Определение № 50286 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 643/01.02.2022 година, подадена по пощата на 31.01.2022 година, от Д. А. Г. и Д. М. Г., срещу решение № 3/04.01.2022 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори въззивен състав, постановено по гр. д. № 562/2021 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд София е отменил изцяло първоинстанционното решение № 39/18.05.2021 година на Районен съд Пирдоп, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 422/2020 година и е отхвърлил предявените от Д. А. Г., Д. П. А., М. П. Г. и Д. М. Г. срещу Г. П. Ц. искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне до размера на 6/8 идеални части на сключения на 04.02.2009 година договор прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №, т., рег. № 1, дело № / година, поправен с нотариален акт №, т., рег. №, дело № / година, двата на Д. А.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пирдоп, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара, между А. М. Г., в качеството му на прехвърлител и Г. П. Ц., в качеството му на приобретател, с който прехвърлителят е прехвърлил на приобретателя правото на собственост върху поземлен с идентификатор № по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-17/14.05.2007 г. на ИД на АК, заедно с построените в имота сграда с идентификатор №, сграда с идентификатор № и сграда с идентификатор №. и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищците 6/8 идеални части от посочените недвижими имоти, които А. М. Г. е прехвърлил на Г. П. Ц. с договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. В подадената от Д. А. Г. и Д. М. Г. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение, в частта му, с която исковете са отхвърлени до размера на притежаваните от тях / идеални части от наследството на А. М. Г., е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и да бъде постановено друго, с което предявените от тях срещу Г. П. Ц. иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да бъдат уважени до размера на притежаваните от тях / идеални части от наследството на А. М. Г.. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд София по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по подадената касационна жалба Г. П. Ц. е подал отговори с вх. № 1733/16.03.2022 година и с вх. № 1738/17.03.2022 година, с които е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 3/04.01.2022 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори въззивен състав, постановено по гр. д. № 562/2021 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. Д. А. Г. и Д. М. Г. са били уведомени за обжалваното решение на 11.01.2022 година, като подадената от тях срещу същото касационна жалба е с вх. № 643/01.02.2022 година и е подадена по пощата на 31.01.2022 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд София е изложил съображения за това, че с нотариален акт №, т., рег. №, дело № / година на Д. А.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пирдоп, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара А. М. Г. продал на Г. П. Ц. недвижим имот, намиращ се в [населено място], представляващ поземлен с идентификатор № по кадастралната карта на града, одобрена със заповед № РД-18-17/14.05.2007 г. на ИД на АК, заедно с построените в имота сграда с идентификатор №, сграда с идентификатор № и сграда с идентификатор №, за сумата 10 550.00 лева. С нотариален акт №, т., рег. №, дело № / година на Д. А.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пирдоп, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара била допусната поправка в първоначалния нотариален акт в следния смисъл: на стр. 1 вместо заглавието „Нотариален акт за продажба на недвижим имот“ да се чете „Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за определена парична сума, както и срещу задължение за издръжка и гледане“; на стр. 1, ред 12 вместо думата „продава“ да се чете „прехвърля“; на стр. 1, ред 32 вместо думата „за сумата“ да се чете „срещу заплащане на сумата“; на стр. 1, ред 34 след думата „акт“ да се чете „както и срещу поемане на задължение от страна на Г. П. Ц. да поеме гледането и издръжката на А. М. Г., като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, до края на живота му“; на стр. 2, ред 7 след думата „акт“ да се чете „както и че е съгласен да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя до края на живота му“. От представеното удостоверение за наследници било видно, че А. М. Г. бил починал на 09.03.2020 година и негови законни наследници били брат му Д. М. Г. и децата на починалите преди него негови братя - Д. А. Г., М. И. Г., М. И. Г., Д. П. А. и М. П. Г.. От представеното експертно решение на ТЕЛК от 24.12.2012 г. се установява, че А. М. Г. бил с определена пожизнено 100.00 % трайна намалена работоспособност с чужда помощ, с начална дата на инвалидност от 