1579 от 12.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4148/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 20848/09.09.2022 г. на „Кукуш-1“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат Н. Й.-Х., срещу въззивно решение № 932/13.07.2022 г. по гр.д. № 1145/2022 г. на Окръжен съд - Варна. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и може ли да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани в процеса доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля; 2. Съставлява ли промяна на предмета на правния спор, въвеждането от съда на нови обстоятелства, които формират крайния му извод, без да са наведени твърдения в тази насока от някоя от страните. Ответникът по касация Б. С. Б., чрез пълномощника си адвокат Т. В. Г., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: Производството е за делба във фаза на допускането. С обжалваното решение е отменено решение № 729/18.03.2022 г. по гр. д. № 7367/2021 г. по описа на Районен съд – Варна. Вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от „Кукуш-1“ ЕООД срещу Б. С. Б. иск за допускане на делба на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-16-32/26.04.2011 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо имота със Заповед № 18-1649/26.02.2018 г. на началника на СГКК, стар идентификатор ****, със застроена площ от 55 кв. м. Въззивният съд е приел за установено, че на 29.05.1933 г. с НА № 155/1933 г. Т. П. С. е признат за собственик на празно дворно място в кв. 909, парцел * в [населено място], с площ 340 кв. м., от която 25 кв. м. - застроенa. На 22.03.1964 г. синовете на Т. С. си поделили имота с договор за доброволна делба, като Г. Т. е получил в дял къща от две стаи, заедно с 1/2 ид. част от дворното място, цялото застроено и незастроено от 340 кв.м., а В. Т. е получил в дял 1/2 ид. част от дворното място, цялото застроено и незастроено от 340 кв.м. С решение от 18.03.1987 г. С. М. М. е получила в дял на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) жилищна сграда, находяща се в [населено място], състояща се от стаи и салон, построена върху дворно място пл. 9 в кв. 581, като е осъдена да заплати на В. Т. сума за уравнение на дела. С НА № 2/1993г. Т. В. Т. и М. В. Т. са дарили на майка си С. М. М. следния свой недвижим имот, придобит по наследство и делба, а именно: 1/2 ид. част дворно място, цялото с площ 340 кв.м., находящо се на адрес: [населено място], [улица], представляващо пл.номер 9, кв. 581. Видно от НА № 5/1999г. С. М. М. е продала на Д. И. Т. жилищна страда, състояща се от две стаи и салон, заедно с 1/2 ид. част от дворното място, цялото с площ 340 кв.м., съставляващо пл. номера 9 и 10, квартал 581. С НА № 172/2004г. М. И. К. и К. Ф. К. са прехвърлили на Б. С. Б., следните части, придобити по замяна, а именно 1/2 ид. част от къща, находяща се в [населено място], [улица], без квадратура по документ за собственост, а по удостоверение за данъчна оценка - 56 кв.м. състояща се от 2 стаи, заедно с 1/4 ид. част от дворното място, в което е построена сградата, съставляващи имоти * и *, идентични с парцел *, кв. 581, целият с площ 340 кв.м. С договор за дарение на ид. части от недвижим имот, обективирн в НА № 132/2008 г., Б. С. Б. е дарила на сестра си Н. С. Б. по 1/8 ид. част от два недвижими имота, находящи се в [населено място], [улица], представляващи УПИ №*-* и УПИ №* в кв. 581, идентични с ПИ * и ПИ * в кв. 581. С договор за дарение, обективиран в НА № 35/2018 г., Н. Ц. е дарила на „Дилов Инвест“ ЕООД само 1 кв. м. от притежаваните от нея 74 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор № *** по КК на [населено място], находящ се на адрес: [населено място], [улица], целият с площ 340 кв.м., а съгласно скица на СГКК - 296 кв.м. С договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, обективиран в НА № 36/2018 г., Н. Ц. е продала на „Дилов Инвест“ ЕООД 73 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], находящ се на адрес: [населено място], [улица], целият с площ 340 кв.м., а съгласно скица на СГКК - 296 кв.м., както и 1/2 ид. част от построената в същия ПИ на посочения адрес сграда с идентификатор **** с площ 55 кв.м. С договор за дарение, обективиран в НА № 27/2018 г., „Дилов Инвест“ ЕООД е дарило на „Кукуш-1“ ЕООД само 1 кв. м. от притежаваните от дружеството 74 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], находящ се на адрес: [населено място], [улица], целият с площ 340 кв.м., а съгласно скица на СГКК - 296 кв.м. и само 1 кв.м. ид. част от притежаваната от дружеството 1/2 ид. Част, съответстваща на 27.50 кв.м. ид. части от построената в същия имот сграда с идентификатор ****. С договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, обективиран в НА № 28 от 30.05.2018 г., „Дилов Инвест“ ЕООД е продало на „Кукуш-1“ ЕООД 73 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], находящ се на адрес: [населено място], [улица], целият с площ 340 кв.м., а съгласно скица на СГКК - 296 кв.м., както и 26.50 кв.м. ид. части от построената в същия ПИ на посочения адрес сграда с идентификатор **** с площ 55 кв.м. От приложените по делото схеми, издадени от СГКК-В., се установява, че ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] е с площ 296 кв., като в него са изградени 4 сгради, с идентификатори както следва: **** с площ 55 кв.м., ****, **** и ****. Съдът е приел, че действително, ищецът представя договори за дарения и покупко-продажба на общо 27.50 кв.м. ид. части от сграда и 74 кв.м. ид. части от ПИ, сключени на 30.05.2018 г. с „Дилов Инвест“ ЕООД. По делото обаче лисват доказателства, с оглед на които да се прецени принадлежността на правото на собственост по отношение на праводателката на това дружество. Не са представени доказателства, на какво основание Н. Г. Ц. е придобила правото на собственост, поради което не може да се направи безспорен извод, че тя е била собственик на имотите, които е прехвърлила. От представените по делото титули за собственост, се установява първоначалното придобиване на имота от общия наследодател Т. П. С., последваща делба през 1964 г. между двамата му синове и придобиването на идеални части от имотите от лицето Д. И. Т., закупил през 1999 г. от С. М. М. жилищна страда, състояща се от две стаи и салон, заедно с 1/2 ид. част от дворното място, цялото с площ 340 кв.м., съставляващо пл. номера * и * в квартал 581. Липсват обаче доказателства относно последващите прехвърлителни сделки, поради което не може да се направи извод по какъв начин Н. Ц. е придобила, и на какво основание се легитимира като собственик на ид. част от сградата и ПИ, които впоследствие е прехвърлила на праводателя на ищеца. Същото се отнася и до праводателите на ответницата Б. С. Б.. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод по какъв начин и на какво основание нейните праводатели М. И. К. и К. Ф. К. са придобили собствеността върху посочените идеални части от сграда и дворното място. Страните не установяват чрез пълно и главно доказване правото си на собственост върху идеални части от жилищната сграда с идентификатор ****, и съответните и прилежащи части от ПИ ***, поради което искът за делба на същата следва да се отхвърли. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по повдигнатите процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение. Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди относимите към правния спор доказателства, на които страните основават правата си, както и доводите и възраженията им, съобразно очертания пред него предмет на правния спор, е обуславящ изхода на делото. Касационното обжалване следва да се допусне с оглед проверката за съответствие на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС и посочените от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според които въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди относимите към предмета на спора доказателства, както и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Останалите въпроси не могат самостоятелно да предпоставят допускане касационно обжалване на решението в сочените хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те следва да бъдат разгледани от касационната инстанция в решението по чл.290 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева /петдесет лева/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.