18.12.2008 година, с водеща диагноза „Кардиомиопатия“. Според показанията на свидетелката А. И., А. М. Г. я бил пуснал да живее в къщата си да го гледа и да му помага, като тя живяла там 12-13 година и го гледала до 2009 година–готвела, перяла, чистела, садяла градина в двора, пазарувала по негова поръчка с пари, които той й давал. Когато отишла да живее при него, А. М. Г. не бил в добро здраве, първо бил с две бастунчета, а после около една година преди смъртта си бил в инвалидна количка. А. М. Г. ползвал услугите на социалния патронаж към общината, от където идвали хора да му помагат по един-два часа на ден и му носели храна. През останалото време свидетелката му помагала. Г. П. Ц. живеел наблизо през улицата. Той идвал при А. М. Г. по времето, в което тя е била в къщата. Свидетелката твърди, че била виждала Ц. да реже дърва на А. М. Г.. Тя не била виждала Г. П. Ц. да дава пари на А. М. Г. за издръжка, нито да му носи нещо и да му помага. Твърди, че прибирайки се от болница, тя е заварила А. М. Г. починал в дома му и първо отишла при Г. П. Ц. за помощ. Съгласно показанията на свидетелката Е. С., от 2013 година сезонно тя посещавала къщата на А. М. Г., който давал под наем лятната си кухня на цигани, за да взима оттам работници за събиране на картофи и сено. Когато ходела в къщата, заварвала там А. И. (разпитаната преди нея свидетелка), която шетала в къщата и готвела. Веднъж свидетелката заварила в къщата асистентка. А. М. Г. имал проблеми с ходенето. Когато минавала покрай къщата, свидетелката виждала Г. да отваря портата. В края на 2013 година той поискал от свидетелката 20 000.00 лева назаем, като споделил, че му трябвали за дело, което било спряно. Свидетелката твърди, че не била заварвала Г. П. Ц. в къщата на А. М. Г.. Според показанията на свидетелката В. Д. почти всяко лято тя ходела в бащината си къща в [населено място] която била на около 200.00 метра от къщата на А. М. Г.. През последните 7-8 години Г. бил много зле физически-подпухнал, напълнял, трудно подвижен. Свидетелката била виждала А. М. Г. да стои вечер пред портата. Свидетелката нямала преки наблюдения кой бил полагал грижи за А. М. Г.. Той й се оплаквал, че имал финансови проблеми и очаквал финансова помощ от хора, на които бил прехвърлил имота, но бил излъган. Тя му давала няколко пъти суми назаем. Съгласно показанията на свидетеля Д. В. той бил личен лекар на Г. П. Ц. и баща му дълги години, за кратко е бил личен лекар и на А. М. Г.. По молба на Ц. бил оказвал медицинска помощ на А. М. Г.. Г. П. Ц. и баща му водели А. М. Г. на прегледи в кабинета на свидетеля в [населено място], като те го викали да го преглежда и дома му в [населено място]. През 2019 година последно свидетелят бил преглеждал А. М. Г.. Последният имал сърдечно заболяване, изкривяване на крака и бил трудно подвижен. Близките на А. М. Г. не се били обаждали на свидетеля, не го били водили на преглед и не се били интересували от здравословното му състояние. Свидетелят бил няколко пъти на гости у Г. П. Ц., когато А. М. Г. също бил там. Впечатленията на свидетеля били, че А. М. Г. и Ц. били в близки отношения. Съгласно показанията на Е. К. (съсед на А. М. Г.), къщите на Г. били близо една до друга, без обща ограда. В началото А. М. Г. се грижел сам за себе си, а впоследствие за него се грижели Г. П. Ц. и майка му. Те пазарували по списък, който им давал А. М. Г.. Ц. режел и прибирал дърва за Г., помагал му в обслужването. Напоследък при А. М. Г. живеела жена на име А.. А. М. Г. ползвал услугите на социалния патронаж. Свидетелката била виждала Г. през лятото отвън да отваря портата. Той бил в количка последните години, а преди това ходел с бастуни. Според показанията на свидетелката Д. К. (съсед на А. М. Г. ), от много години Г. П. Ц. се грижел за него. Свидетелката била виждала как А. М. Г. пише бележки за пазаруване и Ц. пазарувал. Той и майка му приготвяли храна за А. М. Г.. Г. П. Ц. и баща му водели А. М. Г. по болници и при д-р В.. Те ходели при него редовно, като свидетелката била виждала Ц. в къщата на Г.. Според нея, Г. П. Ц. и родителите му гледали А. М. Г. „като дете“, били много близки. Пред нея Г. бил споделял „Добре, че са те, да ме гледат“. Виждала била А. М. Г. в къщата на Г. П. Ц.. Свидетелката била виждала при Г. една нисичка жена, но не знае какво е правила там. Представени били квитанции за заплатен местен данък за процесния имот за 2020 година, касови бонове за закупени стоки, амбулаторен лист за проведен медицински преглед на А. М. Г. през 2017 година, договор с Погребална агенция „ЛЕТА“ за погребение на А. М. Г.. Приложено било и гр. д. № 205/2013 година по описа на Районен съд Пирдоп, образувано по искова молба на А А. М. Г. срещу Г. П. Ц. по чл. 87, ал. 3 т ЗЗД за разваляне на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължени за издръжка и гледане. Производството по това дело било прекратено на основание чл. 231, ал. 1 от ГПК с определение от 21.07.2014 година. Въз основа на така посочените факти, въззивният съд намирал от правна страна, че били предявени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД-за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между наследодателя на ищците и ответника, до размера на наследствените на ищците идеални части от имотите, предмет на договора, и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД-за връщане от ответника на недвижимия имот на ищците съобразно развалената част от договора. Искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за реституция на даденото по процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане бил обусловен от основателността на иска за разваляне на този договор. Ищците били активно легитимирани да предявят исковете в качеството им наследници на прехвърлителя по процесния договор, за който се твърдяло, че не бил изпълнен от ответника-приобретател. В наследството, останало от прехвърлителя, се включвало и правото на иск за разваляне на договора поради неизпълнение, съответно и правото на реституция на даденото по този договор, но само в обема на притежаваните от наследника права. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, всяка от страните по договора трябвало да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. В производството по иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение ищецът следвало да докаже сключването на договора, а в тежест на приобретателя-ответник било да докаже пълното и точно изпълнение, в случай че твърди такова. Сключването между наследодателя на ищците и ответника на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане било безспорно установено от представения нотариален акт №, т., рег. №, дело № / година, поправен с нотариален акт №, т., рег. №, дело № / година, двата на Д. А.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пирдоп, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара. Фактът, че процесният договор включвал уговорка за насрещната престация на приобретателя за предоставяне на конкретна парична сума наред с останалия обем от алеаторното задължение за бъдещо осигуряване на грижи за гледане и ежедневна издръжка, не променял алеаторния характер на договора. Видът и обемът на дължимата от приобретателя престация се определяли от уговореното в договора. Ако в договора не били уговорени ограничения в обема на дължимите грижи и издръжка, приобретателят следвало да осигури цялостни грижи по гледане и пълна издръжка на прехвърлителя с оглед конкретните му нужди. Използваната в процесния договор бланкетна формулировка „като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега“ и при липсата на уговорени ограничения в обема на дължимите грижа и издръжка, следвало да се приеме, че страните са се били съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички необходими за него грижи, на база на действителните му конкретни нужди във всеки едни момент. От събраните по делото доказателства се налагал извод, че от сключването на договора до смъртта на прехвърлителя Г. П. Ц. бил изпълнявал точно договорните си задължения, като осигурявал всички необходимо за спокойния и нормален живот на А. М. Г. му доставял необходимата издръжка. Това се доказвало по категоричен начин от показанията на свидетелите К., К. и В., които били непротиворечиви, логични и съдържали техни непосредствени възприятия относно поведението на Г. П. Ц. спрямо наследодателя на ищците и отношенията между тях. Свидетелките К. и К. живеели постоянно в [населено място] в съседство с прехвърлителя и ответника, и имали непрекъснати непосредствени наблюдения относно живота на прехвърлителя, като нямало основания за съмнение в тяхната обективност. От показанията им се установявало, че Г. П. Ц. пазарувал всичко необходимо по поръчка на А. М. Г., режел и прибирал дърва за огрев, доставял му домашно приготвена храна, водел го на медицински прегледи, посещавал го често и му помагал в обслужването. Заинтересоваността на ответника от здравословното състояние на прехвърлителя и полаганите от същия фактически грижи в тази насока се установявали от показанията на свидетеля д-р В.. Същият сочил, че Г. П. Ц. многократно е водил прехвърлителя на прегледи в кабинета му в [населено място], както и че по молба на ответника е посещавал А. М. Г. в дома му в [населено място]. Установявало се показанията на горепосочените свидетели, че прехвърлителят често посещавал ответника и двамата били в много добри отношения. Пред свидетелката К. прехвърлителят бил споделил „добре, че са те, да ме гледат“, което било индиция, че същият бил доволен от полаганите за него от ответника и родителите му грижи и че същите били поддържали близки отношения. Безспорно било, че прехвърлителят и ответникът са живеели отделно, но в непосредствено съседство. В договора не било уговорено съвместно съжителство на прехвърлителя и приобретателя. Установено било, че прехвърлителят бил с влошено здравословно състояние (заболяванията му датират от преди сключването на договора)-бил трудно подвижен, като през последните години се е движел с помощни средства. Нямало данни по делото същият да бил в такова безпомощно състояние, изискващо непрекъсната чужда физическа помощ, което обективно да налагало съвместно съжителство с ответника в изпълнение на договорните му задължения. Конкретните нужди на прехвърлителя с оглед възрастта и здравословното му състояние били удовлетворени от ответника, извод за което следва от посочените по-горе свидетелски показания. Фактът, че на ответника са били предоставяни социални услуги (същият е имал социален асистент, ползвал е кухня), не водел до извод за липса на грижи от страна на ответника. Предоставяните от специализирани институции социални услуги имали само помощен характер на реално осъществяваните от ответника грижи за прехвърлителя. По делото нямало данни за отрицателна промяна в стандарта на живот и състоянието на прехвърлителя в битов план след сключването на договора. Показанията на посочените по-горе свидетели относно полаганите от ответника грижи за прехвърлителя не са опровергавали от показанията на водените от ищците свидетели И., С и Д. Последните две свидетелки не били живели в [населено място], а били ходели там епизодично („сезонно“), поради което не можели да имат постоянни непосредствени възприятия относно ежедневния бит на прехвърлителя и отношенията му с ответника, за разлика от показанията на свидетелите К. и К.. Изложеното от свидетелката С., че при посещенията си в къщата на прехвърлителя тя заварвала там жена, която шетала и готвела (свидетелката А. И.), и че не била заварвала там Г. П. Ц., не можело да обуслови сам по себе си извод, че последният не бил полагал необходимите грижи за прехвърлителя. Както било посочено, свидетелката С. не била имала непрекъснат контакт с прехвърлителя. Както самата свидетелка сочела в показанията си, тя ходела в къщата на А. М. Г. в летния сезон, за да наеме работници за селскостопанска работа, които живеели под наем в лятната му кухня, следователно, посещенията й в дома на прехвърлителя били инцидентни и възприятията й не можели да бъдат доказателствен източник за относимия за спора факт на полагането на грижи за прехвърлителя. Показанията на свидетелката Д. не съдържат такива факти-същата нямала преки наблюдения за това кой е полагал грижи за наследодателя на ищците. Г. П. Ц. не оспорвал, че А. М. Г. бил приел в къщата си свидетелката А. И., която била живяла в едно домакинство с него, като това обстоятелство се установявало от всички събрани гласни доказателства. Изложените от свидетелката А. И. твърдения, че тя била помагала на А. М. Г. и се била грижела за домакинството, не можели да обусловят извод, че Г. П. Ц. не бил изпълнявал договорните си задължения да гледа и издържа наследодателя на ищците. След като А. М. Г. бил предоставил на свидетелката жилище, от което тя се нуждаела, и то безвъзмездно, съвсем естествено било тя да се грижи за общото домакинството и да му оказва помощ от битово естество. Нямало доказателства по делото, които да водят до извод, че настаняването на свидетелката в дома на А. М. Г. е било инициирано от А. М. Г. поради неоказване от страна на Г. П. Ц. на дължимите грижи за него и изпадането му в нужда от предоставяне на такива грижи от трети лица. Няма и данни Г. П. Ц. да бил преустановил контактите и грижите си за А. М. Г. след настаняването на свидетелката в жилището на последния. Самата свидетелка твърди, че Г. П. Ц. бил идвал в дома на А. М. Г. във времето, в което тя била живяла там, както и че виждала Ц. да реже дърва на Г.. Същата твърдяла, че когато била намерила А. М. Г. починал в дома му, първо била повикала Г. П. Ц. за помощ, което показвало, че именно ответникът бил този, който оказвал подкрепа на прехвърлителя приживе и бил най-близкият му човек. Фактът на полагане от свидетелката А. И. на фактически грижи за домакинството и обслужването на А. М. Г. като израз на взаимопомощ и подкрепа, основани на лични отношения с него, не било от естество да обуслови неизпълнение на договорните задължения на Г. П. Ц.. Както било посочено, Ц. бил продължил да се грижи за А. М. Г. след като свидетелката А. И. се била настанила в дома му. С оглед на това, предявените искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД били неоснователни, а поради това били неоснователни и обусловените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на даденото по договора. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. А. Г. и Д. М. Г. са поискали въззивното решение на Окръжен съд София да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства?; за това при положение, че не е уговорено в алеаторния договор ограничение в обема на дължимите от приемателя на прехвърлителя издръжка и грижи-дължи ли се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи и включва ли се в дължимата издръжка изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждите на прехвърлителя и без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си, както и полагане изцяло на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговите нужди и възможностите му да се справя сам?; за това дали частичното неизпълнение на договор за издръжка и гледане е основание за неговото разваляне? и за това върху коя от страните е тежестта на доказването при спор за разваляне на алеаторен договор по предявен иск, основаващ се на неизпълнение на задълженията за издръжка и гледане по причина, за която ответникът-приемател отговаря?. По отношение на първия от поставените въпроси се твърди, противоречие между приетото от състава на Окръжен съд София и приетото с решение № 205/02.11.2016 година, постановено по гр. д. № 1499/2016 година, решение № 132/31.10.2018 година, постановено по гр. д. № 4116/2017 година, решение № 5/11.05.2020 година, постановено по гр. д. № 1241/2019 година, трите по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 164/04.06.2014 година, постановено по гр. д. № 196/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 554/08.02.2012 година, постановено по гр. д. № 1163/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така подставеният първи въпрос е включен в предмета на делото, но не обуславя допускането на въззивното решение на Окръжен съд София до касационно обжалване. При постановяването му въззивният съд е съобразил установената практика по чл. 12 и чл. 235 от ГПК задължаваща го, при постановяване на решението си, да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните съдът трябва да определи предмета на доказване по делото, който съгласно чл. 153 от ГПК, всички относими към спорното право правнорелевантни факти и връзките между тях. Като следствие от това съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото допустими и относими доказателства, като въз основа на това приеме, кои от твърденията, възраженията и доводите на страните, приема за доказани и кои не. Обсъждането на доказателствата трябва да бъде извършено от съда по вътрешно убеждение, като същите бъдат преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. При това не може да бъде давано преимущество на едни доказателства над други, освен ако това не произтича от закона или част от доказателствата да бъдат игнорирани, при положение, че съдът не ги е изключил от доказателствения материал по делото. Доказателствата не трябва да бъдат преценявани само сами за себе си, а във връзка едни с други, като се спазват опитните правила и правилата на формалната логика. При наличието на противоречиви доказателства съдът е длъжен да посочи, на кои от тях дава вяра и защо, а на кои не и поради каква причина. В конкретния случай съставът на Окръжен съд София е обсъдил всички доказателства по делото, както по отделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и с оглед на това е дал вяра на една група от разпитаните по делото свидетели, като е изложил съображенията си да не даде вяра на другата група По отношение на втория от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси се твърди, че даденото от въззивният съд разрешение противоречи на приетото с решение № 174/02.07.2014 година, постановено по гр. д. № 7500/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 20/22.07.2015 година, постановено по гр. д. № 1853/2014 година и решение № 20/13.03.2019 година, постановено по гр. д. № 2298/2018 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Съгласно приетото в тези решения насрещните престации по договора за издръжка и гледане се определят от конкретното постигнато съгласие между страните по договора. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее в общо домакинство, не може да се предполага, но е възможно да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се допълни, че паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка. Практиката на ВКС по отношение на този въпрос е намерила обобщение в решение № 60 221/19.01.2022 година, постановено по гр. д. № 3270/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Съгласно приетото в него договорът за издръжка и гледане е ненаименован договор, за който липсва нормативна уредба. С него се цели нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните и разумни граници, като доколкото престацията която дължи приобретателят не може бъде точно определена договорът има алеаторен характер. Поради липсата на нормативна уредба съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определят от постигнатото между страните съгласие, като по силата на чл. 9 от ЗЗД те са свободни да определят това съдържание свободно, доколкото не противоречи на закона и добрите нрави. Съдържанието е различно с оглед на конкретиката на всеки един отделен случай и зависи от конкретните жизнени и битови нужди на прехвърлителя, както и с възможността му да се справя сам. Това води до различен обем на поеманите от приобретателя по договор за издръжка и гледане задължения за всеки отделен случай. Затова при спор относно този обем изразената от страните воля подлежи на тълкуване при спазване на изискванията на чл. 20 от ЗЗД. При това се тръгва от правилото, че ако страните не са уговорили ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, то се дължат всички необходими такива. Поемането на други задължения, като това да се установи общо домакинство и други такива не може да се предполага, а следва да бъде направено с договора. Ако това не е направено наличието на такива задължения би могло да бъде изведено с оглед на обстоятелствата, при които е сключен договора, а и от възникналата впоследствие промяна на обстоятелствата, ако тя налага съществуването на такива задължения, с оглед задоволяването на променените нужди на прехвърлителя. Задължението на приобретателя по договора за издръжка и гледане (ако не е ограничено от постигнатото между страните съгласие) включва както осигуряването на цялостната издръжка на прехвърлителя, независимо от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си, така и полагане на необходимите грижи за него, според нуждите му и възможностите да се справя сам. Изпълнението на приобретателя е надлежно, когато отговаря на действителните нужди на прехвърлителя. Приобретателят обаче не може да натрапи на прехвърлителя грижи, които той не е готов да приеме или да му наложи начин на живот, който той не е готов да следва. Ако предложеното от приобретателя изпълнение е било прието от прехвърлителя, който се е считал удовлетворен последният или неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. Приобретателят не може да задължи прехвърлителя да отказва грижи и издръжка от трети лица, нито пък може да ограничи тези лица да му предоставят такива. В този случай, за да се прецени дали договорът е изпълнен надлежно, ще следва да се преценява поведението на прехвърлителя-дали предоставяните от третите лица грижи и издръжка не са от такова естество и обем, че да заместят изцяло дължимото се от него и какви са причините за това. Във връзка с това преценката за обема на задълженията на приобретателя по договора за издръжка и гледане следва да се прави и с оглед на това дали към момента на сключването му прехвърлителят получава грижи и издръжка от трето лице и дали това състояние ще продължи и след този момент. Както е посочено в решение № 1747/05.09.1969 година, постановено по гр. д. № 1203/1969 година по описа на ВС, ГК, І г. о., решение № 465/30.05.2001 година, постановено по гр. д. № 1090/2000 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. и решение № 363/26.05.2010 година, постановено по гр. д. № 756/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о. е допустимо сключването на последващ договор за издръжка и гледане с първоначалния или с друг приобретател, а съгласно ППВС № 4/03.08.1983 година такива договори са допустими и между съпрузи с имущество индивидуална собственост на единия от тях. В случай, че даването на издръжка и предоставянето на грижи от третото лице продължат след сключването на договора, със съгласието на прехвърлителя, то обема на задълженията на приобретателя ще зависи от това дали договорът е сключен за пълния обем грижи и издръжка, които да бъдат предоставяни заедно с третото лице или само за допълване на предоставените от това лице грижи и издръжка. Обичайно договорът за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на длъжника и той следва да осъществи изпълнението на задълженията си. Това обаче не изключва възможността изпълнението да бъде осъществено от трето лице, както и че третото лице може да освободи приобретателя като изпълни вместо него, но само ако това е станало по поръчение на последния. Възможността задължението да бъде изпълнявано от трето лице може да бъде уговорена в самия договор. Ако това не направено прехвърлителят не може да бъде задължен да приеме изпълнение от трето лице, освен в случаите когато са необходими специални знания или умения, с които приобретателят не разполага. Прехвърлителят трябва да приема грижите и издръжката от членовете на семейството на приобретателя или евентуално от неговите наследници, както и инцидентни грижи от трето лице, когато длъжникът е възпрепятстван от непредвидени обстоятелства да положи същите. При това е без значение дали третото лице е натоварено да изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля. Извършените от третото лице действия трябва да са от името и за сметка на приобретателя и този факт трябва да е известен на прехвърлителя, като приемането на тези действия от негова страна ще освободи длъжника от задължението му до обема на приетата престация. Ако откаже без основание да приеме изпълнението прехвърлителят ще изпадне в забава, което би било пречка за ангажиране на отговорността на приобретателя. Обратното ако приетите от прехвърлителя грижи и издръжка са предоставени от третото лице не от името и за сметка на приобретателя приобретателят не се освобождава от отговорност за неизпълнение. Ако прехвърлителят е приел извършеното от третото лице, но от името и за сметка на приобретателя изпълнение, като не е възразил срещу неговата надлежност, то неговите правоприемници не могат да оспорват това изпълнение твърдейки, че то е неточно или непълно. В конкретния случай съставът на Окръжен съд София е изследвал въпросът за това какви са били действителните нужди на А. М. Г. от издръжка и гледане и с оглед на това какъв е обема на поетите от Г. П. Ц. задължения по договора, като е било отчетено и обстоятелството, че в имота на прехвърлителя е живеело и трето лице (свидетел по делото), което също е полагало грижи за Г. и неговото домакинство. Предвид на това не е установено наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на този въпрос. Тази предпоставка не е налице и по отношение на третия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси. Същият не обуславя допускането на решението на Окръжен съд София до касационно обжалване, доколкото въззивният съд не е приел, че е налице частично изпълнение на договора, но въпреки това той не подлежи на разваляне. Обратното прието е, че е налице пълно изпълнение на договора от страна на приобретателя. Поради това не е налице и твърдяното от касаторите противоречие между приетото с въззивното решение и приетото с решение № 95/12.02.2010 година, постановено по гр. д. № 699/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Допускането на касационно обжалване не се обосновава и от четвъртия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси. При постановяването на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от приетото с решение № 217/26.05.2017 година, постановено по гр. д. № 999/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., че съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК (чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.)) всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Правата на прехвърлителя по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за грижи и издръжка се основават на прехвърленото право на собственост, а правата на приобретателя по такъв договор-на изпълнението на задълженията за издръжка и гледане, затова в тежест на приобретателя е да докаже, какво е изпълнил по договора. Прехвърлителят не е длъжен да посочва, в какво се състои неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява задължението на приобретателя да предостави уговорените грижи и издръжка. Въззивният съд не е изисквал от касаторите да посочват в какво точно се състои неизпълнението на задълженията на Г. П. Ц. и не е изисквал от тях да доказват това неизпълнение. Съобразено е обаче, че правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК не установява задължение на страната да представи доказателства за фактите, за които носи тази тежест, нито пък задължава съда при преценка на това дали фактите са доказани да извърши преценка само на представените от тази страна доказателства за това. Правилото за разпределението на доказателствената тежест вменява задължение на страната, която черпи благоприятни за себе си последици от дадени факти да понесе неблагоприятните последици от това, че те не се установяват от събраните по делото доказателства. Затова за да се прецени дали даден факт е доказан съдът преценява всички доказателства, независимо от коя от страните са представени, което негово задължение произтича от чл. 12 и чл. 235 от ГПК. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. А. Г. и Д. М. Г. са поискали въззивното решение на Окръжен съд София да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. В конкретния случай касационният съд би трябвало да извърши проверка на дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата в тяхната съвкупност, което не може да бъде направено само при обикновен прочит на решението. Затова сочените обстоятелства не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на оспорваните изводи на съда по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от Д. А. Г. и Д. М. Г. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд София. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 3/04.01.2022 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, втори въззивен състав, постановено по гр. д. № 562/2021 година, по подадената срещу него от Д. А. Г. и Д. М. Г. касационна жалба с вх. № 643/01.02.2022 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото Д. А. Г. и Д. М. Г. ще трябва да заплатят на Г. П. Ц. сумата от 2100.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение